Една комисия в далечна Канада, след едногодишно търсене и моногобройни консултации с всички (!) заинтересовани страни,  стига до изводи, събрани в един фантастичен документ. На стр. 8 там четем:

----

Внедряване на стандарт за броя на децата в паралелка (препоръки за)

14.  Установяване и внедряване на  единен за цялата провинция стандарт за средния брой на децата в паралелка в компетенциите на училището.

• На мястото на юридическото ограничаване или неперфектни и бързи закони, се препоръчва гъвкавост при определяне на броя на децата в една паралелка
• Училищните власти трябва да  приемат и прилагат изискванията на закона за брой деца в една паралелка като една средна величина. Това означава, че не всеки клас, ами средната стойност за училището, трябва да отговаря на стандартите.
• Предлаганият среден стандарт за провинцията като цяло трябва да бъде:
  • Детска градина и до 3 клас – от 3 до 17 деца в група
  • 4 до 6 клас  - 23 ученици
  • 7 до 9 клас - 25 ученици
  • 10 до 12 клас - 27 ученици.
• Когато образуват паралелки, училищата трябва да се съобразяват с някои критерии. Най-общо – класовете от деца със специални нужди, класовете с ученици, чийто първи език не е английски,  както и класове с уязвими и рискови деца трябва да бъдат с по-малък брой от предложения в стандарта. По-малки трябва да са и класовете, където се налагат съображения по сигурността на учениците, каквито са професионалните училища.
• Училищните власти и провинцията трябва да правят отчет в годишен доклад за средния размер на паралелките, като обяснят как и защо са били спазени или не  изискванията.

Провинцията трябва да осигури адекватно финансиране, за да даде възможност на училищните власти да посрещнат нуждите си по отношение на размера на паралелките. Информация за средния брой на учениците в паралелка трябва да бъде включена в профила на всяко училище и използвана, за да се определя нивото на финансиране от страна на провинцията.

---

Препоръчвам ви да прочетете целия документ, което ще ви помогне да разберете безупречната логика на канадците и да формулирате смислена собствена позиция ... (която не е изключено да представим заедно в Новото образование). Така ще спрем окончателно да вярваме, че нещо може да се подобри само с "приемането на нормативен документ" и без нашето най-активно участие. 

Приятно четене http://www.probujdane.com/edu/Vsqko_dete_nauchava_1.0.doc

 Обаче не съм съглсна, че отговорността да определят какъв точно брой над минимума да има в паралелка,  трябва се намира на друго място освен в училището и общината. Това са решения, които  ако се гледа интереса на децата, ще са различни в различните видове училища и общини. И ако се вземат централно - пак една съществена част от тях ще са грешни (т.е. няма да отчитат нуждите и възможностите на точно това училище или тази община).

Ако има нещо за ремонт - то е да се види откъде идва принудата в израза  "ще сме принудени да работим с големи класове". Дали от това, че учителите не участват във вземането на решението колко ще са големи класовете или от лошо определен минимум за численост, или от прекалено нисък единен стандарт? Аз друга причина за "принуда" не се сещам. А вие?

И каквото от трите е грешно то трябва да се оправи. А не да се променя правомощието на училището да решава как да си разпределя учениците в паралелки. Това би било погрешна стъпка назад.

Иначе за качеството - няма как да се обсъжда сериозно качеството на каквото и да било, ако то не се измерва с инструменти, които са доказали достоверност (еднакъв резултат при еднакви обстоятелства при всякакви случайно подбрани извадки).  Ще вземе малко повече време от 1-2 години докато стане ясно сега въвеждащите се мерения дали са такива. Не казвам, че това време не може да се изпълзва полезно, за да се провери другите два източника на принуда  валидни ли са или не. Ежегодно могат да се сравняват размерите на паралелките с бюджетната ефективност и други показатели на средата. Така без проблем за 1-2 години може да се прецени дали стандартът не е по-нисък от нужния за минимум и колко би трябвало да бъде за оптимум на броя на учениците в паралелка.

Нормативите, които важаха до момента, бяха в рамките на търпимото, но перспективата в никакъв случай не трябваше да е тази - към увеличаване на бройката ученици в класовете, за да се вържат някакви измислени заплати, дето уж щяха да стигнат цифра 650, а доколкото разбирам, всички се въртим около минимума от 450 лева.

"На чужд гръб и сто тояги са малко" - горе-долу така ми изглежда политиката на реформи спрямо даскалите.

1 Национално (МОН и МФ) си гонят някакви макроикономически величини на "средна големина на паралелка" и "съотношение учител/ученик" и се държат, сякаш качеството изобщо "не е в техния ресор" на отговорности. Нито официално са написали какви са преследваните величини, нито дума не са обелили по въпроса защо и как са стигнали до тяхната стойност.

