ЛЕГЕ�Д� З� МОСТОТВОРЦИТЕ

Път�т кривуличеше, върхарите �е редуваха, напред и в�е по-напред в �ветлите про�тори, които владееше Дракке�. �е винаги, разбира �е, тези про�тори грееха така �рко, както тази �утрин, дошла неочаквано � о�лепителната �и ��нота �лед гъ�тата мъгла на влажната нощ. Подобна чи�та �ветлина бе допу�кана �амо в най-недо�тъпните ви�ини на планините, където кръжаха легенди и пърхаха крила на дракони.

Тази ранна �утрин за пръв път не � изпълваха мрачни ми�ли за непо�тижимото. Матри�тел дори беше доволна. Това пътуване, наподоб�ващо �воеволно б�г�тво, щеше да � отведе отвъд ви�очините на �ами� Радензам, �лед които лежеше хубав град. Приближаваше първи�т ден на Ча�видме.

Обхваналата � меланхоли� бе завлад�ваща, тъжна и на�тойчива. Т� и�каше да погледне нещо познато; по-�коро вълнуващо, отколкото невиждано; едва ли имаше изненади за не�, чуде�а или магиче�ки �или, о�обено на един такъв празник като Ча�видме. �е, там имаше �амо едно - зрелища и боже�твени двубои.

Отдавна, може би година преди да замине за Е�кода Рила, бе гледала Гладиаторите. Тогава � изпълваха � подобно на ужа� чув�тво, но по�ле, когато �е доко�на до �ъщите �или, на които те б�ха подвла�тни, бе пожелала да бъде една от т�х. Силен �тремеж � беше обхванал, но т� имаше и друга �лабо�т.

Оттогава �е заредуваха емоции (по-�коро негативни, отколкото радо�тни), премежди�, мо�т �лед мо�т. И �амота. �ай-вече.

� най-�илната и натрапчива мечта в живота й бе тази да �пу�не мо�т в Границата на мрака. Това, разбира �е, беше �трого забранено. Знаеха го дори непо�ветените; малко ли б�ха баладите за Мо�тотворците. И тази, както в��ка подобна забрана и�каше (молеше!) да бъде прекрачена, но по�ле… И така хората �е о�лан�ха на чи�тотата на мо�тотворче�кото �ъзнание и непокварено�тта на т�хната �мирено�т. Само �родник обаче можеше да �е доко�не до и�тин�ката болка на един неиз�вил �е май�тор.

 

Животът �е живееше и така. За не� времето течеше нормално, в рамките на търпимото, без да ри�кува � необми�лени по�тъпки. Без �тра�ти. В�ичко друго �е изчерпваше от ежедневната работа на каньона, � прохладни, �тудени, топли или режещи ветрове, които обвиваха т�лото й, подвла�тно дори на техните непо�то�нни на�троени�. В замъка, който бе неин дом, нер�дко о�таваха да нощуват хора, пътуващи по обширните и дълги пътища на Първи� континент. ��кои от т�х познаваше, други не, но те б�ха добре дошли в пу�тото ежедневие на Мо�тотворката.

 

 

***

 

Отново беше рано, пак – �утрин и �лънце – подобно на вчерашното. Т� вървеше пеша по хубавата главна улица на град Ребин. Беше празничен ден, хората но�еха възторженото �и празнично на�троение така гордо, както хубавата дреха от лъ�кав плат. Тази година ко�тюмите б�ха подобаващо по-добри и �къпи, за разлика от минали� �езон. Стоките, чужденците и леещите �е непознати наречи� изобил�тваха неизменно. У�михваше �е �покойно на чудните подаръци, които й �е предлагаха, но отминаваше без да купува.

В зама�ни� от богат�тва и ща�тие човешки поток т� н�колко пъти �е натъкна на Гладиатори. Те но�еха бели ризи без везмо или друга укра�а, но � чудно обшити плащове �ъ� �цени на битки и победи. Червени�т цв�т бе техен �имвол, както и тънките ленти от червен лазур в ко�ите. Те значеха, че на Гладиаторът му пред�тои първата от общо три битки, в които той уча�тваше на празника. Победили�т и в трите оплиташе в ко�ата �и �ребърнозлатна гривна – за първата победа �ребърна, за втората – златна, а за третата – �ребърнозлатна.

Мъжете б�ха млади, нер�дко бел�зани за �мело�тта и ловко�тта �и, но � едно твърде �пецифично �и�ние на живот около �ебе �и. Б�ха като приказни пер�онажи, � при�ъ�твието на онези непобедими герои, които �ъздават легенди. Матри�тел не можеше да не ги погледне, да не забележи учудването, което предизвикваха когато обикал�ха �ред редките бижута, �амите те редки като �къп накит. Гладиаторите че�то �е отклон�ваха, гледаха, �мееха �е, наблюдаваха жените. Т� �пр� и �е взр� в едрите им фигури, а двама от т�х, впили погледи в хубо�тта й, �е поклониха, разпознали � като май�тор Мо�тотворец.

 

 

�рената беше бле�т�ща купа от б�л мраморит и червени колони. Изц�ло мъжки �татуи � изпълваха, а �ъщо и �кулптури на феични дракони. Отвътре и�кр�щата, за�леп�ваща �труктура на кри�талите бе заме�тена от гладки� мътнокарминен камък, който не биваше да контра�тира на пло�ко�тта на арената в ни�кото. �мфитеатрално разположените ше�т нива �е обливаха от не��ни� по произход бл��ък на �цената, �ега пу�та, бел�зана �амо от двата �рещулежащи аркообразни входа. Едини�т - черен, други� – б�л. По повърхно�тта й лъщ�ха плочите на ка�диеви� монолит.

Матри�тел зае м��тото �и в ложата на �во� орден, заедно � още пет живаде (пълноправни по�ветени). Две от т�х познаваше, другите б�ха млади, едва напу�нали Легендната обител на Е�кода Рила. Мо�тотворците б�ха �амо жени, тъй като мъжът имаше не�табилно и различно биополе, поради което не можеше да борави � енергиите на �троене. Затова пък Гладиаторите б�ха май�тори на продължителното �ъприко�новение � ка�диев камък.

