Речник:

– Алак – Тройла – Първият континент на Лирика.

– Ар­ка­та – вход към Гра­ни­ца­та на Мра­ка. Виж­да се от це­лия Пър­ви кон­ти­нент. От Ар­ка­та до най— доб­ли­же­ния бряг, не­да­леч от де­вет­те за­мъ­ка на Рай Зе­дар, се ма­те­ри­а­ли­зи­ра мост, по кой­то се прид­виж­ват съз­да­ния на Мра­ка. От­ва­ря­не­то на Ар­ка­та ста­ва пос­ред­с­т­вом ас­т­рал­ни сим­во­ли, из­пи­са­ни по глад­ка­та й по­вър­х­ност, ко­и­то за­поч­ват да се вър­тят око­ло цен­тъ­ра си през оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме. Пре­ми­на­ва­не по мос­та, свър­з­ващ две­те из­ме­ре­ния, е и ед­но от глав­ни­те из­пи­та­ния за за­вър­шил обу­че­ни­е­то си ри­цар Рай Зе­дар.

– Ас­кон – е – Ске­тал – до­мът на ду­хо­ве­те и вет­ро­ве­те. На­ми­ра се от­въд Пор­та­та на Вет­ро­ве­те. Ма­те­ри­а­ли­зи­ра се меж­ду връх Ра­ден­зам и из­п­лу­ва­ли­ят Бел­ден – е – Стре­хе­кен. То­га­ва оби­та­те­ли­те му пи­ру­ват и бро­дят на во­ля по зе­мя­та.

– Бел­ден – е – Стре­хе­кен – гра­дът на мор­с­ки­те оби­та­те­ли и си­ре­ни­те, кой­то не е съз­да­ден от чо­век и не е виж­дан от чо­век. На­ми­ра се дъл­бо­ко в оке­а­на. По­я­ва­та му над по­вър­х­ност­та на оке­а­на до­на­ся ги­бел за хо­ра­та и мал­ко ос­та­ват жи­ви след то­ва. Той из­п­лу­ва ко­га­то Му­тин­си, де­ве­та­та лу­на на Ли­ри­ка, зак­рие слън­це­то.

– Бел­ле­ден Ри­цар Хо­ра – под­дър­жа по— ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра от нор­мал­но­то и има ви­о­ле­то­ва ко­са и очи. Си­ла­та е в ко­са­та му. По­то­мък на дре­вен при­ро­ден вла­де­тел, Бел­ле­ден, дъл­го бо­рил се с Веч­на­та зи­ма във вре­ме­то, ко­га­то Ли­ри­ка е би­ла за­ле­де­на. По­гу­бен от вър­хов­на­та зим­на вла­де­тел­ка Ко­рел­ла­да, ко­я­то прес­лед­ва все­ки не­гов по­то­мък. Бел­ле­де­ни­те се раж­дат слу­чай­но и из­к­лю­чи­тел­но ряд­ко в ня­кое се­мейс­т­во, без да имат мно­го об­що с би­о­ло­гич­ни­те си ро­ди­те­ли.

– Бем­зи – най— мал­ка­та със­тав­на и струк­тур­на еди­ни­ца на вре­ме­то, ко­я­то се из­пол­з­ва в стро­е­жа на вре­ме­ви­те по­то­ци. Те са мно­го кра­си­ви и при­да­ват на по­то­ци­те (а от­там и на це­лия Пер­ди­аз) не­о­пи­су­ем бля­сък, свет­ли­на и съ­че­та­ние на цве­то­ве.

– Вез­дал – един от най— слав­ни­те вла­де­те­ли на Ли­ри­ка, по­чи­тан ка­то бог, за­що­то е  на­джи­вял пет по­ко­ле­ния. Той влас­т­ва в Ес­ко­да Ри­ла.

– Ве­ли­ки – та­ка е на­ре­чен Рил Алак в Ос­нов­но­то про­ро­чес­т­во. Спо­ме­на­ва се още и ка­то Съз­да­те­ля.

