Иначе съм добре, чакам те,но нали се случва само това.Имам достатъчно неща за вършене,а тая земя не е била никога страна на любовта.Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,че само твоята прегръдка имаизвивките на моето желание.И че това понякога трае цял живот.Иначе съм добре, нали от всички начиниможах да избера този.Няма да позволя на живота сида спре там, където те няма.Нали можем за малко да възпираместудения вятър.Иначе съм добре, чакам тес изпръхнало сърце.
Аз искам да те помня все така:бездомна, безнадеждна и унила,в ръка ми вплела пламнала ръкаи до сърце ми скръбен лик склонила.Градът далече тръпне в мътен дим,край нас, на хълма, тръпнат дървесатаи любовта ни сякаш по е свята,защото трябва да се разделим. "В зори ще тръгна, ти в зори дойдии донеси ми своя взор прощален -да го припомня верен и печаленв часа, когато Тя ще победи!"- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,укрий молбите, вярвай - пролетта нинедосънуван сън не ще останеи ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас,чертаят мрежа прилепите в мрака,утеха сетна твойта немощ чака,а в свойта вяра сам не вярвам аз.И ти отпущаш пламнала ръкаи тръгваш, поглед в тъмнината впила,изгубила дори за сълзи сила. -Аз искам да те помня все така...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Върви по улицатанай-красивата жена на август,най-гъвкавата, най-зеленооката.Малко е да кажем,че дърветата й свалят шапки и корении че старците въздишат, без да знаят Омир.Тази нощ мъжът й вместо всичкище заспи във влажните чаршафис точеща се слюнка на възглавницата.Тя ще стане тихо и на пръстив кухнята ще влезе, после дълготам ще мие някаква чиния......или с някаква чиния са я грабнали,или през маклото прозорче е избягала,или поради идващата есен. Тя е млада...Това ще се говори утре и ще радва,защото най-красивата жена е ничияи (както се разбра в началото)- на август.
Аз съм болен.От години лежа
под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене -
три реда въжа.
Крива стряха.
Коминът съборен.
Идва есен.Дъждът заваля
Бях ли женен?
Къде е жена ми?
Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?
Аз си спомням далечни, неясни неща!
Колко смешни слова съм изричал -
за да открия последен в света,
че никога никой не ме е обичал.
Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не заспивай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизлечим!
Нашата сватба не стана в неделя.Никой на нашата сватба не стрелянадолу в земята, нагоре в тавана.Никой не тръшна о дъските кана.Ни бели сватбари, ни шафери луди.Събрахме се ний като две пеперуди.Земята голяма ни беше постеля.Нашата сватба не стана в неделя.С делник започваше нашият празник,когато две чаши останаха празни.Вместо подарък след сватбата тихавсичките делници ти подарих аз,всичките делници ми подари ти. И почваше тежката сватба на дните.
Нещо много лесно за "Довиждане":Ти заспа.Уморена, загрижена.Ти склони кестенява глава.Нощен вятър пердето раздвижии нахълта във мойте слова.Аз не спя.Аз за тебе си мисля.Ти, която със мене делишхляб и болка, тревоги и чувстваи със мен неотлъчно вървиш -ти си искрена: грохотно времекъса нервите, вика на пост.На дълга неотменното бремеднес заменя безгрижния тост.Може би идват пак изпитанияи ще дойде онази любовна раздяла и на разстояния,чийто речник е строг и суров;тя, която ни прави триж смели,в чийто зов е народния зов,чийто подвиг не знае предели...Проверената страшна любов!:)
Ти заспа.Уморена, загрижена.
Ти склони кестенява глава.
Нощен вятър пердето раздвижи
и нахълта във мойте слова.
Аз не спя.Аз за тебе си мисля.
Ти, която със мене делиш
хляб и болка, тревоги и чувства
и със мен неотлъчно вървиш -
ти си искрена: грохотно време
къса нервите, вика на пост.
На дълга неотменното бреме
днес заменя безгрижния тост.
