Блогът на смъртта - глави 1-29 /нередактирана версия/
Блогът на смъртта, Глава 1
The Maker
Ейс Коук с досада набра някакъв телефонен номер и запали предпоследната цигара "Кемъл" от пакета си.
- Корпорация "Севън дейс", добър ден! - Чу приятен женски глас. - С какво можем да ви бъдем полезни?
- Една свирка добре ще ми дойде - отвърна Ейс и пусна облаче дим към тавана. - Ама туй по-късно, кукло. А сега веднага ме свържи с оня шашкънин, твоя началник, че имам да му редим една далавера.
- Той е твърде зает, господине… За кого да предам, че го е…
- Я не ми пробутвай тъпи номера, захарче. Кажи на тоя малоумник да вдигне телефона преди да съм вдигнал задника му във въздуха. Речи му, че го дири Гробаря. Туй ще го накара да си похортува с мене. Айде, бонбонче, и по-бързичко, плийз!
Линията припука леко и докато чакаше да го свържат с шефа на корпорацията, Ейс пусна едно колелце дим към тавана на стаята, в която се намираше. Погледът му се насочи към трупа на възрастния мъж, застинал в неестествена поза върху скъпия персийски килим.
- Ейс, идиот такъв - прогърмя мъжки глас в слушалката. - Да не си си загубил ума, че ме търсиш в офиса?
- Мойто сиво вещество си е съвсем на мястото, бастун - сопна се Ейс. - Твоето, обаче, май е на изчерпване. Сещаш ли се къде съм?
- Разбира се, че се сещам, дръвник такъв! Поне свърши ли работата, сигурен ли си, че линията е чиста?
- За последното не се притеснявай, скъпи. Колкото до работата - некой ме е изпреварил.
- Моля?
- Да нямаш проблем с ушната кал, приятел? Квото казах. На твоя човек са му видели сметката и доколкото чувствителното ми обоняние долавя миризмата, бих рекъл, че пичът се разлага тука от поне седмица.
- Не може да бъде!
- Глей са - като ти казвам, че е дал фира, вервай ми. Само оная ти работа може да е по-мъртва от него, приятел - Ейс смачка фаса в масивното махагоново бюро и веднага зареди следваща цигара в устата си. - Не че се оплаквам, кинтите съм си ги зел, нема да се косиш, ще почистя всичко тука, ама само ако разберем, че си направил опит да ме накиснеш с тая поръчка, можеш да се сметаш за човек с дупка на челото.
- Спокойно, Ейс - гласът на другия бе станал неуверен. - Нямам нищо общо. Ти по-добре се омитай оттам. Онзи, който е свършил тая работа може би знае, че си там!
- Не ми давай наклон на кура, приятел. Знам как да се оправя. Апропо, чекам остатъка от сумата до час. Нема да ми е много приятно ако видя банковата си сметка без тия кинти. Куклите, дето ги клатя, имат навика да си падат по скъпи дрънкулки.
Ейс затвори слушалка и отстрани от корпуса на телефона малко устройство, което осигуряваше надеждността на връзката. Предварително бе залял всичко наоколо с бензин и сега му оставаше само да драсне клечката.
Преди да стори това Ейс реши все пак да вземе лаптопа, който видя върху бюрото.
Два часа по-късно, в собствения си дом пред чаша коняк и с димяща пура в устата, Ейс включи лаптопа. Това, което видя на монитора никак, ама никак не му хареса. Компютърът директно бе заредил някакъв сайт със странното име "blog.death", който на видно място показваше неприятно качествени снимки на негова милост в апартамента на мъртвеца. На това отгоре текстът под тях със стряскаща точност описваше проведения оттам разговор с шефа на корпорация "Севън дейс".
Ейс внимателно помести лаптопа встрани от себе си и слезе два етажа по-надолу. Спря пред масивна кафява врата и позвъни на звънеца.
- Кой е? - избоботи отвътре сънен глас. - Знаеш ли кое време е?
- Отваряй, Веско - мрачно рече Ейс. - Трябва да ти покажа нещо.
Вратата се открехна и една рошава глава се подаде отвътре.
- К’во, Ейс? Да не ти е пораснал втори член?
- Заеби майтапа, Весо, онзи блог се е активирал отново.
Изражението на Веселин рязко се промени.
- Изчакай ме да си наметна нещо - каза той. - Идвам по най-бързия начин.
Блогът на Смъртта, Глава 2
Написано от Ace Coke на Сряда, 07/09/2005 - 18:09.
“Имате едно ново съобщение” – гласеше кратко прозрче, което за миг се появи в долния десен ъгъл на скромния ексел-плазмен монитор на Борис.
Собственикът и поживотен президент на “Севън Континентс - Ънлимитид Пропърти” - Холдинг Груп не обичаше когато компанията беше в застой. Още повече, когато картофеният бизнес изпитваше трудности.
Въпреки, че представляваше едва един процент от целия пазар на холдинга, Борис изпитваше сантиментални чувства към картофите. Помнеше как бе започнал първите стъпки към върха на света с тристате килограма картофи, извадени от двата декара неблагодарна северно-руска земя. Преди двадесет години, на същата тази дата, на която един невзрачен народ празнуваше своето съединениe, Борис успя да открие Формулата, която промени живота му.
Картофената ракия сама по себе си беше съвсем обикновен алкохолен продукт. На вкус – също като гроздовата ракия, едно превъзходно питие, произвеждано някога от същия онзи народ, но спряно поради високите такси, с които биваха облагани “Производителите на алкохол и растения, съдържащи годни за ферментация вещества”. Чарът на картофената ракия беше в количеството на добива. Малко нелогично за класическите закони на химията и биохимията, Борис, макар и случайно, бе успял да открие метод за производство на гроздова ракия от картофи, който осигуряваше 9 килограма 80 градусов първак от 1 кг необелена суровина. Другото предимство на щастливата случайност бе, че съвременните генно модифицирани картофи, не съдържаха никакви вещества, които биха наложили облагане на производителя на този вид селскостопанска продукция с високия данък.
Голяма част от бизнеса на Борис представляваше многобройни пръснати по света цехове за бланширани картофи. Погледнато отстрани, всичко изглеждаше плачевно. Цеховете, както бяха известни в медиите, работеха на тотална загуба. Закупуваха картофи на безбожно високи цени от някакъв странен прекупвач. Готовата продукция бе толкова неконкурентно способна, че обикновено гниеше с години в складовете. Любопитно беше също невероятно ниската рентабилност на производството – продукцията много под един процент. Официалната реализирана печалба на Цеховете бе стотици пъти по-ниска от вложените разходи и така те затъваха в дългове, вземани от най-голямата световна банка “Севън кърънси” – Файненшълс, която нямаше нищо общо с холдинга на Седмиците, а по една случайност единствените й клиенти, освен Цеховете, бяха производители на картфи “Бар’Бой’с индъстри”, които бяха гордостта на Холдинга и продаваха продукцията си на невзрачен прекупвач и то на безбожно високи цени.
Съобщението го стресна. Така се бе зачел в новините, че вече цели три минути не бе вадил цигарата от устата си. Докосна инстинктивно “Изтегляне” и на екрана се появи и-мейл с отдавна забравен подател - teri@blog.death. Това не беше на добре. Първо оня кретен от “Севън дейс”, сега и това. Никак не вървяха на добре нещата. Цигарата, запалена седем секунди, след като Борис бе изхвърлил загасналият между устните му фас, бе изпушена наполовина. Стоеше някак като израстък между показалеца и средния му пръст. С леко потрепване, Борис докосна полето “Спам” и отново посипа с пепел мястото на бюрото, върху което се пройектираше холограмната клавиатура. Изненадващо, то изчезна заедно с полето “Делийт”. Не само това, ами и наглото писмо се отвори само. На екрана, с приветлив бял погребален шрифт на чисто черен фон, се изведе съобщение, което накара този, иначе уравновесен и безстрашен човек, да се задави в първичния животински страх, сковал изведнъж тялото и душата му:
„Здравейте и добре дошли в реновирания сайт blog.death. Има 2 нови публикации за днес:
1. Ейс Коук – преди 2 ч. 24 мин.