– Ви­зу­а­ли­за­тор – ряд­ка дар­ба на чо­век, от­лич­но бо­ра­вещ със сим­во­ли­те на лу­ни­те. Уме­ни­я­та му са нуж­ни в слож­ни ри­ту­а­ли за съ­че­та­ва­не на си­ла­та на се­ле­ни­те, в ко­и­то тряб­ва да бъ­де по­со­чен пър­вия сим­вол на то­ва све­ти­ло, спря­мо ко­е­то ще се под­ре­дят ос­та­на­ли­те, т.е да оп­ре­де­ли най— сил­на­та в мо­мен­та лу­на, ко­я­то мо­же да „по­ве­де“ дру­ги­те.

– Ви­сок диск – срав­ни­тел­но ви­сок пла­нин­с­ки връх от Драк­кес, къ­де­то се до­би­ват мно­го от цен­ни­те ме­та­ли, из­пол­з­ва­ни на Ли­ри­ка. Там се ко­пае и Ве­ли­ко среб­ро.

– Вратник – поставя се в края и в началото на мост. Прос­тран­ствен процеп, който значително спестява време и енергия за строенето на мост с действителна дължина, като по този начин укрепва и самата конструкция. Вътре в процепа времето има друга скорост и свойството да се разтегля и контролира, затова във външната реалност придвиждането е мигновено. Самият мост просто бива вмъкнат във Вратника и попада в пространство, което е паралелно или още неутрално. Принципът на построение не се променя, а околната среда има същите визуални качества като тази, в реално време, което помага на Мостотвореца да се ориентира. Мостът продължава по построение и излиза през вторичния Вратник на крайното място. Метод, владян само от мъже.

– Все­виш­ни­ят – каньон, опас­ващ ос­т­ро­вът ма­те­рия, на кой­то жи­вее Рил. От­въд то­зи каньон е са­мо чер­на­та и без­г­ра­нич­на тъм­ни­на на Все­ле­на­та и не­о­бят­но­то кос­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во. Ни­кой, ос­вен Рил, не по­до­зи­ра как­во има след не­го.

– Го­ле­ми­те ли­це­ви­ни – твър­де па­гу­бен при­ро­ден фе­но­мен, пре­диз­вик­ващ мно­жес­т­во ка­так­лиз­ми, на­вод­не­ния, зе­мет­ръ­си, вре­ме­на на лу­дост. То­ва е нощ, случ­ва­ща се вед­нъж на ня­кол­ко хи­ля­ди го­ди­ни, ко­га­то лу­ни­те се под­ре­дят в иде­ал­на ре­ди­ца от най— го­ля­ма­та (Кел­фа) до най— мал­ка­та (Ар­да­га) във фа­за на пъл­но­лу­ние.

– Гра­ни­ца­та – най— яв­но­то до­ка­за­тел­с­т­во за на­ли­чи­е­то на све­то­ве­те на Мра­ка, ко­и­то про­ти­во­дейс­т­ват по си­ли, ус­т­ройс­т­во и про­я­ви на те­зи на Свет­ли­на­та. Гра­ни­ца­та, оли­цет­во­ря­ва­ща зло­то и от­ри­ча­ща вся­как­ва ло­ги­ка и при­род­ни за­ко­ни, слу­жи за ба­ланс в све­та на Ли­ри­ка, кой­то из­ця­ло е из­тъ­кан от доб­ри на­ме­ре­ния и по­ло­жи­тел­ни стре­ме­жи. То­ва е най— дейс­т­ви­тел­на­та не­ос­по­ри­мост за гра­ни­ца­та и про­ти­во­бор­с­т­во­то меж­ду две ре­ал­нос­ти, съ­дър­жа­щи вза­им­но отри­ча­щи се енер­гий­ни по­ле­та. На­ми­ра се на­вът­ре в оке­а­на, но е ви­ди­ма от ця­ла Ли­ри­ка. Мо­же да се за­о­би­ко­ли, за­що­то има овал­на фор­ма. Във ви­со­чи­на оба­че дос­ти­га поч­ти до Бол­до­нох, а ова­лът се за­ос­т­ря в пра­вил­на пи­ра­ми­да, на чий­то връх па­зи рав­но­ве­сие дру­га пи­ра­ми­да. Гра­ни­ца­та ви­на­ги е об­ви­та в плъ­тен, свет­ло­неп­ро­пус­к­лив во­ал, кой­то до­ри но­щем ос­та­ва яс­но раз­г­ра­ни­чим, за­ра­ди лип­са­та на вся­как­ва свет­ли­на и звез­ди във вът­реш­ност­та. Случ­ват се оба­че про­ме­ни в струк­ту­ра­та на во­а­ла, за­що­то от вре­ме на вре­ме вър­ху по­вър­х­ност­та му се по­лу­ча­ват от­ра­же­ния на не­бе­то, оке­а­на или лу­ни­те.