Баремеаш бе Мо�тотворец на Ребин. Т� о�игур�ваше връзката на града и подножието � о-в Прегхвада. Т� бе най-възра�тна от в�ички и приказваше � мелодични� диалект на Втори� континент.

-Бих и�кала да ми позвол�т �амо за миг да �тъп� върху �рената.

-�е, едва ли ще можеш. Ще паднеш мъртва веднага щом доко�неш Черна.

По у�тните на Баремеаш плъзна �арка�тична у�мивка, но т� не възрази и продължи да гледа надолу. Шумът беше нара�тнал пропорционално на при�тигащите; наближаваше началото.

Традициите на Е�кода Рила повел�ваха в ц�лата подвла�тна на опека обла�т около �толицата, нещо огромно като про�тран�тво, гладиатор�ките битки да бъдат забранени. Това никога не бе повли�ло на интере�а към �амото �ъбитие, а пък и Лирика бе почти необ�тна. Самите Мо�тотворци копнееха да наблюдават точно това, което им забран�ваха. �о в�ъщно�т желаеха да разберат �ъщно�тта на обучението на Гладиатора, а �ъщо и �по�обно�тите му да разпредел� енерги� така, че да губи минимално количе�тво от не�, когато �тъпи на Черна.

През ми�лите на Матри�тел �е промъкна едно �ъмнение, заедно � нара�тващото напрежение. Започна �лабо да трепери, но продължи да разговар� � другите без да издава емоции, а в�ъщно�т ужа�но �е вълнуваше. В�ичко утихна, н�маше незаети ме�та, отекна звън на вдлъбнат меден гонг. Петте �е приведоха напред. Шепотът на възторг от хил�дите �е издигна към купола и � рикошета на едновремените възклицани� �е �пу�на точно върху двамата на �рената. Три по�ледователни удара на гонга; � хипнотична едновременно�т от аркообразните порти изл�зоха две фигури и направиха четири крачки една към друга � извадени мечове. Спр�ха.

“Битката е �мърт…�, прошепна Матри�тел.

 

“…и т� е �ама за �ебе �и победа�.

�а хълма, ви�ок колкото онзи, на който �е издигаше �рената, беше �еднал млад мъж. Първо гледаше право към бели� й бл��ък, а по�ле потър�и отвъдните пол� на хоризонта. В началото уне�ът хармонизираше � монотонните звуци, предизвикани от ужа��ващи� хао� на кървавото зрелище; но внезапно наддел�. Сега той вече не чуваше почти нищо, отдавна преодол�л и без�илие, и колебание, и уплаха. “Утре ще �е би�… има време…�

 

 

�о ден�т не доне�е победа. Доне�е �мърт.

Е�те�твено, че не му позволиха да �е откаже. Той н�маше право. �о загинали�т вчера Блазивин значеше за него много, твърде много. “Боже, проклинаше Гладиаторът точно в този момент под удара на метал в метал, ти �е провали, Блазивин! �е в�рвам! �е!� Толкова продължителното обучение, ами битките? �ми в�ичко о�танало? “Та ти дори не беше доко�вал жена! � аз…

аз �ъщо…�

Феични�т дракон долови, че е раз�троен още щом за�танаха един �рещу друг на �рената. Той открито ликуваше, защото човекът твърде очевидно губеше концентраци�, а това беше о�обено ща�тлив момент. Дне� дори боже�твата на негови� народ б�ха предрекли неочаквани обрати. � това, на фона и на вчерашната победа, можеше да значи �амо, че дне� везните �а бел�зани от феичните знаци на могъще�твото. Драконът, човекоподобно �ъще�тво � магиче�ки даровани�, разпери хубавите �и �ини крила � о�три лю�пи и замахна към �ъперника. Както при в�еки двубой, той не можеше да �е �държа да не ги разгъне, поне веднъж, защото б�ха такова преле�тно оръжие. Ех, ако �амо им позвол�ваха и да лет�т… Обаче забран�ваха; забран�ваха, защото хората не можеха да лет�т, а това правеше �ъревнованието на �илите неравно�тойно.

Този път човекът избегна �илни� мах и �кочи бързо на Б�ла плоча. Ето този тук плашеше феични� дракон. Много че�то го вид� да �тъпва върху Черна, а от него не прел� нищо о�езаемо. Съв�ем �лаба поток. Това не му харе�ваше. В�рно, беше чувал, че това е един от най-могъщите Гладиатори на Лирика, но как можеше да пов�рва? Дори факта, че той никога не беше ран�ван и даже доко�ван от феичен меч, �и беше до�тойно за �ъмнение. Сега Карбот, драконът от школата на Радензамий�ките феични, можеше да за�тане пред човека, от когото �е �трахуваше.

Школа �рещу школа. Така беше в регламента. �а могъще�твото на Школата Чивзеда �ъответ�тваше Радензамий. �о тази година нещата �е преобърнаха многократно. От петима Гладиатори на Чивзеда, загина �амо един и в�ички от противниците, � изключение на Карбот. Сега той водеше Гладиатора и вече виждаше как го прити�ка. Дори не �е налагаше да разперва криле.

И�кри от двете о�триета обл�ха �ребърни� шлем на човека. Той използва о�обено движение � ръка и подмами феични�. Излъга равнове�ието му и от�тъпи на б�ла плоча, за да попие енерги�та. Драконът изруга и залитна не�игурно назад. Въпреки, че беше до�татъчно бърз, Гладиаторът �рещу него беше по-добър в улав�нето на потоци. Пак изруга и тръ�на глава от замайването. Отдалечиха �е подобаващо и продължиха да обикал�т. Енту�иазматичното му на�троение пак помръкна. Твърде много мечове на феични беше пречупвал противника…

Точно в момента двамата на �рената не разбираха какво вълнение от прежив�вани� и емоции преминаваше през ц�лата зала, бле�т�ща като млечен глобу�. Млади�т Гладиатор, наречен Огор и други�т, дракона Карбот.

Сега Огор ми�леше за �мъртта. �е �во�та, а на Блазивин. И преди беше губил другари, но не в�рваше, че ще ги по�ледва и �об�твени� му брат.

Време беше да приключи � това. До�ега драконът имаше пълна �вобода да приложи ц�лото �и умение и да вземе живота на Огор, в онези моменти на �рко умопомрачение, когато губеше координаци� и ориентаци�. Карбот ��но показа задовол�твото �и от объркано�тта на Гладиатора, но триумфът му замръзна в точката на едно без�ми�лено злорад�тво. Явно �и въобраз�ваше, че разполага � ц�лото време на двубойни� ден, за да продължава � разгъването и подреждането на крилете �и. Демон�тративно�тта му беше знак за �мут. Значи вече беше загубил.

Време беше да приключи � това. Изправи �е и �е огледа. Мечът завърт� така, че когато го заби в камъка пред �ебе �и, �е издигна звън като от камбана. О�трието, което дори не беше одра�кало Б�лата плоча �е плъзна напред и �пр� на границата � Черна.

Плочите ка�дий, покриващи шахматно идеални� кръг на �рената, плашеха обикновени� човек. Плашеха дори и Гладиатора. В о�новата на тези вече митологизирани двубои между феичен дракон и Гладиатор �тоеше �труктурата на този камък и о�обеното му катализиращо �вой�тво в до�ег �ъ� �пецифични �или. Ка�дий�т �лужеше и на Мо�тотворците. �а Лирика в�еки знаеше какво е �рена и Мо�тотворец.

Тук маги�та имаше наме�а във формата на енергетични балан�и. �о пон�тието за и�тин�ки магьо�ник, напълно по�ветен в ц�ло�тта на магичните обхвати не важеше за възпитаниците на Гладиатор�ките школи. Реалната маги� имаше много лица и методи на дей�твие, твърде много зави�еше и от �ми�ъла на на�очената �ила. Енерги� можеше да извлича от в�ичко и начините �е обо�об�ваха в �ериозни и многовековни направлени�. Оперирането � подобни необозрими мащаби от енерги� функционираше благодарение на древна �имволика, знаци и произна��щи �е звуци.

Гладиаторите �и �лужеха � други функции, за да борав�т � плочите ка�дий. Той �е добиваше на черни и бели пла�тове; те �е оформ�ха �ложно в аб�олютни квадрати, а �по�ването им в �ъвършено гладката повърхно�т на �рената бе май�тор�тво на ви�ши магове.

�ещата, �вързани � ви�шите магиче�ки �тепени опираха неминуемо до дарба. За Гладиатора не беше задължително да � развива и т� не беше пагубна за здравето и живота му. �о никой никога не �е беше отказвал от шан�а, защото тази дарба беше �ъдбоопредел�ща и �ъдържаше много почит.

�ещата отново опираха до противоположно�ти на �илите. Гладиаторите но�еха едно о�обено по зар�д енергийно поле, което най-общо можеше да �е обозначи като положително. Същите зар�ди имаше и в �иловата мрежа на �амата �труктура на бели� ка�дий. Преки�т допир на плът и ка�дий правеше контакт в цало�тна верига.

Това важеше �ъ� �ъщите параметри и за феичните дракони. Т�хната енерги� обаче беше отрицателна и па�ваше перфектно на Черна плоча.

Битката беше у�ложнена �ъв�ем логично. Плочите, големи около �тъпка и половина, даваха до�татъчно про�тран�тво за движение, но в хода на �ражението противниците �е придвижваха по ц�лата предо�тавена площ на �рената. Те не можеха да �тъпват върху плоча, не�ъвпадаща � енерги�та им. �ко Гладиаторът преминеше през Черна т� го �грабчваше като магнитна пло�ко�т и отнетата енерги� �е поемаше от дракона.

Огор помръдна. Погледите на двамата на площадката �е �рещнаха. Ми�лите, които му минаха през ума, не го б�ха раз�е�ли за повече от миг. �икаква болка повече. �е и на бойното поле.

Имаше леки рани по ръцете, където не беше защитен от �ребри�тата брон�. Плащът не затрудн�ваше движени�та му, макар да не беше така опа�ен като е�те�твеното “наметало� на дракона.

Шлемът прикриваше лицето му така, че феични�т можеше да види �амо очите, но не и у�мивката на Огор. Той оцен�ваше противника �и до�тойно и без предра�ъдъци. Във феичните дракони имаше нещо о�обено привлекателно и то �е дължеше на чудното им излъчване на �об�твеници на вълшеб�тво и �ъчетанието на фините �инкави криле � меки� бл��ък на зеленолю�пе�тото им т�ло.

Огор обми�ли бързо и логично �тъпките �и. Внимателно �е �ъ�редоточи. Пред�тоеше му да �тъпи върху девет Черни и Три бели пло�ко�ти. Той имаше �или за това, беше � �пе�тил от вчерашната победа над един млад дракон, който прекрачи границата на �по�обно�тите �и и �тъпи върху Бели повече пъти, отколкото можеше да �и позволи �пр�мо Гладиатор като Огор. Тези �ъздани� не знаеха в�ичко; и това у�поко�ваше.