Може би идват пак изпитания
и ще дойде онази любов
на раздяла и на разстояния,
чийто речник е строг и суров
тя, която ни прави триж смели,
в чийто зов е народния зов,
чийто подвиг не знае предели...
Проверената страшна любов!:)
Огромен змей е лятото в пустините гори задъхан въздуха до смърт и слънцето гори върху къпините, къпините и нивите кипят.
И аз вървя и търся те загубена в пламтящите и утринни нивя, о, мое слънце сред земята влюбено, със малката и весела глава.
И сладък мед гори и пей по устните, в кръвта ми плуват хиляди звезди, аз ида и над мене се отпуснаха на лятото металните гърди.
Задъхвам се от зной и жажда огнена, петите ми са пламнали в пръстта и пее и потъва, лудо погнато, сърцето ми в бездънните жита.
Огромен змей е лятото в пустините, задъхана е черната земя, аз пия сок и мъка от къпините и търся те, и в нивите вървя.
Любимата ми поетеса...
Голямата любов се уморина мене всеки път да ми се случва.Изпепелих невинните звезди.Овъглих се, а нищо не научих.Като превръщах спалнята в олтар,молитвите взривяваха небето.Но утрото се давеше в кал,изтекла със сълзите на прането.И този мъж е Господ до мига,във който безпощадно се разминемвъв два квадратни метра тишина,продънени от бившото му име.Ще ме прекрачи с името си той,изтръгнато от грешната ми пазва.Ала от мен до първия завойще е забравил даже как се казва.Защото в друга, чужда тишина,със други имена ще го наричат.След него ще съм толкова сама,че себе си ще почна да обичам.
Когато по пътя поема
решила, че вече е време
да слея дъха си със вятъра бързо препускащ,
очите ми с тъжна молитва,
когато мълчат и не питат,
ръката хвани ми и просто недей да ме пускаш.
Когато се сливам със здрача
и казвам, че няма да плача,
защото във мене заспало е всякакво чувство,
а после, с треперещи длани,
да търся как твойте да хвана,
ти пак прегърни ме и просто недей да ме пускаш.
С усмивка - престорено ведра,
в очите ти щом не погледна,
навела глава, без давам от мене да вкусваш,
минутите пак отброявам
и крачките всъщност забавям,
ела, целуни ме и просто недей да ме пускаш.
Когато крещи всичко в мене,
че ти си ми много потребен
и пътят без теб е безсмислен, студен и безличен,
когато да тръгна решавам,
ти спри ме, не ми позволявай...
Обичай ме силно и аз... просто Теб ще обичам.
Присъединявам се към страхотната идея :) - балсам за душите!За малко да изляза от сайта...и като се върна намирам нови прекрасни стихове...!И понеже в условията пише, че може и чужда поезия, изкушавам се да ви предложа един много обичан от мен поет с познато, струва ми се, стихотворение...Книжката ми с преведените стихове не е в мен, т.е. предлагам моят вариант на превод...Отидох на пазара за птиции купих птициза тебмоя любовОтидох на пазара за цветяи купих цветяза тебмоя любов...И за да дам възможност на някого да натрупа точки...спирам до тук! Винаги мога да продължа :). Ще се радвам да разбера, че познавате автора...
Оффф.. Много трудно! :) Много малко стихове бих могъл да позная дотук, ако трябва да съм честен. :)
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
Обичаш ли?
Обичай ме такъв,
какъвто съм,
какъвто и да стана,
в сърцето имам неспокойна кръв
и с трудностите
тя ме сблъска рано.
В живота има хиляди врати
и хиляди пътеки се кръстосват,
сърцето ти по друг ли затупти,
недей да търсиш
зад гърба ми мостове.
Мини напред
през моята любов,
дори за мене
не запазвай спомен.
В юмрук ще стисна
своя дял суров,
ще тръгна както някога
бездомен.
И с пламъка
на свойта гневна кръв
ще обгоря сърдечната си рана.
какъвто
и да стана.