– Ди­ше­ра – све­ще­но трип­лет­но дър­во, по­чи­та­но от ор­де­на на Три­о­мен.

– Дра­ко­за­щит­ни­ци – дре­вен чо­веш­ки род, въз­ник­нал със съз­да­ва­не­то на Ли­ри­ка, за да за­щи­та­ва дра­ко­ни­те. Жи­ве­ят в за­мък на по— ни­сък връх, съ­се­ден на Ра­ден­зам, къ­де­то жи­ве­ят дра­ко­ни­те.

– Дра­ко­ни – жи­ве­ят в за­мък, имащ фор­ма­та на пръс­тен, кой­то опас­ва най— ви­со­кия пла­нин­с­ки връх Ра­ден­зам. Те­хен един­с­т­вен и най— мо­гъщ гос­по­дар е Не­ви­ди­ми­ят дра­кон.

– Ес­ко­да Ри­ла – сто­ли­ца­та на Ли­ри­ка, ко­я­то има фор­ма на око и е пос­т­ро­е­на над ма­ги­чес­ки из­вор. Там влас­т­ва Вез­дал, един от най— слав­ни­те вла­де­те­ли, по­чи­тан бог, за­що­то е на­джи­вял пет по­ко­ле­ния.

– Ет­те­ре­но­ва ма­гия – от „ет­те­рен“ – пред­наз­на­чен. Ма­гия, пря­ко на­со­че­на към при­ем­ник. Ма­ги­чес­ко­то пос­ла­ние мо­же да из­ми­не вся­как­ви раз­с­то­я­ния или да прес­тои във вре­ме­то не­ог­ра­ни­че­но дъл­го, го­ди­ни, но не мо­же да бъ­де уни­що­же­на или бло­ки­ра­на пре­ди да е дос­тиг­на­ла то­зи, за ко­го­то е пред­наз­на­че­на.

– Живаде – древното наименование на Мостотворец, което се използва и за обръщение, съдържащо уважение и почит.

– Из­вор на Вре­ме­то – ге­о­мет­рич­на­та сре­да на Все­ле­на­та, от­къ­де­то из­ви­ра вре­ме­то.

– Ирик— Рил – Вторият континент на Лирика.

– Ка­мък във фор­ма на лу­на – На­ча­ло­то на края. Оз­на­ме­ну­ва края на ос­т­ро­ва, ръ­бът, след кой­то ня­ма ни­що.

– Камък на Адава, Черна гривна – Направени от каядиев монолит. Камъкът представлява идеален кръг от съвършено споени една в друга спирали от Черен и Бял каядий. Камъкът не изсмуква мигновено енергия при пряк допир, а служи като генерираща плоскост за енергия, която служещият си с него Мостотворец изсмуква от околната среда. Не може да действа без Черната гривна, с която образува контактна верига, в рамките на която се съхранява циркулиращата енергия.

– Ка­мъ­кът на Сът­во­ре­ни­е­то – по— ско­ро неп­рес­тан­но дви­же­ща се и про­мен­ли­ва ма­те­рия, от­кол­ко­то ка­мък. Ма­ги­чес­ки пред­мет, чи­е­то на­ми­ра­не е би­ло по­со­че­но от ча­са на раж­да­не­то на Рил. Един­с­т­ве­но­то сред­с­т­во, ко­е­то мо­же да под­ре­ди ви­де­ни­я­та му в стро­гия ред, оп­ре­де­лен от мо­де­ла на Сът­во­ре­ни­е­то на све­та и Ве­ли­кия взрив на на­ча­ла­та. Ка­мъ­кът е из­хо­дът за си­ла­та на Рил, кой­то би ум­рял от мощ­та й, ако тя не бъ­де на­со­че­на с чес­то­та­та на та­зи енер­гия, ко­я­то е не­об­хо­ди­ма за съз­да­ва­не­то на свят.

– Каядиев камък – добива се на черни и бели пластове. Черният носи отрицателен заряд, а белият – положителен. Тези заряди са сходни с ауричната енергия на боравещия с каядий. Използват се само от обучени адепти. Най— добрите в работата с каядий на Лирика са Мостотворците и Гладиаторите. Свойствата на камъка се променят в зависимост от начина на шлифоване. Плочите на гладиаторската Арена са изсечени по хоризонталната струк­тура на камъка и имат свойството веднага да влизат в контакт с енергията на докосващия ги. Дялането на Камъка на Адава е съобразено с вертикалната структура на каядийят, при което качествата му се променят.

– Кон­такт – пос­лед­на­та ли­ния при ри­ту­ал­но из­пис­ва­не на сим­вол. Спе­ци­фи­чен щрих, кой­то до­вър­ш­ва це­лост­та на из­ри­су­ва­но­то и пра­ви въз­мож­но дейс­т­ви­е­то на сим­во­ла са­мос­то­я­тел­но или в ре­зо­нанс с дру­ги.

– Легендна обител – Великото обиталище и средище на магия, намиращо се в столицата Ескода Рила. Има легенда, че е построена върху дълбок и древен извор на магия, за да бъде тя разпръсквана из всички кътчета на Лирика от висшите магьосници. Там се обучават и всички, които имат магическа дарба.

– Лу­ни – три­на­де­сет на брой. Съ­от­вет­но Кел­фа, Да­нийм, Ктру­ма, Ту­ро­мея, Фор­ви­ла, Зо­диа, Не­ней­ке, Дил­ме­де, Му­тин­си, Хелд‘с‘Мор­ке­та, Со­фал­фер, Го­лен и Ар­да­га.

– Ма­гея Ле – за­щи­тен от ма­гия дом на при­род­ни и сти­хий­ни вла­де­тел­ки.

– Ма­ги­чес­ки син­х­рон – про­це­сът на про­буж­да­не на дар­ба­та у мъж­кия нас­лед­ник на нас­то­я­щия ри­цар Рай Зе­дар.

– Не­ви­ди­ма ди­ме­на­ция – осо­бе­ни про­хо­ди от Мрак, ко­и­то да­ват въз­мож­ност за миг­но­ве­но пре­на­ся­не във вся­ка точ­ка на Ли­ри­ка. Из­пол­з­ва­ни от съз­да­ни­я­та на Гра­ни­ца­та. Вне­зап­но се по­я­вя­ват и съ­що та­ка вне­зап­но из­чез­ват, ос­та­вяй­ки ог­не­на ди­ря.

– Не­ви­ди­ми­ят дра­кон – още на­ре­чен „Гос­по­да­рят“. За пръв път по­ко­рен и обуз­дан от ри­цар Рай Зе­дар от тре­тия клон на ро­да. По— къс­но дра­ко­нът е про­го­нен чрез влас­т­на ма­гия в Ми­на­ло­то.

– Орис­ни­ца­та – проз­ви­ще­то на Мор­не­ла Кел­к­с­ка, вла­де­тел­ка на мрач­но­то цар­с­т­во Во­дор­ха, чес­то вся­ва­ща страх сред хо­ра­та. За­пис­ва съд­би­те (на­ре­че­ни още „съд­би­ни“ на по— ста­ро­то на­ре­чие), ми­на­ли, нас­то­я­щи и бъ­де­щи. Има си­ла­та на Про­ро­чи­ца.

– Палетра – официално прошение до Мостотворец, молещо за мостен път.

– Пер­ди­аз – глав­но и дос­та го­ля­мо раз­к­ло­не­ние на Вре­ме­вия по­ток. Ре­ка от вре­ме, съ­дър­жа­ща в се­бе си без­б­рой по— мал­ки по­то­ци, те­ча­щи от и към все­ки от­де­лен свят. Има два ос­нов­ни Пер­ди­а­за. Под вли­я­ни­е­то на по­то­ци­те, ко­и­то чес­то за­ви­ват и се усук­ват, са­ми­те Пер­ди­а­зи съ­що кри­во­ли­чат по пъ­тя си към Ра­ко­ви­ни­те на вре­ме­то.

– Пла­ни­на­та на ед­но­ро­ги­те – дом на ед­но­ро­ги­те. На­ри­чан още Свет­ла­та оби­тел, Све­то­то цар­с­т­во и др.

– Пор­та­та на Вет­ро­ве­те – през тях нав­ли­зат вет­ро­ве­те в Ли­ри­ка и ски­тат по це­лия свят.

– Пръс­те­ни – Бол­до­нох и Ха­ло­мей. Тън­ки скал­ни пръс­те­ни, опас­ва­щи Ли­ри­ка. Със­та­ве­ни от чер­ве­но зла­то, ме­хур­чес­та ска­ла, Лун­но­мос­тен ка­мък. Слън­це­то ос­ве­тя­ва пръс­те­ни­те и мно­го чес­то те за­сен­ч­ват лу­ни­те с бля­съ­ка и кра­со­та­та си. Съ­що та­ка от­ра­зя­ват и лун­на свет­ли­на.

– Пръс­те­ни све­то­ве – све­то­ве, на­се­ле­ни с ко­пия на бо­го­ве­те, сте­пе­ну­ва­ни по съ­вър­шен­с­т­во на ко­пи­е­то. Све­то­ве­те мо­гат да бъ­дат Пър­вич­ни (най— съ­вър­ше­ни­те че­да на бо­го­ве­те, сред ко­и­то те чес­то жи­ве­ят), Вто­рич­ни, Тре­тич­ни… Сред­ни, Ге­о­мет­рич­но урав­но­ве­се­ни, От­ме­ре­ни, Не­да­ре­ни, Усу­ка­ни, Да­ле­чоп­лет­ни и др.

– Пъл­но мно­го­лу­ние – всич­ки­те три­на­де­сет лу­ни във фа­за на пъл­но­лу­ние.

– Ра­ден­зам – най— ви­со­ки­ят пла­нин­с­ки връх на Ли­ри­ка. На­ми­ра се на пла­ни­на­та Драк­кес. Там жи­ве­ят дра­ко­ни­те.

– Рай Зе­дар – дре­вен род на пра­во – и за­ко­но­за­щит­ни­ци. Със­тои се от де­вет бра­тя, по­ло­жи­ли ос­но­ва­та на най— мо­гъ­що­то и во­де­що Ри­цар­с­ко брат­с­т­во на Ли­ри­ка. От ро­да Рай Зе­дар се раж­дат сил­ни дар­би – ри­ца­ри, ле­чи­те­ли, ма­ги­чес­ки адеп­ти, жре­ци в мно­гоб­рой­ни­те ре­ли­ги­оз­ни те­че­ния. Ри­ца­рят Рай Зе­дар во­ю­ва с ме­ча на своя пред­шес­т­ве­ник. Той се пре­да­ва по нас­лед­с­т­во от ба­ща на син. Ме­чо­ве­те са де­вет, кол­ко­то са би­ли и бра­тя­та. Въп­ре­ки мно­жес­т­во­то нас­лед­ни­ци и раз­к­ло­не­ния, ро­дос­лов­но­то дър­во се сле­ди стро­го без да се от­к­ло­ня­ва от ос­нов­но­то си нап­рав­ле­ние. Във вся­ко по­ко­ле­ние, жи­ве­е­що в сво­я­та кре­пост, ви­на­ги има по един ри­цар и сле­до­ва­тел­но и де­ве­ти­ма­та ри­ца­ри жи­ве­ят в приб­ли­зи­тел­но ед­нак­во вре­ме. Пър­во­род­но­то де­те на ри­цар е ви­на­ги мом­че. Ако то не при­те­жа­ва дар­ба­та да нас­ле­ди ба­ща си, след­ва­що­то де­те съ­що е мом­че. Един ри­цар обик­но­ве­но има че­ти­ри де­ца, вся­ко от ко­и­то има ед­на от че­ти­ри­те сил­ни дар­би. Все­ки ри­цар има ро­дов бе­лег, в кой­то е за­ло­же­но Съд­бо­оп­ре­де­ля­що­то зак­ли­на­ние. Ко­га­то ри­ца­рят наб­ли­жи да за­вър­ши сво­е­то обу­че­ние, той се под­ла­га на пос­лед­но­то из­пи­та­ние – пре­ми­на­ва­не по Мос­та. Пре­диз­ви­ка­на­та му по­я­ва оба­че е де­ло на магьос­ни­ци­те, ряд­ко на дейс­т­ви­тел­но от­ва­ря­не. Спус­ка­не­то на мос­та не мо­же да от­во­ри пъ­тя към вът­реш­ност­та на Гра­ни­ца­та. Тя се от­ва­ря са­мо от­вът­ре и ни­кой ри­цар не е вли­зал в ре­ал­ни­те вла­де­ния на Мра­ка.

– Ра­ко­ви­ни на Вре­ме­то – вър­то­пи и сил­ни те­че­ния, ко­и­то зас­мук­ват вре­ме­то по на­чин, по кой­то се из­ме­ня пър­вич­на­та му същ­ност и нас­та­ват не­об­ра­ти­ми и неп­ред­с­ка­зу­е­ми по пред­наз­на­че­ние ме­та­мор­фо­зи в окол­ни­те учас­тъ­ци на Все­ле­на­та. Вре­ме­то те­че към тях от Из­во­ра на вре­ме­то. От­въд Ра­ко­ви­ни­те за­поч­ва Ха­о­сът на све­то­ве­те.

– Ри­а­гард – („ри­цар гард“) – па­зи­те­ли на Ри­ца­ри­те Хо­ра. Те мо­гат да бъ­дат и мъ­же, и же­ни, до­ка­то Ри­ца­ри­те са са­мо мъ­же. Ри­ца­рят се свър­з­ва със своя Ри­а­гард чрез ма­ги­чес­ка връз­ка, със­ре­до­то­че­на в ме­ча на Ри­а­гар­да. Ако ме­чът бъ­де счу­пен, а Ри­ца­рят – убит, нас­тъп­ва сму­ще­ние във връз­ка­та меж­ду дру­ги­те ри­ца­ри и тех­ни­те па­зи­те­ли. Обик­но­ве­но Ри­а­гар­дът мо­же да си из­бе­ре но­во оръ­жие и да се свър­же с друг Ри­цар, но ако то­ва не е въз­мож­но той тряб­ва да на­пус­не и да се вър­не към мяс­то­то, къ­де­то ме­чът е бил из­ко­ван или по­лу­чен.