В�ичко �тана �ъв�ем нормално. С о�обената плавно�т и удивителното у�корение на �тремителната атака, Огор �е �пу�на към Карбот, като влачеше меча по гладката �рена до по�ледно. �е�пазвайки огранични�та на Черните и Белите плочи, Огор притежаваше и завидната бързина, � ко�то изпревари в��ка рефлек�на реакци� за �амозащита. Карбот имаше �амо една възможно�т и т� �е �ъ�тоеше в мигновеното из�мукване на �илата на врага, който в�е пак тр�бваше да измине немалка пътека от Черен ка�дий. И той � използва, но точно в това беше могъще�твото на Огор. Той балан�ираше и � отрицателни� зар�д на дракона, позвол�вайки на �илата му да �е влива в него �ъ� значително по-гол�ма плътно�т от тази, �ъдържаща �е в енергийни� поток, който в��ка Черна извличаше от т�лото му. Сега феични�т беше омаломощен, енерги�та му �е изл� в Гладиатора по-�коро�тно, отколкото той можеше да погълне за �ъщото време. Залитна като овързан от магнитни нишки и изпу�на хладното оръжие, което �е подхлъзна и нее�те�твено �е отдалечи като по наклонена равнина.

Т�лото на дракона лежеше на Черен и Б�л квадрат. Огор �тъпи върху две Черни в�трани от главата му и замахна. О�трието �е заби твърде точно.

“Ето…! Толкова ли е трудно…….?�

 

 

Прекра�на топла нощ �е �пу�на отдавна над Ребин. Ста�та в хана беше кра�ива и хладна. Огор полежа още малко и �тана. Облече друга риза, наметна �и не �ъщи� плащ, махна диадемата от главата �и; не но�еше меч. Хвърли бегъл поглед върху тъничката златна гривна, ко�то б�ха по�тавили на челото му за днешни� му триумф. �ко �печелеше утре, щеше да вплете в ко�ата �и �ребри�то-златна.

Той �е радваше. Това го умееше добре и �амо �мъртта на Блазивин не му даваше мира.

�едалеч от центъра имаше �вежозелена градина, където �е �ъбираха по-знатните лично�ти, при�тигнали в града. Музиката на големи� орке�тър беше умерена �ега, а по-къ�но щеше да прелее в най-изве�тните танцувални мелодии на континента.

КраÑ�иви дами във вечерни тоалети и Ñ�ÑŠÑ� Ñ�къпи бижута Ñ�новÑ�ха Ñ� кавалер под ръка или Ñ�и Ñ‚ÑŠÑ€Ñ�еха такъв. Имаше много двойки, девойки и младежи, както и краÑ�иви благородници. Сега те Ñ�е веÑ�елÑ�ха без Ñ�теÑ�нение, въпреки Ñ�равнително ранните чаÑ�ове на вечерта. Огор потърÑ�и Ñ� очи из тълпата магьоÑ�ничеÑ�ки влаÑ�телини. 

Група от �едем Гладиатора, петима от които дне� б�ха уча�твали в двубой, наблюдаваха при�ъ�тващите � не�крито оживление. Те но�еха отличителните �и белези и не можеха да избегнат подобаващото внимание на в�ички.

Огор при�една на една от каменните пейки � чаша в ръка. Беше гладен, �лед малко хапна, но почти веднага разбра, че не �е нуждае от храна. � от плът…

Е, най-�етне �е по�виха и магьо�ници. Почти беше изгубил интере� от празнен�твото…

Хубавото бе, че �амите Гладиатори не го познаха, защото не го очакваха така. Сега фигурите на магьо�ниците при�тъпиха към т�х и �пр�ха. Какви у�мивки �амо трепт�ха на у�тните на �едмината кра�иви мъже! Четири нежни ръце �е протегнаха за почтителен поздрав, а по�ле качулките от лицата им �е �мъкнаха. Хората �е поклониха учтиво.

О, Го�поди! Боже�тво на Светлината! Мо�тотворци!!!

Гледайки ги как �е отдалечават и �вал�т изц�ло пелерините �и, Огор ги прокле и о�тави чашата на�трана. Стана. Беше �ъв�ем раз�троен. Тр�бваше да �и тръгне �ега, преди да ги �рещне очи в очи. Един от Гладиаторите обаче го вид� и �е �пу�на към него. Сграбчи го за ударената ръка и Огор едва �подави вика �и.

Седмината го обиколиха и го върнаха обратно в градината, а той не направи никакъв опит да �е от�кубне. Свадимир из�ъ�ка �вирепо. Привл�коха внимание.

-Какви ги вършиш, Огор? Защо �и облечен така? – Вара го подкрепи.

-�е можеш да о�тав�ш отличителните знаци на �ана �и когато чашата прелее! Ще тр�бва да �е научиш да �е бориш и в реално време! �рената тр�бва да е �по�обна да те научи на нещо, нали?

След Тревиен го изгледа гневно и Ма�з. Той каза:

-Какво ти �тава, Огор? Като те гледам, утре н�ма да можеш да �е �правиш � по�ледната битката! О�тави мъката за по�ле и недей да правиш това повече! Прокл�тие, Огор…!

Огор �е втренчи в него и при�ви очи. По�ле погледна и о�таналите.

-Точно �ега не и�кам да виждам никого от ва�. Разбирате ли ме? Как ще �е �в� и дали ще ме позна�т �и е мо� работа.

По лицата им �е плъзна недоумение. Тревиен �кръ�ти ръце и прехапа у�тни. Вара го погледна тревожно:

-Какви ги говориш? – прошепна.

-�ие в�ички обичахме Блазивин и ти го знаеш. Даваш �и �метка, че ти �и най-добри�т, нали? �едей да �традаш толкова, Огор! Дне� вид�хме колко малко те делеше от ръба, а онзи �капан феичен го у�ети щом те вид�!

-Да, да в�ичко ми е ��но, Голвар. �о не можех про�то да откажа да изл�за, нали? Пък и май�тор Паргат не и�каше и да чуе, че н�ма да мога да �е �прав�. �з �и отмъ�тих за Блазивин и �ега �мъртта му е изкупена, както му обещах!

-Това �е е �лучвало � в�еки един от на�; нищо не би могло да те накара така жертвоготовно да впрегнеш дарбата �и както една праведна мъ�т и това е �ъв�ем нормален рефлек� за �амоунищожение; про�то ти…

-Край. – Той ги изгледа един по един и �е започна да �е отдръпва. – �е ме покровител�твайте, а �е опитайте да разберете. �о вие не го правите! �з решавам! �з! И не е заради Блазивин! Той умр� вчера!!!

Огор бавно �е отдалечи, за да �е �ме�и � хората.

-�ко го направи, утре н�ма да у�пее.

-�е е �игурно. – Това беше Свадимир.

 

 

Преломни�т миг в нечий живот може да изглежда и така. Преломни�т миг в нечий живот има излъчване на �ъв�ем обикновен. �о обикновен бе �амо привидно и по-къ�но Огор го о�ъзна. Когато �е откопчи от задушаващи� кръг на Гладиаторите изпита �мело�т и �вобода. Тогава, в този миг в градината влизаше една жена.

 

 

Матри�тел �е разхождаше и поздрав�ваше различни хора, н�кои от които не познаваше добре. В�ъщно�т да � разпозна�т и почетат като Мо�тотворец не беше важно. Т� но�еше ко�ата �и къ�а, за разлика от кла�иче�ката дълга, ко�то беше признак за владеещ изку�твото, по който можеха да те позна�т дори ако не но�иш отличителни белези.

Тази вечер т� �ъщо не но�еше. Спираловидната черно-б�ла гривната винаги бе на ръката й, но тук т� не и�каше да бъде една от петте. Къ�ата ко�а беше преимуще�тво, на което т� �е радваше.

Ето пак Гладиатори. Какви необикновени �ъздани�. Колко ми�тицизъм имаше в �ъчетанието от златно-�ребърни ленти и червени наметки. Хубавите им дълги ко�и б�ха разпу�нати, леко при�тегнати � тънка плитка. Вид� пак онзи, който й �е у�михна в ранната �утрин.

Т� �е повърт� из зеленината, разглеждайки подредбата и ра�тителното богат�тво на ботаниче�ката градина. Зеленото беше �ъчетано и �ъ� �ини палми от мор�ка оранжери�, а на каменни по�таменти от шупле�та �кала б�ха по�тавени призматично пречупващи �ветлината кубове �ъ� �олена вода и плуващите вътре кълбета на фо�форе�циращото Ейоло.

Матри�тел �е загледа в изправени� пред такъв куб мъж. Той беше � гръб към не� � дълга ко�а, ко�то беше по-къ�а от приетото и �тигаше до �редата на гърба. �е изглеждаше да е магиено�ещ.

Само �лед минута той �е обърна в нейната по�ока и � лице към нейното. Кимна й учтиво, но � раз�е�н же�т.

Т� при�тъпи назад и �една на една от пейките � лице и т�ло извърнато към него.

-Мога ли да �една до ва�? – беше неговата реакци�.

Матри�тел го огледа � интере�. �икакви знаци, �покойно изражение, �тилно облекло. Той гледаше в далечината и раз�е�но отговар�ше на въпро�ите й.

-Казвам �е Матри�тел. – Той прецен�ващо � обходи � поглед, опитвайки �е да разбере за не� повече, отколкото бе разкрил за �ебе �и. Времето беше променило �коро�тта �и, а т� по н�какъв �вой жен�ки начин беше започнала да пробужда у него интере�. Виждаше, че т� неприкрито и непо�ред�твено у�п� да го привлече да � по�ледва навън, без да позволи на нощното на�троение да промени у�ещането за интимно�т, което витаеше плътно около двамата.

Вл�зоха в един от хановете на главната улица, където той вид� Влатринек и Дизера от Гладиатор�ката школа да пируват във ве�ела компани�. Двамата �е втренчиха в у�михното му лице и �лед това погледнаха � тревога кра�ивата жена до него, ко�то прекара ръка през ко�ата �и � небрежен же�т и продължи да �леди внимателно едрото т�ло на Огор. Той даде знак за мълчание на шокираната група и предложи �тол на дамата на �ъ�една ма�а.

-Казвам �е Димогор.

-�еобичайно име, Димогор. Като Огор. – Т� при�ви вежди при �поменаването на това име.

Той �е намръщи и замълча.

-Мога ли да те наричам така? – Той кимна и вдигна ръце, за да предотврати �ледващи� й въпро�. Т� го погледна в очите, но не можеше да каже нищо повече, защото така или иначе не знаеше как изглежда други�т от �рената. Очите й потър�иха из хората Гладиаторите. Този до не� не но�еше никакви белези за ранг на Гладиатор, но това можеше да значи в�ичко.

-Какво има?

-Хм? – Т� �е �епна. – Ми�лех �и, че ако �и онзи Огор би тр�бвало да но�иш н�какви �имволи на призванието �и.

-Какво? – Той отметна глава назад и �е раз�м� � дълбок и дрезгав �м�х, който � накара да огледа отново компани�та в дъното на хана. И�каше да види по-отблизо лицата и да у�ети енерги�та, � ко�то б�ха пропити… Сигурно у�ещането бе като да пипа б�л ка�дий без Черна гривна – пронизващ ток и опа�ен зар�д, кондензиран в ауричното �и�ние.

Т� пак върна погледа �и на Огор. Той � гледаше �ъ� задълбоченото внимание на мъж, а т� �е беше раз�е�ла. Той наклони глава:

-И какво ако �ъм?

Внезапно лицето й грейна в у�мивка:

-�ко �и, какво правиш тук � мен?

Той кимна.

-Ð�е е възможно да Ñ�ъм и да не ноÑ�Ñ� поне диадемата, нали? – Огор Ñ�тана неочаквано  приказлив.

-По принцип в�ичко е възможно.

-Ти така и не ми каза откъде �и.

-Град �ода – изрече т� малко по-бързо от нормалното. След малко �е за�м�. – �е е далече. Тое�т до�та далече е, но през тера�ите на каньона �а прокарани изключително удобни пътища.

-Минаваш по мо�т, за да �тъпиш на южни� ръб, нали?

Младата жена отвърна без колебание.

-Да, наи�тина �а ц�ло чудо. Пътувал ли �и?

-�ми един или два пъти, и то на Ирик-Рил, Втори� континент. Тук �е движехме предимно по западното крайбрежие на �лак-Тройла. Ще �е върнем у дома, както дойдохме – � кораб от Тало-Равле до Делмдобрега.

-Кои ние?

Огор прехапа у�тни.

-�з и брат ми. Питал �ъм �е защо между двата града не �е �пу�ка мо�т?

-��мам пред�тава. – Т� имаше пред�тава, е�те�твено, но и не поми�ли да му каже. Водата беше не�табилна повърхно�т и не можеше да о�игури опора за мо�т при такова далечно раз�то�ние, като това, �вързващо два бр�га. Природата на морето бе и непред�казуема и в��ка бур� или мощен в�тър нарушаваше ц�ло�тта. � о�вен това един Мо�тотворец не можеше да черпи енерги� от е�те�твото, което т� пред�тавл�ваше и поради това да задържи без о�нова мо�та, така както можеше при �троенето на твърда зем�. Водата дей�тваше като га�ител на претоварването от работа � ка�диев кръг. Мо�тове можеха да �е вдигнат ако �ред водата имаше �игурен о�тров, на който да �е опрат.

Т� �е �ети за днешни� двубой и промълви:

-Гледа ли дне� �рената? Беше ли там накра�?

-Б�х.

-Вид� ли Огор?

-Вид�х го.

-�з не мога да пов�рвам на очите �и. Ц�л ден не мога да го изкарам от ми�лите �и. Той… Светли �и�ни�! От него би изл�зъл великолепен Мо�тотворец!

Огор трепна като ударен, но т� не даде вид, че е забел�зала.

-Знаеш ли защо? Балан�ът му � Черна и Б�ла показва, че може да поема и отрицателна енерги� от феични�, блокирайки… не, по-точно намал�вайки потока на изтичане на �об�твената �и �ила. Веро�тно използва метода на преливането на �илата в Б�лата въз о�нова на магнитната противоположно�т. Иначе поетото отрицание ще го убие. Това изи�ква много у�илие, но той го прави! Прави го!

Той �е изправи и � погледна в очите.

-Откъде знаеш? Мо�тотворец ли �и?

Т� �е поколеба, но отрече. Беше точно толкова възможно да е, колкото и да не е. Т� �ъщо не но�еше отличителен знак.

-�е знам, про�то �и ми�лех. Познавам Мо�тотвореца на �ода, раз�ъждавах върху онова, което ми е казвала за начина на боравене � ка�дий. Харе�вам Гладиаторите и пон�кога �и пред�тав�м как би реагирал той ако…

-… ако ей �ега �е по�ви изневиделица и ти го по�очиш: Ето го, ето го първи� мъж Мо�тотворец! – Той разбра, че т� беше това, което отричаше, но т� не подозираше, че и той е онова, което крие. След малко ръката му доко�на нейната. Матри�тел не �е изненада, но през т�лото й премина хубаво у�ещане.

-�е знам как да ти го кажа, затова ти го казвам направо.

Т� �е у�михна и погали пръ�тите му. В гла�а му имаше желание, което � изненада. Т� беше харе�ала т�лото му, бе започнала да харе�ва и държанието му, � о�обените му препратки към различни на�троени�.

-Опа��вам �е, че �лед като прекараме нощта заедно, мога да започна да държа на теб повече от допу�тимото в такава �итуаци�.

-Какво й е на �итуаци�та?

-Ти �и Огор, а аз – Матри�тел. �з не и�кам нищо от теб и ти от мен, но ми �е �трува, че нещата н�ма да �прат дотук.

-Така ти �е �трува.

В ранната утрин (�ъщо толкова ранна и хладна, колкото онази) т� го взе в об�ти�та �и и го о�тави да за�пи. Т� огледа ръката му, за ко�то той твърдеше, че е ударена, но не � доко�на, защото �е прите�ни, че ще му причини болка. Светлината беше много о�къдна, но т� можеше да види �илуета му, плътно �ледващ положението на нейното т�ло.

Сега �е чув�тваше �ъв�ем различно. Стра�тта �и беше �тра�т, и т� беше гор�ла буйно през ц�лата нощ, но тази �тра�т �ега беше друга. По-тлееща и трайна. Т� беше напълно �ъвме�тима � физиче�ката жажда, и � подклаждаше когато умората наддел�ваше. Пре�ищане на у�ещани�та, на ц�лата възбуда от дългата нощ т� едновременно и чув�тваше, и не можеше да получи.

Той трепна и �е �ъбуди. Т�лото му беше изтръпнало и това го прите�н�ваше. Изтощението го повали като да беше болен и първоначалната уплаха от�тъпи на довол�тво. Матри�тел беше изпила ц�лата му �ила, и както тр�бваше да бъде той бе загубил много от енерги�та �и. �а Гладиаторите бе забранено да доко�ват жена, а той беше прекрачил в��каква граница. Прекрачил � бе многократно.

“Дне� ми пред�тои загуба.�

Т� �е �уетеше из �та�та и дори започна тихо да �и пее. Той продължи да лежи, внимателно в�лушвайки �е във в��ко �вое у�ещане. Те б�ха много и до едно непознати на дев�твеното му до вчера т�ло. Отново задр�ма и този път никакви желани� не прите�н�ваха �ъзнанието му.

Когато т� излизаше му обеща, че н�ма да �е �богуват по традиционни� начин и че ще го чака довечера в �ъщата тази �та�. Той �е за�м� и прие дълбоката й целувка � мрачна радо�т.

Влизайки в една от многото зали под �рената, Огор �рещна Свадимир. Пожела му у�пех. Млади�т Гладиатор на�то� за отговор и Огор му отвърна про�то, че ще говори � май�тор Паргат. Свадимир �е вторачи в него за миг и по�ле го доко�на по гърдите за �богом.

Паргат �ам дойде при него, забел�зал о�обените му, забавени движени�.

-Съжал�вам, но дне� в�ичко ще приключи.

Паргат вече беше разбрал и ужа� �е изпи�а в при�витите му, излъчващи �урова же�токо�т очи.

-�е ти в�рвам. Как можа да го �ториш? – Дълго мълча, а Огор продължи да нагла�� лъ�кавата брон� на гърдите �и. – �о в�ъщно�т… възможно е да оцелееш, ти не �и като другите…

-Дори и така да е, ще замина. �е и�кам да бъда Гладиатор повече.

Паргат го гледаше и не можеше да �тори нищо. Излъчваше безпомощно�т.

-Защо го направи?

Огор �е у�михна и най-по�ле го погледна.

-Срещнах една жена.

-Жена! – В гла�а на май�тора прозвуча гн�в, �илен и определено �праведлив. –�е е възможно. Ти! Точно �ега? Жена �лед Второто мечокръ�то�ване! Това н�какъв вид �амонаграждаване ли беше?

Огор поклати глава и препа�а меча �и. След това �ложи шлема и ръкавиците и при�тъпи към главната порта на �рената.

-Ще оцелееш ли? – Паргат го хвана за ръката и го накара да �е обърне.

-�е знам. По-веро�тно да, но казах ти – �лед това напу�кам.

“И по�ле какво? Може би т� ще ме вземе. �ми ако не � вид� повече? Името й е Матри�ел, така каза, но може и да не е. �ко не � намер�…�

Огор �е въртеше около феични� дракон � умерени, забързани �тъпки. Изб�гваше да �тъпва на Черни и пре�качаше че�то, губейки пре�метнати� ритъм на в�еки �ледващ ход. Феични�т беше на�тървен заради загубата на �во� �амоуверен �ъбрат вчера, но Огор беше �покоен, защото вид� как Свадимир победи.

Краченето изнерв�ше противника много повече от ми�ълта за победа или загуба. Този феичен �е въздържаше да разгъва крилете �и, демон�трирайки превъзход�тво. Огор �е беше �ъ�редоточил, вниманието му не �е отклон�ваше, когато ми�леше за Мо�тотворката. Т� �е беше превърнала в неподозиран източник на енту�иазъм.

Битката не вървеше �поред очаквани�та на публиката, ко�то започна да негодува открито. Огор изб�гваше да ми�ли за различните варианти на развитие на двубо�, защото нещата никога не �е развиваха така, както �е очаква от т�х. Огор винаги импровизираше.

Ето, че на феични� дракон му омръзна да обикал� и да под�кача от плоча на плоча. Той �кочи към Гладиатора � бързина и ловко�т, и � извадено оръжие, но и Огор беше бърз, затова �е оттърва �амо � избит меч. Раната щеше да е фатална, но без меча щеше �амо да �е забави. Огор �е при�ви и �е претъркули по огледалната повърхно�т, �л�ла плочите Ка�дий. У�ети ефекта на две от Черните, зави му �е �в�т. Стана и пак погледна към дракона, който го �ледваше по плочите. Огор �е наведе да вземе меча �и, който �ега лежеше в краката му.

�о докато �е навеждаше вид� как феични�т разтвар� крила, за да �къ�и раз�то�нието. Огор �е изправи �веткавично и почти импул�ивно от�тъпи назад, като �е опитваше да �е предпази от �мъртоно�ни� удар. Черната пло�ко�т го �грабчи и той паникьо�ано направи още една крачка назад, �тъпвайки на б�ла. В амфитеатралната по�тройка �е надигна ропот и възгла�и на одобрение, но Гладиатора беше така потре�ен, че можа �амо да възприеме лет�щата фигура на дракона. Той нарушаваше правилата, и това, че го очакваше наказание �лед победата му �вно не можеше да го възпре.

В�е пак победата още не беше �игурна. Бързата реакци� на Гладиатора можеше да го �па�и. �о хладното о�трие на на�очени� меч беше у�корено от нечовешката �ила на дракона и н�маше да пропу�не целта �и. Само раз�то�нието можеше да намали у�тремната му атака.

И Огор реши. �е вдигна меча �и в защита, а изчака. Залата млъкна, а по�ле внезапно ревна оглушително, когато т�лото на Гладиатора пое меча и обезоръжи феични�. Само �лед миг, бързащ да улови изтичащата �и �ила, Огор вдигна о�трието �и и прониза много по-точно дракона, чиито удивени очи о�танаха втренчени в лицето му и �лед като падна мъртъв на зем�та.

Към него �е �пу�наха двама другари, а над �рената завал� дъжд от цвет�. Огор �тоеше прав, отча�но �тъпил на Б�ла и � меч �търчащ от т�лото без да �мее да изгуби �ъзнание, защото щеше да падне на Черна, а мечът щеше да �е забие до дръжката.

Щом �е озова в ръцете им, Огор за�па. И за�ънува.

Ви�оки, непри�тъпни върхари и брулещи върховете вихри от топъл дъжд и режещи иглички �н�г. Топлите дъждове б�ха � такава топлина, че можеха да �топ�т и вековните ледници, �пу�кащи ко�ите �и по ц�лата дължина и ви�очина на планин�ките ви�ини. Ви�ини на ви�очините, обгърнати в нежните ръце на бавно топ�щите пръ�тенца на �топлените дъждове. И тогава…

-Хайде, погледни ме. Събуди �е, Огор.

Той �е подчини и отвори очи. Долитащи�т гла� идваше отд��но, където �едеше Свадимир. Огор �е опита да каже нещо, но не у�п� да издаде нито звук.

-Май�тор Паргат току-що излезе.

 ÐžÐ³Ð¾Ñ€ Ñ�е надигна и Свадимир му помогна. Прихвана го, внимавайки Ñ� вÑ�е още кървÑ�щата рана на гърдите му. УÑ�ети Ñ� пръÑ�тите Ñ�и търпката по едрото Ñ‚Ñ�ло, тежко отпуÑ�нато в ръцете му. Огор Ñ�е закашлÑ� и го отблъÑ�на леко.

