avatar
+9 11 гласа

Професия - детски учител

   От къде да започна? За начало...Дразня се и това е положението.

   Както си сърфирах из нета за една лична самоподготовка (за семинара в детската градина за който отговарях), по една наистина сериозна тема (за мен): "Нови технологии за определяне постиженията на децата в детската градина"(защо ли ми звучи като технологии на металорежещите машини?!?), и докато мислено си отговарях на въпросите: Защо? Как? Кога? Кому е нужно? - най-вече, и колкото повече навлизах в материята, толкова повече "материал" излизаше, за пореден път попаднах на "нещо", което наистина дразни погледа, очите, мислите ми....

    От препратка на препратка, та попаднах за пореден път на една статия, в която за пореден път прочетох: "Учителите от училищата и възпитателите в детските градини...", или "Учителите в училищата и преподавателите в детските градини...."

    На друго място чета: "Лелките, (в контекст - детските учители), гувернантки, гледачки в детските градини...."

    Хайде стига де!!!

    Защо ме карат тези хора да се чудя аз какво съм????

    Я да си взема в ръце отново дипломата, която е гарант, че мога да упражнявам професията си до доказване на противното. Тази диплома ми дава правото да упражнявам професията си по презумпция, до доказване на противното - че не мога да я упражнявам?!? Гледам, гледам и се чудя!? На очите си ли да вярвам, или на разни медии... Там, в дипломата ми пише черно на бяло срещу професия - детски учител.

    Докато не разбера какво съм аз, не желая да влизам в диспути - детски учител ли съм или не съм???

    Ако съм - да ми се признае официално правото на такъв (и да не се налага постоянно да го доказвам, да се аргументирам).

    Ако не съм, не сме - да съберат ей там дипломите ни, да запалят една огромна клада, която да се види и аз не зная от къде, та да се знае!!!

    А да тръгвам сега да доказвам, че от години работя "нещо", което не е било точно същото "нещо", че не било наричано с точните думи.... няма да стане.

    Аз държа на думата като такава, защото е основна единица и като основна единица и тя има своите права: Една дума, ако означава едно "нещо", не може да означава друго "нещо". Сивият цвят не го  обичам, в смисъл - средното положение - бяло, но не точно бяло, черно, но не съвсем. Или е бяло, или е черно.

    В конкретния случай, става дума за професия "детски учител", не за "възпитател", за "преподавател"да не говорим, а другите думи не искам дори да ги повтарям.

    Ако не съм "детски учител", какво съм тогава? Кой ще ми каже??? Ако ще съм онези, другите думички...къде да ходя да променят написаното в дипломата ми, на която държа. Само че не искам да се променя, защото съм детски учител, а ако искат други подобни и не съвсем професии, да си ги "направят". А дипломата си е моя и не си я давам. Аз съм тя, тя е моето аз! Прекалено много съм вложила в нея, като съдържание през всичките тези години, за да махна с лека ръка и да се съглася.

    Много "материал" има в нея и че на "някого" не му е известно, че има и такава професия, че допуска на детските учители да се казва и така, и иначе...нека да се поинтересува първо и след това да пише, говори, за се изказва...

    Не стига, че едната половина от родата не вярваше, че аз, тяхната любимка, първородна внучка, племенница и... ще ставам детски учител, а другата половина все още не вярва, че зарязах и математиката, и астрономията, но и постоянно трябва да защитавам професията си, като наименование и изобщо във всякакъв смисъл. Как станах детски учител? Ще ви разкажа друг път.

    Защо го пиша всичко това? Заради една малка подробност. В нашата професия не се попада само случайно, но не отричам и случайностите.

    Как стоят нещата днес? Не зная!!! Само зная, че есента при нас в детската градина дойде да работи младо момиче, току що завършващо. След един месец си тръгна. Щеше да го направи по-рано, но беше спирана на няколко пъти. Тръгна си с железните аргументи (нейни), че в детската градина се губела като специалист. Заплата никаква!? Ако станела продавачка на "Витошка", заплатата и щяла да бъде в пъти повече. В детската градина не можела да развие способностите си...А дали е така???

    Как е попаднала в Предучилищна педагогика, какво е учела? Какво учат днешните студенти във факултета по Предучилищна педагогика? Знаят ли за какво иде реч? Дали не се е получило разминаване между очаквана и действителна реалност???

На младите хора, решили да следват Предучилищна педагогика, бих казала следното:

   Ако си забравил, че и ти някога си бил дете, ако си забравил детето в себе си, ако ти самият не фантазираш, ако не можеш да пееш, да танцуваш, да рисуваш и от ръцете ти не "излизат" интересни неща, ако не си артистичен и ти е трудно или не знаеш как да направиш театър с децата, ако не можеш да играеш и да измисляш интересни игри не ставай детски учител! Ако не си в крак с времето и не търсиш нов подход към днешните деца, ако за теб е трудно да работиш с трудните деца - нека не забравяме,  че и те са наши, ако погледът ти не се спира на детето, което плахо те гледа, минава тихо на една крачка от теб и ти не разбереш, че това е покана: Извикай ме, госпожо, да си поговорим!... Избери си друга професия!

 .... Когато някога, преди... забравих колко години отидох на първата си лекция в Благоевград, там усетих особената академична атмосфера. Не само бях, но и се чувствах студент, който иска да знае защо е там, където е...Преподавателите ми ме научиха на какво е това детски учител, а във Враца на държавната практика практическата страна на професията ми се доизясни...


    И аз знаех какво уча, за какво уча, и какво ме очаква първия ми работен ден. Преподавателите, техните лекции, семинари - говореха за загриженост за предучилищната педагогика в България. Ако са ни лъгали, правили са го толкова умело, че не сме го разбрали...

    Ася Илиева, Ицка Дерижан, Димитър Димитров, Стефан Пеев, Чачо - страшилището на института, Фидана Даскалова, Дина Батоева, Парашкевов от Бургас...Та те и днес работят за предучилищната педагогика /повечето от тях/ и смея да твърдя - предлагат стойностни виждания за Предучилищната педагогика.
    Дали е важно как определят и наричат професията ми??? Да, важно е! Не съм чувала на химика да му казват по телевизията колба, химически елемент. На музикантите да сте чули да им казват в официално обръщение - нотите , или......

    А сега да поясня защо е важно!?! След като има изисквания към нас и непрекъснато ни гледат под лупа, ние също имаме право на своите претенции. Нека първо тези, които се интересуват от нашата професия най-напред да седнат да "попрочетат" материал, да се "поподготвят", а не да се явяват почти неподготвени и тогава ще е предметен разговорът. За сега е безпредметен!!! След като не са наясно за каква професия става дума.

   А с какви емоции ме зарежда професията ми се вижда тук:

   Или може би тук

   А как станах детски учител може да разберете от тук.