2. Твореца – преди 2 ч. 13 мин.
Вие получавате това писмо, защото сте се абонирали към автоматичната уведомителна система”
Трета цигара поемаше първи стъпки към дробовете на Борис. Като в просъница видя, как за миг всички прозорци се затвориха и се отвори само един. Пред очите му се мъдреше текста и снимките, които и без другото знаеше какви са. Видя себе си, влизайки в сградата на “Севън дейс”, видя “почистването”, което направи преди малко повече от два часа в кабинета на шефа със собственото му тяло, видя секретарката, която нахлува, уплашена от трясъците, видя окървавеното и тяло с разкъсаните останки от бельо по него, сгърчено в последна предсмъртна агония и себе си в заден план, закопчавайки колана на панталоните си.
Подобни снимки бе гледал и досега и в новините, но снимки от медиите и той самият не фигурираше там. Лично се бе погрижил за охранителните камери. За час и нещо успя да изпуши кутия и половина. Новините успя да понесе, но това… Този блог… Как се бе появил отново в живота му?! И кой, по дяволите беше този Тери? Новият?!… Това беше ясно…
Блогът на Смъртта: "Корпорация Аниспин", Глава 3
Написано от Веселин на Чет, 08/09/2005 - 19:56.
На ъгъла на тринадесета и шестдесет и пета гордо се издигаше масивна постройка, чиито стоманени стени проблясваха величествено, а на върха и, с едри букви в платинен нюанс изпъкваше името "АНИСПИН Корпорейшън"… Това бе отделът за борба с тютюнопушенето, а името "Аниспин" се срещаше на върховете на сградите в още 23 щата и над 30 държави…
От средата на 2005, до днешни дни АНИСПИН се бе превърнала в най-успешната организация, бореща се с тютюнопушенето и разпространението на марихуана… Корпорацията действаше в пълен унисон със световните служби за сигурност, които позволяваха на гангстера Аурин и бандата му да изпълняват мръсните поръчки… В резултат, мафиотски босове, лидери в производството на цигари и разпространението на марихуана бяха последователно застреляни в Сицилия, Мадрид, София, Москва и Вашингтон… Цените на цигарите се бяха повишили десетократно, а тъй като основните потребители на тютюневите изделия се намираха в България, процентът на пушачите бе намалял главоломно… Цените продължаваха да се повишават, а бизнесът на Лирика западаше…
Лирикът бе навлязъл в подземния свят след редица взривове, които бе осъществил… Името му беше спрягано в огромен списък от атентати, най известните от които бяха взривът на парламента в София през 2008 и срутването на Айфеловата кула през 2011, което срутване в последствие се бе оказало причинено от редица подземни взривове… След всеки атентат бе намирано по едно стихотворение, оставено в близост до мястото на произшествието… Оттам бе произлязло и прозвището на бомбаджията…
Когато Ейс Коук зазвъня на вратата на Лирика и нервно я изрита няколко пъти, той завършваше поредното си стихотворение… Беше се отказал отдавна от бизнеса и мръсните игри.. До 2015 бе изчистил напълно името си, а след това се бе отдал на творческа кариера, и досега бяха издадени 3 негови стихосбирки, които моментално се бяха превърнали в бестселъри, заради старата му слава… С парите, които бе спечелил, се бе подсигурил до края на живота си и сега, една от малкото компании, все още произвеждащи тютюневи изделия бе негова… Тя не бе голяма и от години беше на загуба, защото плащаше огромни такси на АНИСПИН Корпорейшън, за да съществува… А корпорацията не смееше да я затрие… Първо, защото тютюневата компанийка не бе насочена с цел разпространението на цигари на голям кръг потребители, и Второ, защото се страхуваше, че ще последват нови взривове… За старите си приятели,Ейс Коук и Борис, Лирикът си оставаше Веско, а те бяха ежедневно снабдявани със стек от най-добрите цигари и кутия хавански пури… Също така „българското бренди“ в домовете на Ейс и Лирика, никога не свършваше - а качеството му бе превъзходно….
Веско влезе в дома на Коук, а на малката холска масичка, бе оставен включен титаниев лаптоп… Когато седнаха на коженото сепаре,и погледнаха мрачния екран, тръпки побиха и двамата
- Кво става пък сега, обади се дрезгаво Коук, - Досега бе включен!
Още преди да има възможността да му бъде отговорено каквото и да било, лаптопът се включи от самосебе си, а на екрана излезе отново мрачният сайт… С огнени букви се четеше следното съобщение :
Ще се извие дим
И огън пак ще пропълзява
между безброй преплитащи се тихо сгради…
А гръм, и пукот и отломки
Ще ехтят и ще прехвърчат
Над главите на случайни минувачи…
След секунда на екрана се появиха новинарските емисии, които отдавна не се излъчваха по телевизията, а бяха свободно разпространяеми из мрежата… След заснетите кадри с Ейс Коук, и „Твореца“, следваше материал за „Лирика“…Същото онова стихотворение беше в ръцете на главния секретар на министерството на вътрешните работи,Георге Ата, а новинарските емисии прогърмяха, че една от основните сгради на корпорация „АНИСПИН“ е взривена… Жертвите до момента се отчитаха на 12, като окончателният им брой бе в неизвестност и се покачваше с всяка изминала минута…
-Ейс, братле, накиснали са ни много грубо! – с мъка проговори Лирика. – А тъпото стихотворение изобщо не може да се сравнява с моите… –Имаме си работа с аматьори!
-Знам! -Най-гадното е, че всички сме в кюпа, Весо! – и че не сме сторили нищо… –А тези хора не са никакви аматьори… – Трябва да предприемем някакви мерки!
В този момент телефоните и на двамата зазвъняха (това бе нова опция на мобилните оператори, позволяваща да се набират няколко души едновременно)
От другата страна на линията беше Борис…
Блогът на Смъртта: "Голямото Напушване", Глава 4
Написано от Stratovarius на Чет, 08/09/2005 - 22:06.
Предговор:
Годината е 2015. Нищо не е такова каквото го познаваме сега. И по точно:
Компанията Майкрософт се отказа от пазара на Операционни системи, просто вече никой не искаше да ползва нищо на което пишеше Windows. След това се преориентира в производството на шоколадови бонбони, но поради необясними причини бонбоните и не бяха шоколадови, а като че ли бяха направени от печени картофи, никой не искаше да ги яде защото мислеха че ще си навлекат неприятности с босовете на картофения бизнес.
След този неуспешен опит да се преорганизира, никой не чу нищо за Майкрософт близо 3 години. След това започна да се шуми, че има нещо общо с изграждането на новия човешки град на МАРС, но така и никой не им повярва.
С времето Майкрософт се превърна в голям концерн за производство на Трева, за лична употреба 1 500 000 тона на година. - “Майкроweed”
След взрива на може би най - важната сграда на “АНИСПИН Корпорейшън” положението на Веско и на Ace Coke не беше никак розово. Особено след като намерят стихотворението ( записано на златна плочка ) до взривената сграда, всички полицай и мафиоти ( на които още дължи пари ) щяха да го търсят, или за да го очистят, или за да си вземат парите, или ( най – доброто за него, просто да го тикнат зад решетките да излежи 5-те си доживотни присъди ). 4 от които са с право да бъде освободен след 15 години ( при добро поведение ), а при останалата една няма такова право.