Аз те търсих задъхан дни, недели, години и се лъгах по много твои сенки и маски и в кръга на десетки мимолетни любими аз отдавна изстрадах твойте утрешни ласки.
Аз жадувам да дойдеш за да смъкнеш от мене непосилното чувство на целувки, които са били или крадени или подарени що тежат като тиня, утаени в гърдите.
И когато ти идеш като дъжд подир суша и сърцето от радост ще се пръсне на части, аз не мога да бъбря и не искам да слушам овехтелите думи за любов и за щастие.
Не! Не искам! Не трябва! Ето тиха пътека, да завием по нея и да спрем - нека само да усетя ръцете ти като гълъби леки доверчиво да кацат върху моето рамо!
Да изчезна в мъглата на косите ти гъсти! Да потъна в лазура на очите ти сини! Нека дълго разказват мойте влюбени пръсти как те чаках да дойдеш дни, недели, години!
Вярно е - "Среща"На Vili_vb: Също е БашевЕто го превода на това стихотворение:Признание (превод от М. Юн)Я искал тебя всюдудни, недели и годы.Предо мною мелькалитвои тени и маски,и кружась средь десятковмимолётных знакомых,как в бреду, я давнотвои выстрадал ласки.
Я мечтал, что придёшь ты,чтоб нежной рукоюнепосильное бремяна веки низринутьпоцелуев, подаренных мнеиль украденных мною,и лежащих в груди,словно тяжкая тина.
И когда ты придёшь,словно дождь вслед за сушью,и от радости сердцебудет рваться на части,не смогу говоритьи не стану я слушатьобветшалые фразыо любви и о счастьи.
Не хочу я! Не надо!Остановимся двоездесь на тихой тропе,чтобы в знак нашей встречи,твои лёгкие руки,словно сами собою,опустились доверчивомне, как птицы, на плечи!
Я исчезну в туманеволос твоих тёмном!Погружусь я в лазурнуюглаз твоих воду!Пусть же длится рассказмоих пальцев влюблённых,как я ждал, что придёшь ты,дни, недели, и годы!
Пусти меня в свои мысли, не в квартиру, и не в постель свою —а в пространство безудержно синее, называемое бессоницей, ты впусти меня…Я как пловец с запасом воздуха явлюсь неслышим, невесом,с движеньями исполненными счастия…И длинными своими пальцами я медленно в песок зароюсь,и буду говорить я с рыбами, искать наполненные амфори…О да, мне иногда захочется шепнуть тебе хоть слово на ухо,но вот тогда я стисну зубы, я сэкономлю воздух,потому чтоя обещал тебе уйти…теперь мне стало, слышишь? зябко,мне стало холодно, мне надо уходить. А эти звёзды,что так блестят вокруг меня,всего лишь мёртвые, безмолвные молекулы…Со мной они уйдут. А твоих амфор золототебе оставлю честно на песке,там на границе сна и пробуждения…И с ними на песке — мои следы…Ты их сотри своей улыбкой, сотри следы мои улыбкой,сотри и вновь меня впусти.
Пусти меня в свои мысли, не в квартиру, и не в постель свою —а в пространство безудержно синее, называемое бессоницей,ты впусти меня…Я как пловец с запасом воздуха явлюсьнеслышим, невесом,с движеньями исполненными счастия…И длинными своими пальцами я медленно в песок зароюсь,и буду говорить я с рыбами, искать наполненные амфори…О да, мне иногда захочется шепнуть тебе хоть слово на ухо,но вот тогда я стисну зубы, я сэкономлю воздух,потому чтоя обещал тебе уйти…теперь мне стало, слышишь? зябко,мне стало холодно, мне надо уходить.А эти звёзды,что так блестят вокруг меня,всего лишь мёртвые, безмолвные молекулы…Со мной они уйдут. А твоих амфор золототебе оставлю честно на песке,там на границе сна и пробуждения…И с ними на песке — мои следы…Ты их сотри своей улыбкой, сотри следы мои улыбкой,сотри и вновь меня впусти.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи