Лютви МЕСТАН, председател на образователната комисия в НС
Депутати от БСП, ДПС, ДСБ, „Атака" и други партии изразиха категорично несъгласие с намерението на просветния министър да снеме от Закона за народната просвета (ЗНС) държавното образователно изискване (ДОИ) за усвояване на книжовния български език. От НДСВ мълчаха. Гласове в подкрепа на злощастното министерско предложение се чуха само от отцепилата се от НДСВ група на БНД.
Не е трудно да се прогнозира, че на 14 май достатъчно мнозинство от народни представители, или, ако трябва да влезнем в стилистиката на министъра, достатъчно мнозинство „пишман патриоти" ще съхранят в закона стандарта за усвояване на книжовния език.
И слава Богу! Усвояването на книжовния език е изконно условие за образоването на децата ни, за да израснат пълноценни граждани на България. Това е нормата за цялото обучение, съгласно която се разполагат всички останали образователни предмети. Няма как да се създава ДОИ за отделен предмет, ако не съществува такова за усвояването на официалния език. На контрааргумента за състоянието на сегашните учебници обръщаме внимание за нечутите сигнали, които визираха неуместни текстове на уроците в тях и възрастово несъответстващата им стилистика.
Затова езикът със своята нормативност - лексика, стил, жанр и текст, единствен следва да формира отделните урочни единици. И е учудващо в какво би се изразявала иначе експертността на министерския колегиум на образованието и науката?
Не може МОН да не съзира, че учебното съдържание по български език и литература като един от предметите в училище не отговаря на тези изисквания. И не може усвояването на книжовния български взик да не бъде задължително изискване при обучението по останалите предмети. В противен случай някой може да допусне, че това обучение би могло да се води и на регионалния говор, на диалект например. Е? Кой ще премери качеството на учебния текст по химия, физика или география откъм изискването на научнопопулярния стил, ако отсъства нормата за книжовния език.
Неразбираемо е органът на държавната политика в образованието да пледира за отстъп от установени в закона изисквания в частта „официален език". Защото наред със знамето, химна и герба езикът е изконен елемент на националния идентитет. И понеже държавното знаме е символ, би следвало да го почитаме не като декор, а като елемент от обучението в класната стая. Би следвало в училището като светая светих на България (не само в часа по български език и литература) да не се допуска неофициалната форма на езика.
Не може държавата да образова гражданите си на ненормативен език.
Не можем да поставим статута на българския език и неприкосновената идентичност на гражданите по-долу от една административна претенция.
Министерството на образованието и науката трябва да изпълнява текстовете на закона, а не да ги подбира според угодата си за лесно и изпълнено или не.
Парламентът не може да се откаже от грижата и дълга си да осигури институционалното овладяване на официалния език от страна на нейните граждани. Това не е „пишман патриотизъм", нито булевардност.
Българското училище се нуждае не от PR акции, а от истинска грижа в съдържателната му политика и никой няма право на злополучен артистизъм в него.
Езикът стои по-високо от парламента дори. Езикът е кодът на човека в битието му и никой няма право да го руши.
България е държава на гражданите си, а не географска територия на безсловесни или нискообразовани поданици.
Нека да не се поднася в плен на нечия суета качеството на българското образование и оттам устоите на държавността в по-дългосрочна перспектива. За патриотизма на държавниците не стига поклонът пред миналото -нужна е отговорност в настоящето и грижа за бъдещето.
Митологията е елегантна култура, но не може да си избираме троянския кон пред Сизиф на държавната сцена.
Надявам се на високия глас на интелигенцията и интелекта на България, за да не превърнем българското училище от институция на държавността в институт на администрацията на едно министерство.
Законът за народната просвета не е прокрустово ложе на който и да е просветен министър.
|