Лирикът веднага разбра че нещата не отиват на добре. Обаче като закоравял бомбаджия запази спокойствие. Попита спокойно събеседника си:
* Хей нали се сещаш за тоя пич Teri, винаги ми е оттървал кожата, нали ?!. Той е най – добрия Адвокат, който познавам.
* Прав си така е, сигурно защото работи с най – добрите наемни убийци на планетата.
Но те не подозираха, че сегашните им проблеми са нищожни в сравнение с тези които им предстоят.
Сградата на “АНИСПИН Корпорейшън” беше само прикритие. Цялата Фирма беше прикритие на корпорацията “Фантом”, финансирана от Пентагона. Тя се занимава със развитието на нови системи за разузнаване и разработка на модерни оръжия. Тази корпорация всъщност стои почти зад всеки голям Фармацевтичен и Тютюнообработващ концерн в света. В последните години тя се разви до такава степен, че нито закона, нито Майкрософт можеха да я спрат, да извършва неморалните си експерименти с хора. Един от тези Експерименти беше “StarLight”. С негова “помощ” искаха да рaзберат, какво влияние оказват медиите на човешката психика, … - така и не успяха.
След атаката над корпорация “Фантом” се събраха всички нейни акционери, за да решат какво да правят. Решиха че атаката е имала за цел да разклати позициите им. Веднага заподозряха Майкрософт или Извънземните. След дълги преговори решиха че е време за сериозни действия. Единственият който можеше да се опълчи срещу тази сила беше един смахнат Извънземен с мания за унищожение – Лорд Stratovarius.
Лорд Stratovarius:
Той раздели Силата на две страни, и сам премина на Тъмната, за да може да спи до късно – понеже слънцето му блестеше в очите рано сутрин. Причината да не гръмне слънцето беше, че обичаше да ходи на плаж отвреме на време, а това му беше любимото слънце, другите 2 ги гръмна още преди 3 876 години.
Оръжия:
Сини светкавици, Лазерен Меч ( зелен ), Лека къртечница, и устройство не по голямо от обикновен пистолет с което можеше да изтрелва мини бомби, които са 100 пъти по унищожителни от целия ядрен арсенал на земята.
След 10 минутния разговор, който проведоха с него уговориха всички детайли около сделката ( включително и заплащането ) ( 10 минути са адски много, понеже Stratovarius живее на планетата bglog.orion.D13 или по кратко D13. И Сметките на “Фантом” за телефон, вече бяха космически ( в буквалния смисъл )
Той получи за задача да открие кой е виновен за Взрива и да го очисти.
Пристигайки на земята обаче, Лорд Stratovarius реши първо да посети своите добри приятели Веско и Ace, да пийнат по биричка. Естествено както винаги с пълно бойно снаряжение.
Седнаха тримката да пият, Stratovarius случайно погледна към Титаниевия Лаптоп.
* Хммм отново си в занаята значи, кой е щастливеца този път.
* Не съм аз ве Starto, некви амтъори са гръмнали “АНИСПИН Корпорейшън” и сега ша натопят мен, ма няма са претесняваш Teri ша мъ измъкне.
* Хмм Никой няма да те измъкне – обясни му как стоят нещата.
* След това тримцата заедно вече на по 6 големи ракии и няколко бутилки бира, решиха че трябва да набедят Майкрософт ( по този начин тази компания поне веднъж щеше да изпълни желанията на клиентите си ) ….
След дълго умуване, най вече от страна на Ace ( Веско беше заспал, a Stratovarius отдавна не е бил на земята и за да убие малко време се завря в някакъв публичен дом, но някъв портиер го изнерви и той изби всички и след това взриви сградата ), решиха че първо трябва да спасят Тревата и тогава да пуснат Stratovarius да си разруши всичко както си иска. Но имаше проблем:
Реколтата от 2 години се складираше, понеже покрай бета тестовете се оказа че тревата била негодна за пушене – ставала повече за салата.
Така тримата решиха направо да гърмят, но кой да предположи, че Веско все още полузадрямал не е прочел правилно табелката, където пишело всъщност. Ние отиваме за салата, ще отложим бета тестовете на тревата с 2 години.
След могъща експлозия, гъст черен дим се разнесе навсякъде, облаците покриваха бавно цялата земя,
* ( Веско ) НА КОЙ МУ ПУКА :)) , Да се преберем да пийнем, после ще идем до публичния дом.
* ( Лорд Startovarius ) Кой по точно, този дето е при теб на ъгъла ??
* Да.
* Точно там няма да е :). Имали са злополука с плъхове – прегризали някакви газови тръби и всичко литнало във въздуха.
Чу се телефоен звън, беше PDA -то на Веско, някой го канеше на разговор в Skype - беше Борис …
Блогът на смъртта: "Силата на Информацията", Глава 5
Написано от entusiast на Нед, 11/09/2005 - 16:19.
Грег се беше заровил в снимки, беше разхвърлял всичките си хартиени навсякъде където е възможно, а по видеостената в ателието си беше пуснал да се сменят тези от дигиталния си архив. От 4 раздрънчани 200 ватови тонколони стържеха разстроените китари и гърмяха барабаните на Смешинг Пъмпкинс. 40 годишният собственик и единствен работник на агенция за информация Вирус провеждаше прословутата си шокова терапия срещу депресия. Май беше придобил резистентност към тая Ракия, защото отвори втора бутила за вечерта, а онова очаквано чувство още го нямаше. Ракията беше хит на Пазара. Разбира се, на на този пазар в който бутилките алкохол стояха по рафтовете заедно с продуктите на Севън дейс, АНИСПИН и Майкрософт. Ставаше дума за Пазара държан от Племето. Племето беше сбирщина от еколози, вегетарианци, анархисти, кракери, хакери, борци за антимонополизъм и ненанаказуемост за притежание на акцизни стоки (в миналото наричани антиглобалисти), радетели за свободния софтуер и всякакви други неформални елементи. Грег имаше пари, можеше и повече да направи, но не му трябваха. На него му трябваше само известно количество от Ракията и чат-пат малко домашно отгледана тревица. Но тази от Майкрософт отказваше да употребява, не че винаги беше скапана, просто принципи. Преди години, докато все още се водеше млад репортер, случайно научи рецептата на Ракията от един дядо в Родопите, после я обогати с билки научени в Странджа и български леко халициогенни гъби употребявани от зараждащото се Племе. После пусна рецептата под Creative Commons лиценз в мрежата. Разбира се рецептата не беше това, което е сега, тя търпеше постоянна еволюция. Много правителствата се опитваха да я забранят, но не намира в Ракията забранени от закона вещества. Сега покрай основното си занимание, дегустираше всяка партида произвеждана от Племето. Ментета на Ракията бяха плъзнали по целия свят, а Племето беше под постоянен прицел както на властта, така и на всички мега компании, на първо място тази на Борис. Но Ракията на Племето винаги беше на върха по продажби. Не само заради качеството си, а заради това, че се беше превърнали в мит и не се продаваше никъде официално, след като стотици гаражни магазина в Източна Европа изгоряха мистеризно. Агенция Вирус също не съществуваше официално, но беше ползвана от много корпорации, правителства, партии и от самото Племе. Заявките за информация пристигаха на менящ и-мейл, който малцина знаеха и след превод на въпросната сума отговорите пристигаха от несъществуващ адрес. Грег беше приет във всички среди използвайки прикритието си на кореспондент на държавна информационна агенция. Малцина знаеха, че Агенция Вирус всъщност е самия той. А Вирус-ът можеше да бъде видян навсякъде и по всяко време в кожата на завеян, размъкнат, леко брадясал и леко подпийнал журналист. Депресията, която лекуваше можеше да се нарече и параноя. Тя се появи от не чак толкова случайна информация за някакъв блог наречен Смърт. Информаторът работеше в тайните служби и Грег го уреждаше с Ракия. Докато си наливаше в устата втората бутилка и псуваше главния казанджия на племето, музиката спря. Грег се обърна и видя една сянка, секунда преди да се издрайфа отгоре и от удар в стомаха.