2. Общинско - юнаците по т. 1 прескочиха общините при децентрализацията на образованието, и сега, общините чакат да изтече мътната вода на въвеждането на делегирани бюджети в неподготвена среда. Крият се зад "ми ние нямаме никакви правомощия освен да разпределим парите от бюджета на училищата". Стандартен принцип - нямаме правомощия - не носим отговорност.

3. Училищно - всеки начин за увеличаване на бюджета на училището е добър. Като са ни дали право да си вдигнем приема с 10% трябва да се използва. Много е рискова тази година. Догодина може пак да ни резнат правата. Като се успокоят нещата, тогава ще му мислим за качеството. И без това останалите само си говорят общи приказки и никой не може да покаже какво конкретно има прдвид като говори за качество.

Ей така - по стечение на обстоятелствата - вината за "кражбата" може би лежи поделена между трите институции, които имат правомощия в онова, което децата получават като образование. Всеки от тях може да направи нещо, за да намали "щетите". Разбира се, най-добре е всички заедно и съгласувано, но ...в България "заедно и съгласувано"  са много редки диаманти. Обикновено сме в ситуацията всеки да изчаква по-висшестоящия "крадец" да даде пример.

И без това останалите само си говорят общи приказки и никой не може да покаже какво конкретно има прдвид като говори за качество.

Мария, най-малкото би могло да се направи допитване сред учителите, но май никой не се интересува от тяхното мнение, сякаш не те работят с учениците и не от тях зависи какви ще са резултатите в учебната работа. За мен най-общо под „качество” трябва да се разбира онази цифра, която ми позволява да си свърша работата възможно най-добре и над която знам, че не бих се справила, не бих отговорила на изискванията, записани в ДОИ, колкото и да се старая. Даже веднага мога да ти я назова, като се има предвид, разбира се, че аз съм начален учител. Смятам че максимумът при нас трябва да е 18 деца в паралелка. Максимумът! Тоест с 18 деца в паралелка с голям зор ще постигна добри резултати, казано на разговорен език.

Не знам защо в България избягваве систематично простите решения. По-често съм склонна да си мисля, че е защото никой на никого не вярва. Толкова се подозират хората, че насрещният има втори план, нещо наум и пр., че не щат и да знаят какво предлага отстрещния колега. Не съм пробвала, но съм почти сигурна, че ако ако сега ни срещне  министъра и го попитаме "защо не питате учителите за минимумите деца в паралалка", ще ни каже - е, ама те учителите ще кажат много малко, за да им е по-лесно".  Това ме убива също - няма да питам гилдията - щото знам тя какво ще ми каже. Мога даже в картинка да си го представя как човекът си мисли как пита гилдията и .....Янка Такева му отговаря. Не е много чудно, че не му се иска да пита, май.

Куйни,

Значи канадците са уцелили бройката за началните класове? 

Знаех си, че са печени. ... Затова ще им изкопираме системата.

  neli, не знам при Вас как е, но аз с изненада скоро научих, че пак заявки за средста се дават до общината.Аз съм си представяла нещата по друг начин. Например, тези средства изобщо да не минават през общината. И да питам: -При Вас кой решава как да се харчат парите? Учителите, дето в крайна сметка работят с многото деца и им се иска стопроцентова успеваемост, имат ли думата по този въпрос?

Аз си мисля, че  ако искаме да ни уважават, не трябва да оставяме нещата да се решават от хора, които не знаят какво е работа с деца. За мен най- простичкото решение е да има комисия с участието на учители. Така би било най- справедливо. Тези деца идват в училище заради нас и ние работим с тях, и съответно за училището се разпределят пари на бройка деца, а не на бройка работещи възрастни в него.

   Куини, колко си права за максимума деца в начален етап. Как си представят управляващите качествено образование като един учител за 35 минути в първи клас не може да чуе едно дете дали може да чете или е запомнило буквата? После трябва да се разчита на занимални и родители, а в крайна сметка, класният е този, който прави отчети, дава обяснения и е коментиран.Гледала съм предавания преди години по телевизията за образованието в различни държави. Правеше ми впечатление, че учениците са някъде до 15 ч. на училище, оставят си чантите и се прибират вкъщи. Много пъти съм си мислела и за претрупаното учебно съдържание, за достатъчното часове за упражнения и липсата на часовете по краснопис, за липсата на  критерии за оценяване и още много фактори, които липсват, за да е качествено образованието и да може всеки учител да изцеди максимума от всяко дете. Но кой ли ни пита за нещо!?. Поставени сме, за съжаление, само в позицията на безмълвни изпълнители, от  които се очакват чудеса.