– Ри­цар Хо­ра – во­ин, от­ли­чен стре­лец с лък. С по­мощ­та на дар­ба­та си се приб­ли­жа­ва до ми­ше­на­та, не­за­ви­си­мо от раз­с­то­я­ни­е­то до вра­га. За да при­ла­гат спо­соб­нос­ти­те си с пъл­на си­ла, Ри­ца­ри­те Хо­ра тряб­ва да об­ра­зу­ват кръг от сед­ми­на.

– Свет­ли­о­ни – во­и­ни­те, во­ю­ва­щи в ар­ми­и­те, пред­вож­да­ни от ри­цар Рай Зе­дар. Ар­ми­и­те на Рай Зе­дар. Оз­на­ча­ва “свет­ли во­и­ни“ или още “де­ца на Свет­ли­на­та“. 

– Се­ле­ни­ди – мъ­же и же­ни, ко­и­то се раж­дат с бе­лег във фор­ма­та на ед­на от три­на­де­сет­те лу­ни. Те са за­ви­си­ми от фа­за­та на нощ­но­то све­ти­ло, ко­е­то им е пок­ро­ви­тел. Бе­ле­зи­те ви­на­ги след­ват нас­то­я­ща­та фа­за на лу­на­та. Си­ла­та и здра­ве­то им се вли­яе от все­кид­нев­ни­те й по­ло­же­ния. Чес­то им по­ма­гат жри­ци­те на Три­о­мен.

– Спа­си­тел­ка­та със злат­ни­те ябъл­ки – ге­ро­и­ня от древ­на ле­ген­да, спа­си­ла от плен­ни­чес­т­во при дра­ко­ни­те своя лю­бим, ка­то им но­се­ла злат­ни ябъл­ки от гра­ди­на­та на бо­го­ве­те. Мно­го из­вес­т­на и ста­ра дет­с­ка при­каз­ка.

– Съд­бо­оп­ре­де­ля­що зак­ли­на­ние – де­ло на древ­ни­те магьос­ни­ци на ро­да Рай Зе­дар. Ген, в кой­то е за­ко­ди­ра­на „съд­ба­та“ на при­те­жа­те­ля му. Той се съ­дър­жа в спе­ци­фи­чен бе­лег, вля­во на гър­ди­те, над сър­це­то. Ко­га­то у нас­лед­ни­ка на ри­ца­ря Рай Зе­дар се про­бу­ди дар­ба­та, ме­чът ак­ти­ви­ра за­ко­ди­ра­ния ген, кой­то при­чи­ня­ва смърт­та на нас­то­я­щия му при­те­жа­тел чрез пос­реб­ря­ва­не на бе­ле­га. То­ва е та­ка, тъй ка­то ме­чът ве­че има нов гос­по­дар. Са­ми­ят меч е сво­е­об­ра­зен ключ и мо­гъ­що със­ре­до­то­чие на ма­гия. След смърт­та на ри­ца­ря се ак­ти­ви­ра ма­ги­чес­ка фор­му­ла, за­ло­же­на в са­мия меч, в гер­ба, оп­ре­де­лящ към кой род при­над­ле­жи оръ­жи­е­то. Та­ка ме­чът се озо­ва­ва при но­вия си по­ве­ли­тел, в са­мия за­мък, в оп­ре­де­ле­на за то­ва за­ла, бе­ля­за­на с гер­ба в че­ти­ри­те по­со­ки на све­та. Ед­но от пър­во­на­чал­ни­те зна­че­ния на С. З. е в за­щи­та на це­ли­те и иде­и­те, ко­и­то Ри­ца­ри­те след­ват – да па­зят Доб­ро­то и да съ­дят Пра­вед­но, без да уп­рав­ля­ват и да бъ­дат уп­рав­ля­ва­ни. Про­тив­но­то зна­чи смърт.