Блогът на Смъртта: "Lady in Red" - Глава 6
Написано от Lady in red на Нед, 11/09/2005 - 16:59.
В същото време на двадесет метра под земята Лейди ин ред - дама, която се занимава с един от тъмните бизнеси, а именно трафик на хора,сутеньорство и съдържател на един от най-елитните и посещавани сутерени, а именно "Ъндърграунд" - се опитваше да разнищи инцидента с онзи публичен дом на ъгъла до Борис.
На нея и се виждаше много мътна тази история с плъховете. Направо я побиваха тръпки, като си помислеше, че следващият инцидент може да се случи именно на нея.
Тя беше твърде млада и бизнесът и вървеше отлично. Нейни постоянни клиенти бяха Борис, Стратовариус и Ейс Коук.
Трябваше да предприеме нещо. Неможеше да остави това така.
За целта чаровната дама в червно се запъти към една от лабораториите на "Ъндърграунд". Включи ПС-то си, изрови телефона на Ейс Коук и запчна настоятелно да го търси. След няколко неуспешни опита, Ейс все пак отговори:
- Лейди, захарче! На какво дължа това удоволствие? - промълви Ейс, изпускайки от устата си гъст облак дим. Той предварително знаеше, кой го търси, защото ползваха мобилни телефони.
- Ейс, приятелче, слушай! Тази история с бардака на ъгъла срещу вас ми се вижда доста подозрителна. Знаеш ли нещо по въпроса? Ще ти бъда страшно благодарна, ако ми помогнеш. Знай, че винаги съм на твоите услуги!
Ейс неможеше да й откаже. Та нали при нея вече толкова време ходи да разпуска.
Тъкмо устните му щеха да промълвят "Нямай грижи лейди! и онзи странно изфабрикуван лаптоп отново се включи.
На монитора с размазан шрифт, едва се четеше:
ВНИМАВАЙ С КОГО СЕ СЪЮЗЯВАШ!
Непосредствено след което изскочи снимка на голо маце, с множество прободни рани и пресни белези от фасове гасени по кожата й.
Коук пусна слушалката и всмукна дълбоко от любимите си ванилиеви пури.
Ейс разпозна момичето. Беше една от предпочитаните му компаньонки в сутерена "Ъндърграунд". Разпозна и фасовете - бяха от концерна "АНИСПИН"
а на слушалката Лейди ин ред недоумяваше:
- Ейс! Ейс, там ли си? Какво става? …
Блогът на смъртта: "Силата на информацията 2", Глава 7
Написано от Lady Frost на Пон, 12/09/2005 - 01:38.
– Мърляч такъв, как можа да се издрайфаш върху копримената ми рокля! – това прозвуча по-скоро като зловещо просъскване отколкото като яден вик. – Дръвник! Ти въобще изтрезняваш ли някога?
Грег се въргаляше проснат на пода и едва успяваше да фокусира с поглед разярената си посетителка. Явно ракията все пак го беше хванала. Но все още парещата в стомаха му пулсираща болка му помогна да се концентрира. Заби поглед в изискани черни сандали на висок тънък ток, продължи нагоре по два дълги стройни крака, мина през къса предизвикателна рокля (безвъзратно съсипана от повърнята му) и най-накрая, след големи усилия да откъсне поглед от дълбокото деколте, стигна до небрежно разпиляна по раменете тъмночервена коса и две здраво стиснати нацупени устнички. Неубозданата му фантазия се заигра с този образ, когато внезапно му просветна кой всъщност стои пред него. Изтрезня на мига! Това беше небезизвестната Лейди Фрост.
Официално беше личната секретарка на Тери – един от най-добрите и известни адвокати на тая мизерна планета. Определено си я биваше за секретарка, но истинското призвание на Фрости беше друго. Нейното изкуство беше Смъртта или по-скоро причиняването на смър по най-различни болезнени и безболезнени начин. Имаше безупречната репутация на надежден и високо платен наемен убиец и наистина сръчни ръце, които създаваха нелеки главоблъсканици за властите и патолозите.
– Назяпа ли се, мухльо!
Грег се опита да се изправи, но краката му не го послушаха и той седна тромаво на пода.
– Какво искаш? Защо си дошла? – паниката и страха нахълтаха неканени в душата му. „Ще ме убие!”, помисли си уплашеният журналист и срцето му се сви.
- От теб мога да искам само едно… информация!
Грег се опули невярващо. Съдбата за пореден път беше пощадила мизерния му животец, какво облекчение.
- Знаеш процедурата, Фрости! – въобрази си че контролира положението.
- Знам само как мога да размажа безполезния ти мозък на отсрещната стена. Хайде Грег, стига лигавщини, идваш с мен! – хвана го за яката с неподозирана от Грег сила и го помъкна след себе си.
***
Когато Фрости влезе в клуб „Червения Дракон”, влачейки след себе си хленчещия полунадрусан журналист, видя жалка картинка. Ейс, Лирика, Твореца и Стратовариус се бяха разположили собственически в едно сепаре и се наливаха порядъчно с висококачествена картофена ракия и смучеха трева. Всъщност отдавна се бяха натряскали и надрусали и вече извършваха дейността по пиенето и напушването почти механично.
Ейс първи я забеляза.
- Оооооо! Скрежанке! – говореше силнозаваляно и неразбираемо - Направо се изненадваме, че пристигаш ти, а не Тери… Но и ти можеш да ни свършеш работа…
- На Тери лично ще му откъсна топките и ще си ги закача на елхата си за Коледа, ако на този етап припари край вас!
Колегите й по оръжие я зяпнаха в недоумение.
- Тери не е всемогъщ! Така сте се осрали, че нито той нито някой друг може да ви помогне за момента!
- Ама Фрости… – Борис направи кратка пауза за да си дръпне от цигарката – ние не сме виновни, че ни натопиха!
Фрости се ядоса и трясна с юмрук по масат.
- Я да се вземета в ръце, мизерници такива! Аз се опитвам да ви спася кожите, а вие се правите на абсолютни дебили! В момента Пентагона ви е най-малкия проблем! Не знам колко се информирани, но Блогът на Смортта отново се е активизирал! И познайте кои са целите…
- НИЕ! – викнаха послушно препилите й „колеги” без дори да я изчакат да довърши.
Фрости се наведе над масата и всички забиха поглед в деколтето й.
- А да ви светна ли, че покрай вас и аз ще загазя?
- И какво предлагаш, сладурче? – Страто най-сетне се беше окопитил и чувството на обреченост постепенно започна да го завладява отново.
Вместо отговор Лейди Фрост им „поднесе” онемелия Грег…
Блогът на смъртта: "Произходът на злото", Глава 8
Написано от Ace Coke на Пон, 12/09/2005 - 04:03.
Някога - много, много отдавна светът беше добър и спокоен. Е не чак толкова. Имаше една завеса. Една желязна завеса, която всички смятаха само за едно обикновено понятие. Но само няколко души знаеха, че това не е така. Тези хора поддържаха тази завеса. Това поле, разделящо двете части на злото.
Изтокът бе обладан от могъщото божество Лен Ин. Възникнало в древната китайска митология, от омразата на тогавашните управници, това божество векове бе царувало и унищожавало ценностите, а по някой път и живота на човеците. Древните бяха успели да го подмамят и да го затворят далеч на запад. На дъното на една река под един каменен блок, който по лошо стечение на обстоятелствата беше пропукан от залповете на един крайцер…
Западът бе превзет от друго зло божество. Наречено Голдръш, то се бе появило много след Източното. Но с бурни темпове се бе развивало, докато Лен Ин беше погребан под водите на Нева.
