Днес е международен ден на усмивката.Това ме подсети за един не толкова далечен период от време,когато често чувахме това пожелание:Усмихвайте се!Замислих се за случаите,които ни дават повод за усмивка.Един от тях е при среща със стари приятели,колеги.Вчера една колежка с която житейските ни пътища се пресичат на два пъти/през студенството и в една от софийските детски градини/ ми каза че е подала молба за напускане.Друга една колежка с която на два пъти се срещаме работещи из софийските детски градини е на кръстопът-да остане или да напусне.Ако някой търси препоръка за детски учител на детето си бих му препоръчала тези двете,не че няма и други,но в момента си мисля за тях.Това са учители,които не се питат защо са на работа,защото знаят защо са там.Само че няма да са вече учители,ако не размислят.

И мислейки си за тях,за срещите и разделите житейски проумях,че човек се усмихва не само при срещи,но и при раздели,когато знаеш че приятел търси нещо по-добро за себе си и семейството си.В този ред на мисли се сетих,че преди години бях обърнала едно по-специално внимание на усмивката.

            Къде отиде усмивката?

/Написано някога с мисълта за днес.Годината е 1994./

Питаш ме къде отиде усмивката?Забравих я,изгубих я някъде из старите чанти,които нося до скъсване.След тях идват в гардероба нови,но усмивката остава забравена,потънала в пепел из старите шкафове.

Къде отиде усмивката?Забравена,изгубена из старите шкафове,стои си там и чака излизане от забравата.И чака да бъде намерена,отново да бъде показана,но не като вещ показна,а искренна,нежно подкупваща,не и разкаяна.

Усмивката дори забравена не пита защо е потулена от него, човека,забързан из своите грижи често забравя че я има и нея,усмивката,която чака да бъде намерена.Забравена някъде из старите дрехи,излезли от мода,усмивката не остарява,за нея няма сезони.

Вървя по улиците и търся усмивки,но вместо усмивки-разминаване с грижи,със замислени хора забързани към тихи пристанища- за отмора.Техният дом е тяхната крепост.И там,във свои води,далече от грижи и земни проблеми намират своето така необходимо  спокойствие.Зареждат се с търпение и воля за да кажат:Добро утро!Здравейте!

И отново усмивка-весела или тъжна, пряма,но усмивка.Нека я има!Да се срещнат усмивка с усмивка.Да си кажат двете:Добър ден!От забързаност да не забравяме,че има:Добър вечер!И то с усмивка.

Затворени в кибритени кутии,забравили добри обноски,забързани за някъде от никъде забравяме за нея,за усмивката,а тя чака да дойде отново на мода.

Забързани из прозаични грижи,отправени към чупливи химери,забравили добри обноски,оставили нежни маниери-вървиме някъде напред.Забързани към нови неизвестни,отправени към светли обещания,забравили стари приятели,оставили спомени мили-вървиме за някъде,напред.От бързане и време не остана за озъртане и търсене на място.Забравили,че и ние сме човеци,оставили се по течението за по-лесно-вървиме някъде напред.

Напред-без образ и представа.Напред-без точни координати.Напред?В момент на изтрезняване разбираме,че сме там,от където тръгнахме.

И обезмисля се забързаното дишане,и отправни точки и забрави....От много бързане вървиме някъде назад.

От бързане и време не остава да откриеш своята усмивка.Къде отиде усмивката?