– Сък­ро­ве­ни пъ­ти­ща – Ар­ка на Сък­ро­ве­ни­те пъ­ти­ща. Две от­вес­ни три­ъ­гъл­ни ко­ло­ни, вър­ху ко­и­то е пос­та­ве­на тре­та. От­ва­рят вра­та към пре­ки пъ­ти­ща с ус­ко­ре­но вре­ме и пря­ка, точ­но оп­ре­де­ле­на цел в прос­т­ран­с­т­во­то. Из­пол­з­ват се сим­во­ли­те на лу­ни­те, но са­мо на пет­те най— сил­ни в мо­мен­та нощ­ни све­ти­ла. Те­зи лу­ни се оп­ре­де­лят от чо­век с дар­ба. Сим­во­ли­те се из­пис­ват вър­ху син фос­фо­рес­ци­ращ пя­сък, рав­но­мер­но раз­п­ре­де­лен меж­ду две­те ко­ло­ни. Те от­ва­рят вхо­да. Сък­ро­ве­ни­те пъ­ти­ща се из­пол­з­ват са­мо от уме­ли и опит­ни магьос­ни­ци. Древ­ни ре­лик­ви.

– Три кон­с­тан­ти – мо­дел, по кой­то се из­г­раж­дат све­то­ве­те. Все­ки свят, кол­ко­то и ма­лък и от­да­ле­чен от Из­во­ра на вре­ме­то да е, има Ми­на­ло, Нас­то­я­ще и Бъ­де­ще.

– Три­о­мен – ор­ден на Бла­гос­ло­ве­ни­те лун­ни хва­ли­тел­ки на Ли­ри­ка, ко­и­то от­с­луж­ват всич­ки ри­ту­а­ли, свър­за­ни с по­чи­та­не­то на лу­ни­те. В тях слу­жат са­мо же­ни. Още от раж­да­не­то се поз­на­ва да­ли мо­ми­че­то ще слу­жи на Ор­де­на на Три­о­ме­ни­те. Всич­ки же­ни имат чер­но – бе­ли ко­си от ре­ду­ва­щи се бе­ли и чер­ни ки­чу­ри.

– Трип­лет­но вир­ко­ни­е­во дър­во – след не­нав­ре­мен­на­та ги­бел на Вир­ко­ни­ън Рай Зе­дар, ме­чът му, за­бит пред Цар­с­т­во­то на ед­но­ро­га, се пръс­ка на три пар­че­та, от вся­ко от ко­и­то из­рас­т­ва мла­до дър­во. Те­зи дър­ве­та спли­тат кло­ни­те си в един и се сли­ват с Цар­с­т­во­то, об­ра­зу­вай­ки Т. В. Д.

– Ха­о­сът на све­то­ве­те – ог­ле­дал­но обър­на­то от­ра­же­ние на пра­вил­на­та Все­ле­на, с всич­ки съ­дър­жа­щи се в нея све­то­ве и ця­ло­то вре­ме, про­тек­ло през Прос­т­ран­с­т­во­то от са­мо­то му раж­да­не, къ­де­то всич­ко вър­ви на­ об­рат­но. По­ра­ди мно­жес­т­во­то при­ли­ки (ма­кар и обър­на­ти на­о­па­ки) и в два­та ти­па Все­ле­ни се наб­лю­да­ва вза­им­но про­ник­ва­не – про­ек­ции на про­ти­во­по­лож­нос­ти­те под фор­ма­та на из­ме­ре­ния.

– Чер­ног­ла­ви­ят – вър­хо­вен влас­те­лин на Мра­ка. Ле­ген­да­рен во­ин, кой­то оба­че ряд­ко пред­вож­да ар­ми­и­те от съ­щес­т­ва на Гра­ни­ца­та, с из­к­лю­че­ние на го­ле­ми­те бит­ки със Свет­ли­на­та, во­де­ни в дъл­бо­ка древ­ност. По­я­вя­ва се по­ня­ко­га от­та­тък Ар­ка­та, ло­ву­ва но­щем или пре­пус­ка с чер­ния си кон през ця­ла Ли­ри­ка. Сгло­бен от ъг­ло­ва­ти ге­о­мет­рич­ни те­ла.