Имаше и един човек. Човек, който се опита да стане божество на злото, но бе подмамен от Голдръш, защото видя в лицето на този човек заплаха за съществуването си. А Лен Ин, докато се чудеше как да надхитри Голдръш, изпадна в рисковата ситуация да бъде победен от този човек.
А този човек имаше брат близнак. Кубрат се срамуваше от брат си Адолф. Зарекъл се бе да опази сина си от злото, което така ненадейно бе завладяло семейството им. И гледаше синът си Аспарух с любов, и го учеше на мъдрост.
Неизвестно за никой, Адолф бе оставил двама сина. По големият от тях бе кръстил просто Бил. По малкият – Ад, на себе си. И двамата бяха закърмени със зло. В последните си мигове на отчаяние Адолф предаде душата си на Голдръш и така Западното божество на злото стана още по могъщо…
***
Няколко десетилетия след това, Завесата се поддържаше от четирима души и едно полубожество. Самата Завеса бе сътворена със силите и душата на един човек – Аспарух и помощта на полубожеството, плод на любящата метъл музика - Стративариус. Години след неравна борба в поддържането на Завесата, Аспарух се почувства слаб и сподели тайната на завесата с трима също толкова мъдри и праведни мъже - Фадмейк, Бащвес и Деметриус.
Гениалният Ад, също както брат си Бил, беше подвластен на Голдръш. Докато Бил бе зает да развива бомбата със закъснител, наречена софтуер, Ад се бе съсредоточил върху подривната дейност на завесата. Бе открил тайната на Аспарух – един лампов компютър, от преди ерата на първите компютри. Този компютър бе инсталиран в столицата на тогавашната Източна Германия – Берлин, под формата на обикновена стена. Ад успя да инсталира вирус в този компютър и да използва площта му като манипулатор на слабите, мъртви души на социалистическото общество. На избрани, сравнително слаби, за да могат да бъдат манипулирани, личности и същевременно сравнително силни, за да могат да манипулират бе втълпено, че са водачи на мъртвите души.
И така, програмата BLOG (Biological Lethal-Overload Gun) започна да застрашава гостоприемника си. Всичко това, разбира се бе видяно от Златната четворка, но краят не можеше да бъде предотвратен. Остана само да изпратят децата си далеч в манастира Шао Лин, който незнайно защо беше недосегаема част за никой свръхестествен. Само простосмъртни можеха да прекрачат вътре.
Далеч от непристъпните скали, младите синове на Златната четворка – Тервел, Борис, Веселин и Ейс, наблюдаваха със сърцата си, как бащите им отдадоха живота си в една последна битка със злото в лицето на Ад и неговия БЛОГ.
Всичко утихна, останаха само двете Зли божества, които благодарение на злата си природа. Отново подеха борба едно срещу друго и забравиха за световното си господство. Останаха обаче и двама души, обладани от Голдръш – узрелият и намиращ се в началото на финалната отсечка към виртуалното завладяване на света, Бил и младия син на Ад, който по една случайност също се казваше Тервел.
***
Оставени отрано без праведната насока на родителите си и заблуждавани от виртуалния характер на полубожеството четиримата юнаци бяха подмамени по стръмния и хлъзгав път на лентяйството и разгула.
Единствено Тервел успя да се отклони от лошия път, благодарение на Феята на доброто Ян Тор. Той успя да се изучи и стана известен и уважаван адвокат. Също така не забрави приятелите си, които обаче в до този момент като че ли бяха забравили за Древното Зло и подклаждаха предпоставките за развитието му.
Ейс – отдаден на охолен пиянски живот, нуждаещ се от все повече пари да покрива разходите си, се бе поддал на една древна професия…. лова. Бе станал ловец на глави. Навсякъде по света го търсеха като убиец, но той бе тъп и упорит, че е ловец на несправедливи глави. Дори си ги събираше в тайна хладилна пещера.
Борис – събирайки картофи един летен ден, така се бе напил, че повърна върху чувалите с картофи. Бактериите, които вирееха само в стомаха на руснака, влезнаха в реакция с картофите и сезалените чували и така, по случайност, той откри едно от най-великите произведения на човечеството – картофената ракия. За това му откритие, тайната гилдия на спиртоварите му бе дала званието Творецът.
Веселин се зае да изучава изкуството на органичната химия. Въпреки това обичаше много и поезията. Пишеше стихове и забъркваше странни смески, които по някаква случайност се взривяваха и то на най-случайни места. От мъка, всеки път Веселин пишеше стихче посветено на всяко взривено място и така репортерите му лепнаха прякора Лирика. В последствие момчето реши, че така и така, макар и случайно, върши толкова поразии, защо поне да не се занимава професионално с това. И започна да го прави нарочно.
Тримата хубавци се виждаха много рядко. Само, когато съдбата ги засечеше в някой бардак. И тримата използваха услугите на една и съща фирма – “Ред Лайт Плежър”, която притежаваше 95% от пазара на платена любов във целия свят. Съдържателката на компанията обичаше тези тримата. Те бяха най-редовните клиенти на Лейди ин Ред и затова бяха възнаградени с най-невероятното създание на съвременната проституция – Лейди Фрост. Със сърце от лед и тяло от огън, Лейди Фрост бе жена, която се нуждаеше от много, а също така и даваше много. Обикновено тримата се събираха, точно когато имаха среща със Скрежанка, както Ейс обичаше да и казва, защото после кокаина, който му приличаше на скреж, най-голямо удоволствие можеше да му достави тя.
***
Този път случаят беше друг. Събрани бяха по една доста тревожна тема. Спомените от детството им бяха нахлули тъй ненадейно, както се бе появил отново и Стративариус – ръкоположен за Лорд, поради “Всеобхватния си принос за наркотично облагодетелстване на Млечния път”. Малцина хора знаеха, или поне така беше в миналото, че точно Земята е центърът на Вселената. И то благодарение на доставките от наркотици, които ексцентричното полубожество разнасяше из космоса.
Затова всички бяха изненадани, че на вратата на “Червения Дракон” се появи очарователното създание, което можеше както да разтопи, така и да заледи човек. Лейди Фрост влачеше за яката си странен човечец, който изглеждаше завидно по-трезвен от образите на сепарето.
“Блогът може да почака. Това създание – никога!” – помислиха си едновременно тримата утрепковци.
- Келнер, още една туба от нашшшш’та! – смотоляви Лорда – И нова бала трева, че тая съ намокри, хлъц!
БЛОГЪТ НА СМЪРТТА: "Циганите на Сатурн", Глава 9
Написано от The Maker на Вторник, 13/09/2005 - 17:56.
Блажено отпусната върху старинен фотьойл Аниспин отпиваше от порцеланова китайска чаша ароматен планински чай и нежно галеше зад ушите 2-годишния си ягуар Джери. Отвреме навреме хвърляше по един отегчен поглед на Пабло Пикасо, който нервно захапал четката се суетеше около недовършения й портрет, докато Салвадор Дали спореше на висок глас с Джон Атанасов за предимствата на тостера пред блондинките.
- Шах, Ани! - Победоносно отбеляза Кафка след като премести офицера си с две квадратчета напред. - Ако продължаваш да не внимаваш до три хода ще си мат.
- О, Франц - добродушно се усмихна Аниспин, - не съм се и съмнявала, че отново ще постъпиш като джентълмен. Върни този ход назад. Нима не виждаш, че твоят офицер ще падне в жертва на пешката до него.
В този миг до нея се делово приближи Филип Марлоу с GSM в ръка:
- Ани - каза той, - Поаро те търси, май е надушил нещо.
Ани взе телефона и постави го постави до ухото си. В продължение на няколко минути кимаше с глава без да пророни нито звук и накрая каза:
- Чудесна работа, Еркюл. Идвай насам, защото ще ми трябваш.
След което с бързината на 16-годишно девойче рипна от фотьойла, плесна два пъти с ръце и обяви на висок глас:
- Момчета, край на забавленията! Приключваме за днес. Работа ме чака!
- Окей, Ани - обади се Дали. - Сигурна ли си, че няма да имаш нужда от нашата помощ?
- Благодаря ти, но тази работа ще е за хора с малко ум и много мускули.
Просторната стая, за която Марлоу обичаше да казва, че може да прави състезание с кадилаци, освен ако не рита футбол в нея, се изпразни мигновено и до Ани остана само любимия й ягуар.
Тя щракна с пръсти и една от стените се превърна в огромен екран, откриващ широка панорамна гледка към Витоша. Докато съзерцаваше планината Ани си спомни за своя възход и презрително се усмихна. "Всъщност, помисли си тя, великият път не е сложен за този, който няма предпочитания. Когато няма любов и омраза, всичко е на повърхността и е ясно. Направете и най-малкото отделяне - тогава и небето, и земята ще се окажат безкрайно раздалечени. Ако искате да видите Истината, не се изказвайте "за" и "против". Борбата между това, което обичате, и това, което не обичате, е болест на ума." Тя обичаше тази фраза и често си я припомняше в такива моменти.
Сега, когато имаше всичко, тя знаеше, че всъщност няма нищо. "Народите правеха изпърво своите жертвоприношения пред Тохил и после отиваха да поднесат своите почитания на ахпоп и на ахпоп-камха. После отиваха да поднесат своите богати пера и своята дан пред владетеля. А владетелите, издържани от тях, бяха ахпоп и ахпоп-камха, които бяха завладели техните градове." Тази фрама изскочи изведнъж в главата й. Къде ли я беше чела, не можеше да си спомни сега. В съзнанието й на преден план все още се въртеше ярката сцена с първия полет на циганите до Сатурн. С него Ани бе положила началото на своя свръхсекретен и успешен експеримент, наречен "Триумфът на миналото".
Идеята за него й бе дошла още докато беше на 12. Тогава, застанала пред една картина на Гоген, тя си бе помислила : "Колко хубаво би било този човек да е сред нас отново и да продължи да рисува" И ето, че тази мечта се бе превърнала във факт. Но Ани бе отишла дори по-далеч. Тя можеше да облече в истинска плът и кръв дори литературните герои, които й харесват. И всичко това бе станало много просто. Само трябваше да бъде използвана енергията на сапунените мехури на подходящото място и подходящото време. Оказа се, че мястото е Сатурн, а тези, които могат да произвеждат енергията най-добре се оказаха циганите. Мързеливи по природа и деструктивни по призвание хората, принадлежащи към този чергарски народ, единствени можеха да усвоят и акумулират тази енергия и да я превърнат в източник на възраждането на велики личности и литературни герои. Комбинацията между тежките метали на Сатурн и циганите, породена от генетично заложеното привличане на тази раса към тях се оказа необходимия катализатор на процеса по произвеждане на енергията от сапунени мехури. Ани ревниво пазеше в тайна как точно става това - на пръв поглед циганите се занимаваха само с духане в малки пластмасови обръчи, от които излизаха сапунени мехури, веднага привличани в медни генератори, произвеждащи самата енергия. "Само ако знаеха, че всъщност е много по-сложно", усмихна се Ани и махна с ръка към екрана. Картината веднага се промени и на нейно място се появи сепарето в "Червения дракон", където седяха добре познатите на Ани отрепки, към които тя дори изпитваше топли майчински чувства.
Можеше да ги унищожи още на мига, но сърце не й даваше. Всъщност не беше точно така. Веднага би ги заличила, за да ги пресъздаде отново - по-добри и по-послушни, но онова, което й каза Поаро, я накара да се спре.
- Блогът на смъртта, Ани - бе прошепнал Поаро в края на телефонния разговор. - има нов администратор. Той изрично каза да стоиш настрана докато сам не прецени кога да се намесиш. Каза още, че имаш стари задължения към блога, които не си изпълнила и че само ако си помислиш да действаш на своя глава знае как да те спре.
Ани знаеше, че е така. Затова докато чакаше Поаро да се появи при нея само се заслуша в разговора, който отрепките провеждаха в пропадналата клоака "Червения дракон".
Блогът на смъртта: "Раздвоението", Глава 10
Написано от Teri на Вторник, 13/09/2005 - 22:32.
Денят започваше добре. Тери се погледна в огледалото и прокара ръка по небръснатата си буза. Усети боцкането и се поколеба, дали да се обръсне. От една страна бе по-привлекателен за мацките, когато бе небръснат, но от друга като адвокат той не можеше да си позволи да ходи небръснат. Виж, по шорти и джапанки да ходи никой няма да забележи, но небръснат.
- Майната му! Днес не съм на работа - каза Тери и отиде да си направи кафе.
Тъкмо правеше своята уникална микстура, която се състоеше от десет лъжички мляно кафе в 200 милилитра вряща вода, когато телефонна звънна. Звънна още веднъж, като звукът се разнесе из помещението някак застрашително. Тери изсумтя и се огледа. Никъде не се виждаше телефона. Погледна за всеки случай дали не е на рафтчето над него, но не бе там. След това кратко упражнение той внимателно прецеди кафето и започна с благоговение да го налива в чашата, която му бе подарък от колегите в университета по случай завършването. Те бяха останали да повтарят, та в знак на признателност, че им бе подсказвал…
Телефона изтрещя. Тери с нежелание тръгна да го търси. По пътя се сети, че не си е взел цигарите и се върна. В този момент звънът на телефона заглъхна и вместо него се чу яростно тропане на вратата.
- Влизай! - извика Тери и се запъти към безценното кафе. - Влизай бе! Какво тропаш! - озъби се той на разлюлялата се врата.
Този който блъскаше явно не си бе преценил силата, а и вратата не бе кой знае колко солидна, но той се стовари заедно с нея на пода. Кълбо прах се вдигна във въздуха и започна да рисува романтични фигурки. Гледайки ги, Тери се сети, че още не си е взел прахосмукачката от онзи сервиз. А бе преди десет години…
Стратовариус се изправи и започна да се тупа. Виждайки, че това само усилва кашлицата му, той спря и подсвирна. В стаята влязоха Лейди Фрост, Лирикът, Ейс Коук и Аниспин. Аниспин кимна учтиво и се запъти с бясна скорост нанякъде, подвиквайки яростно "Хаймана, що не вдигаш телефона!" и тресна след себе си вратата на тоалетната.
Лирикът тупна звучно на пода, тъй като Аниспин, която го крепеше вече не бе част от сянката му. От удара той се събуди и промърмори нещо на финландски, учуди се на неочакваните от него лингвистични познания, потърси корени в предишен живот, след което успокоен от решаването на логическата задачка заспа отново и озвучи стаята с ритмично похъркване.
Лейди Фрост с блеснали очи извади бутилката картофена ракия от джоба му, развинти капачката с отривисто движение, за което Батето би и завидял, отпи една солидна глътка и погледна Тери свирепо.
- Защо не вдигаш? Звъним ти, стоим пред прага, на културни се правим, а ти не вдигаш! И къде ти е проклетия звънец?
Тери невъзмутимо продължи своята кафена церемония, оглеждайки със зле прикрит интерес своите гости.
- Какво се случи? Къде е Ентусиаста?
- Как къде? Мислих, че ти знаеш! Бе взет за заложник!
- Заложник? Къде? Защо?
- Дълга история - провлачи Страто. - Бяхме се напили, подпалихме…
- И кой го взе за заложник? - прекъсна го Тери. - Не ми казвайте, че е…
Забързан той изкочи от къщи и хукна по стълбите надолу. Страто и компанията го следваха или поне така можеше да се съди по адския шум, който се носеше след него. Прекоси улицата и…
*****
Беше ли спал? Нямаше такива спомени. Бе тръгнал да търси Ентусиаста, когато…Времето след това му се губеше. Само чувстваше, че лежи в легло, навън пеят птички, а краката му бяха отвити.
Той се изправи и отвори очи. Бе в легло, което бе обляно от слънчева светлина.
Мъж в бяла престилка се приближи и извика и другите хора, с които говореше в този момент. Поздрави Тери и каза:
- Вие се събудихте! Това е чудесно! Вече два месеца лежите в това легло. Намериха ви паднал на улицата, точно до дома ви. Вашите приятели ви доведоха. Казаха, че сте изкочили от вас като обезумял и докато сте пресичали една кола се е врязала във вас.
*****
Тичешком той пресече улицата и дори не забеляза как една кола мина на сантиметри от него натискайки силно клаксона. Едва не се блъсна в един мъж, който стоеше с фотоапарат и снимаше сградите наоколо. Продължи своя бяг и стигна до Аниспин Корпорейшън. Огледа се - Стратовариус и компанията бяха хванали такси и тъкмо слизаха на тротоара. Страто му правеше някакви знаци и се завтече към него.
След секунди бяха при него и го наобиколиха. Лицата им излъчваха притеснение и съдържаха хиляди въпросителни.
Блогът на смъртта: "Какво има в Ръцете на Закона?", Глава 11
Написано от shtepselinka на Сряда, 14/09/2005 - 12:42.
* Какво по дяволите става? Защо всички са се изпокрили? И какво мамка му, търси Аниспин, та се среща с тези отрепки! Сигурно имат някаква информация.
* Шефее, ами що не вземем да опандизим Лиричето, а? Нали има стихотворение на плочка там при взрива?
* Защото първо плочката е златна, а Веселин няма общо с нищо благородно и второ, защото никога не би си позволил да навреди на Ани, а тя е била в непосредствена близост…а защо, мътните ме взели, ти давам…Някой изобщо пита ли те какво мислиш, я изчезвай оттука! Изпарявай се! Глух ли си?
Главният секретар на министерството на вътрешните работи продължаваше да крачи и да разсъждава на глас още дълго време след като поредният му служител напусна кабинета. ГеоргеАта се стараеше да се държи нормално последните няколко дни, но някак не му се отдаваше. Колегите му за първи път го видяха с омачкано сако, брадясал и толкова нервен. Този път той наистина беше безсилен и подчинените му, въпреки, че го уважаваха, дълбоко в себе си изпитваха особено злорадство над неговите безуспешни усилия да разнищи историите около взрива в АНИСПИН Корпорейшън, както и активирането на блога на смъртта, каквото и да значи това.
Наистина ГеоргеАта беше попаднал в задънена улица, а това никога не му се беше случвало. Престъпления винаги е имало и винаги щеше да има, но всички знаеха кой на кого държи юздите. Всеки си плащаше за гяволука и гледаше да не пречи на другия да си пие ракийцата и да си смуче тревицата, била тя Майкрософтска, Племенна или Творческа. Контролът над организираната престъпност беше лесен, защото тя сама се контролираше. Имаше си определени граници – „пазари” и сама се редактираше, когато някой реши да се цепи… Всеки работеше и живуркаше сам за себе си и ако навредеше на нечии бизнес, то сам си пазеше гърба после.
Идиотският коментар на поредното ченге в стаята накара главния секретар отново да се замисли кой е този, който ще иска да натопи Лирика в толкова сериозна каша. Със сигурност извършителят не беше Веско, на първо място поради факта, че трябваше да наруши неписаната си договорка с Ани за производството и обработката на тютюн, което никак, ама никак не го устройваше. На второ място, заради това, че още му пареше под лъжичката заради бурната им и краткотрайна връзка преди няколко години, която приключи благодарение на неговата дива пироманска страст. ГеоргеАта се усмихна при спомена за заглавието на първа страница на вестник „Антиглобализъм”:
„Най-голямото огнено шоу на света по повод един месец любовна връзка между директорката на АНИСПИН Корпорейшън и основен инициатор и спонсор на проекта „Триумфът на миналото”, самата Аниспин и небезизвестния бомбаджия Веселин със своите 5 доживотни висящи присъди! Страхотен подарък Ани, честито и от редакцията!”
Главният секретар започна да се смее на глас като си представи как са погледнали на това шефовете на Ани от "Фантом" и колко презираше тя в момента „небезизвестния бомбаджия”, който я подреди по такъв начин, че за малко да я пратят на Сатурн да надзирава мехурчетата. ГеоргеАта не беше лош човек и не злорадстваше, той се радваше повече поради факта, че самият той беше скалъпил заглавийцето и го продиктува на онова леке от „Вирус” - Грег. Етусиастът му беше задължен сигурно за цял живот, имайки се в предвид с какво огромно количество от ракията на Племето го снабдяваше ГеоргеАта, да не говорим, че както самият журанлист твърдеше, май е започнал да развива резистентност към нея. Даам, като се замисли човек, ами, че то и заглавието на вестника го измисли ГеоргеАта – "Антиглобализъм”…Ах, толкова хубаво звучеше това! Слава Богу само едно миниатюрно малцинство знаеше значението на тази дума, а на тях никой от другите не им вярваше.
Хъ..да се върнем на Грег. Тъй като вестникът му беше тип жълти страници, се четеше най-много и естествено съдържаше най-много верни неща. Грег имаше всякакви информатори, които гледаше да пази в тайна едни от други, за да не го изместят най-вероятно, така че и ГеоргеАта понякога разчиташе на него. Ето защо и му пусна стръвта за блога на смъртта, да види какво ще намери. Очевидно обаче Ентусиастът се беше раздрънкал не пред когото трябва, защото някой сметна за разумно да го отстрани временно или за по-продължително от картинката. Сега поне главният секретар знаеше, че си има работа с много сериозен …. и той не знаеше как да го нарече. Работата започна да му намирисва, когато агентите му започнаха да го заливат с новини как всичките наемни убийци се събират и колко трезвени изглеждат. Когато гръмна сградата на АНИСПИН нещата се влошиха, защото Пентагонът започна да му диша във врата и отгоре на всичко прати онова дрогирано полубожество Стратовариус да оправя нещата. Тук на главния секретар му хрумна една идея.
* Ей, пиле, как ти беше името? А така! Откри ли нещо за Аурин или още не?
* Ама, сър, аз веднага Ви пратих справката!
ГеоргеАта се сети, че имаше нещо такова, но все пак…
* Я прати пак!
Даааа, както се очакваше. И този гангстер се беше покрил в дън земя. Нищо чудно, че Пентагонците също го издирваха – беше им зарязал поръчка в Щатите – някъф си Филип Морис след около 10 години застой започнал пак бизнеса с нормални цигари и яко им точеше мангизите. Оттук нищо не можеше да се изсмуче. Откъде да изнамери някаква по-подробна информация? От тия идиоти наемните убийци нищо не можеше да се очаква – само нанясаха щети наляво и надясно. ГеоргеАта прегледа последните сведения на агентите си : взривявяне на цех за складиране на трева на Майкрософт, в Червеният дракон, при Грег, в Червеният дракон, при адвоката, (хмм бързо се движеха, но липсваше някаква смислена последователност в действията им), влизане с взлом (хм нищо работа, за оня грамадан Страто), последно забелязани да шарят насам натам с такси, много уплашени – главният секретар се ядоса – не можеше да разчита на никой! Той се върна назад в сведенията: публични домове, взривяване на публичен дом - въздъхна дълбоко, погледна замечтано през прозореца и промълви полугласно:
* "Аз искам да съм такава каквато бях тогава, когато исках да бъда такава каквато съм сега!” – помълча за момент и сякаш нечии чужд глас излезе от устата му:
* Ивелина…
След още няколко минути съзерцание главният секретар се изправи, свали си сакото и кликна върху надписа Секретарка.
* Да, сър!
* Свържи ме с фирма Ред Лайт Плежър! А и пиле, намери ми самобръсначка!
Блогът на Смъртта: "Бек ту дъ Сити", Глава 12
Написано от morli на Сряда, 14/09/2005 - 11:14.
Излезе от пещерата, протегна се мързеливо и бавно и внимателно разпъна рамката на сгъваемата сателитна антена. Прикачи ресивера и към него - античния лаптоп, чиято батерия беше толкова издухала, че работеше само ако е включен към генератора, монтиран в ниското, край реката. Влезе в пощата си, с очакването, че отговорът от "Вирус" ще го чака послушно в папката inbox. Там обаче нямаше нищо. Странно, защото като се изключат забежките в посока "пиене и друсане" онзи прашар, журналистът, изпълняваше поръчките качествено и в срок.
Старецът разбра, че нещо, нещо наистина лошо, се беше случило. Това не го притесни особено. Отдавна не му се беше налагало да напуска вдълбаната в скалата над виещото се долу речно дефиле пещера. Имаше всичко необходимо - храна, цели мастербоксове вкусни стари цигари "Виктори", надеждно защитени от изветряване с алуминиево фолио, както и книги - хиляди томове истински стари книги от хартия, които задоволяваха нуждата му от духовно общуване и размисъл.
С пиенето също нямаше особен проблем. Освен че ползваше вода от реката, без да се интересува, че тя съдържа цялата Менделеева таблица, старецът веднъж месечно зареждаше казана с настъргани гулии, диви сливи, мушмули и всичко друго, годно да престои в бидон и да ферментира. Не се интересуваше нито от корпорациите, нито от законите и техните забрани. В този забравен от Бога и хората кът законът се изразяваше в собствената му надцевка марка "Тула", 12-ти калибър, заредена с дробине, денонощно и услужливо подпряна вляво до входа на пещерата.
Нещата обаче се бяха променили. Някой беше праснал Грег. Журналистът явно нямаше да достави поредната партида истински книги, издирени из антикварните дюкяни на големия град. Това налагаше Стария лалугер да се върне отново там, обратно на шумните улици, населени с проститутки и наркоманчета, в света на картофената ракия, фалшивите цигари и девойките с неприлично силен грим.
Мразеше този свят, в който босовете на големите корпорации, бръкнали в джобовете на луксозните си панталони, играеха джобен тенис със съдбите на обикновените хора. Мразеше го и го беше напуснал. Сега обаче те /които и да бяха/ го бяха лишили от книги. И той щеше да им го върне. Тъпкано.
Ясно си даваше сметка, че няма как да оцелее и 15 минути в града ако някой не го посрещне и не му намери сигурно място, за да се адаптира. Кой обаче? Освен злощастния пияница и добряк Грег, който обичаше писаното на хартия слово колкото него, той познаваше само Тери. Навремето адвокатът, още начинаещ, му беше помогнал да замете следите си, да се отърве от гражданския идентификационен номер, от социалните и здравни осигуровки, от цялата бюрократична кал и да се превърне в Никой. Все още пазеше някъде координатите му. Дали обаче Тери щеше да му помогне. И изобщо дали щеше да го намери на стария телефонен номер и адрес?
Старецът въздъхна и отиде да свали акумулатора на УАЗ-ката- Трябваше да го зареди за утрешното пътуване до града.
Блогът на Смъртта: "Заселването на Марс", Глава 13
Написано от Stratovarius на Чет, 15/09/2005 - 00:04.
Глава 12 ( живота на Марс )
Предистория.
В годините от 2008 до 2015 човечеството направи забележителни открития в сферата на междупланетните и междугалактически пътувания. Преди да заселм Сатурн с цигани пробвахме първо Венера с плъхове. Понеже добичетата уцеляха и хората направиха свой градове там - Това направи впечетление на другите интелигентни раси във вселената и те решиха да контактуват с нас. Но за съжеление избраха грешните хора за това.
*******************************
В тази глава се разказва как беше заселен Марс
*******************************
Двамата приятели IvanAngel и StarLight – това е човека с който бе проведен едноименния експеримент.
IvanAngel:
Вид: Полу Човек - Всички го познаваха като Ванката, но те незнаеха че той е отговорен за един бунт разразил се в Рая преди 5 045 години. Бунта беше потущен от Бог и другите Ангели, а отговорните за наказание пратиха на Земята за неопределен период от време ( наричан още вечност ) и явно ги забравиха. Бяха им отнели свръхестествените възможности и отрязали крилата. Но въпреки това, незнайно защо тези същества все още можеха да изпият по 23,4 литра бира без да отидат по малка нужда дори веднъж.
Член на: Поради обичта си към алкохола се наливаше редовно с Грег.
Професия: Поради горе описаните му възможности е дегустатор на бира с пържени картофки ( от специалните ) - тези от цеховете на Борис.
StarLight:
Вид: Човек ( безсмъртен ). Този индивид въпреки че изглеждаше 20 – 25 годишен беше много по възрастен. Роден в планините на ( не е Шотландия ) Германия той беше известен Войн и защитник на племето си. Но се оказа че има проблеми с умразата си към съседните племена и води дълги войни с тях, но беше забравил че съплемениците му не бяха безснъртни ( това е друго племе ). И се покри за много столетия. По 1940 Лето той се сдуши с Братът на Кобрат ( Адолф ). И двамата си паснаха. Така Адолф разбра че всички не арийци са опасни за него и реши да започне война с тях веднага щом бъде избран за канцлер на всички Германи.
Допълително за Адолф:
Адолф също като Stratovarius беше лорд на тъмната сила ( sith ). Той се подготвяше дълго за голямата битка с народа на Джавреите. Плануваше да ги премаже, за да засели арийците на Марс. По този начин никакви други утрепки нямаше да се мяркат на планетата на чистокръвните. Но така и не успя, някакъв си пияница изтрелял мини бомба към армията му и на мястото на войската зейнал 8 километров кратер.
Джавреи: Това е древен народ, живеещ на Марс, който противно на всички асоциации не владее Силата. Те са отдадени на безгранична любов. Някой дори смятат че не могат да правя нищо друго освен секс, дори се предполага че те се хранят чрез секса.
Допълнение за Скрежанка:
Майката на Скрежанка е Джаврейка, а баща и е Богът на злото ( Лин Ин ). Заради Тези родители тя беше такава каквато е :)
Деня на контакта беше много слънчев и приятелн. Двамцата си вървяха безцелно гледайки жените. След вчерашния запой все още им беше весело.
Ванката отиде да полее едно храстче че мнго се беше събрало ( За да се изпазнят 23,5 Литра бира са необходими около 10 инути ), остави StarLight за малко сам. И точно тогава пратеника на извънземните се появи, без да се представи хвана за ръката StarLight и двамата изчезнаха. След като си свърши работата Ванкаат се зачуди къде се е заврял приятеля му, но реши че пак е в Бърдака и отиде да спи.
Извънземното и StarLight се телепортираха на един огромен космически кораб, на който имаше много други извънземни. Всичко много напомняше на класна стая. Там те обясниха всичко, което знаят, за физиката и математиката и го пуснаха. Той беше бесен некви си извънземни ще го отвличат – добре че му обясниха как се строят уръжия и къде живеят ако има въпроси. Разказа всичко на