-Тъкмо щ�х да те питам какво �тана, но �и �помних за меча на он�, хвъркати�, и за по�ледното което вид�х - как тичате към мен по белите квадрати. – Той замълча да �и почине. – Умр� нали?

-Да. И �лава на боже�твото! Радензамий подне�е официални извинени� и обещание за �амонаказание на третата �и школа за четири пред�то�щи битки. Какъв глупак �амо! И да беше те убил, пак щ�ха да го линчуват! Да те атакува летейки! Знаеше го отлично, но �вно накра� про�то не �а му издържали нервите. Приличаше на по�тъпка, продиктувана от непоно�имо�т към безкрайните ти победи. И така да е, �рамът, който школата им ще поне�е е гол�м. �ечувано!

-Добра атака, ако обаче не беше изгубил контрол. Съ� �игурно�т беше от добрите противници, печелил е не една победи. – Огор внезапно �е у�михна. – Сигурно го е до�ърб�ло крилцето и докато �е у�ети, е хвръкнал да �и го почеше.

Свадимир оцени шегата му и избухна в �м�х � поолекнала душа. Огор �и правеше майтап � току-що избегнатата �мърт, и �е под�михваше на �вой ред, доволен от радо�тта на при�тел� �и.

-Охо! – Свадимир повдигна вежда, некриейки ща�тливата �и почуда. – Долав�м нотки на ирони�! Какъв �илен гла� и медена реч �е лее от у�тата ти.

-Е, фактът че �е �ъбуждам жив и не чув�твам почти никаква болка ме радва дон�къде.

-За �ъжаление това чув�тво е измамно, в�е още �и под въздей�твието на упойващите. И�тината е, че още не �е знае дали ще оправиш. – Лицето на Свадимир �тана много �ериозно и мрачно.

-Лицето ти е много �ериозно. И мрачно. И�тина ли е?

-Лечител�т Лимве �помена, че привечер може да �е влошиш.

-Защо привечер?

-Заради тре�ката.

Огор фоку�ира лицето му � прите�нение.

-И ми го �ервираш чак �ега… Имах н�кои дела за довършване…

-Побързай тогава.

-Чуде�но.

Свадимир �тана и леко разкърши �хванатите �и крайници. Сигурно бе �ед�л до главата му ц�лата нощ, поми�ли �и Огор. Светлината на �лаби� �ветилник обл� лицето и тъмната му ко�а в прозрачни �енки. Огор попипа челото �и и по парещата кожа у�ети и затоплената �ребърно-златна диадема на тройната победа.

-Ще тр�бва да ми по�редничиш. – Гла�ът му бе променил тона �и.

-За какво? Жена ли и�каш да ти доведа?

Твърде къ�но разбра колко неуме�тна бе шегата му.

Лицето на Огор пребледн� и у�тните му трепнаха в тънката лини� на внезапна едва �държана �ро�т.

-�е �мей пред мен, проклет да �и!

Свадимир �е �пу�на към него, коленичи и �ти�на ръката му.

-Прощавай. Про�ти ми, не го и�ках.

Огор �е намръщи и поклати глава �ъчув�твено.

-Ще ми помогнеш ли? Ще ти кажа как да � намериш.

Свадимир го из�луша внимателно. �о когато започна да �лага на раменете �и черевени� плащ, подчертаващ твърдите очертани� на препа�ани� меч, Огор го �пр�.

-Махни ги, меча и диадемата от главата �и. �е и�кам т� да разбере, че �и Гладиатор. Защото не знае, че аз �ъм.

�е можеше да прецени колко време измина от излизането му. �ко болката можеше да бъде п��ъчен ча�овник, то тогава неговите пе�ъчинки б�ха минути на агони� и очакване. Макар да у�ети, че започна да �е чув�тва по-зле, той не �е прите�ни, защото т� в�еки момент щеше да дойде.

�еу�етно �е уне�е. В притъпената �инкава лъчевина на �ветли глобу�и вид� като в огледална рамка на прозорец зали, мо�тове, вълнуваща �е повърхно�т. Тъмна и пли�каща �е воалична �ме� от непропу�каща �ветлината ма�а. Два по�ледователни мо�та, �пу�нати от него през каньона; трети мо�т и б�гаща фигура на фе� � развети ко�и.

Вратата �е отвори, но Огор не отвори очи. Отвори ги веднага �лед това.

�а прага за�тана Свадимир, закриващ ц�лата врата � т�лото �и. Той го погледна � тревога, но Огор му кимна и той при�тъпи в �трани. Матри�ел прекрачи прага леко у�михната, очакваща да види Димогор, но вме�то това погледът й веднага падна на лежащи� в леглото Огор. Свадимир излезе.

           

Матри�тел у�ети, че �е е втренчила в Огор, но не можа да �крие непри�тната �и изненада. Обзе � омраза и нито капка не о�тана от чув�твата й към него. Та той беше �ъв�ем друг човек, коренно не�ъвпадащ � този, за когото �е бе пред�тавил! Т� гледаше нев�рващо в �ребърно-златната диадема и проклинаше вчера.

Огор разбра, че т� �е �до�а и на �вой ред изпита раздразнение. Мо�тотворката продължи да �тои права и на�тръхнала, обзета от противоречиви въпро�и и почуда, ко�то �ъв�ем �коро от�ъпи м��то на примирение �ъ� �итуаци�та.

-Какво мълчиш? Защо толкова �е изненадваш? �е �е ли до�ети �нощи, че името ми може би ме прави Гладиатора, който щ�л да �тане чуде�ен Мо�тотворец? Че аз �ъм онзи � дарбата? – Гла�ът му беше дрезгав, но �илен.

Т� потрепери, защото разбра колко �илно го бе впечатлил разговора им �нощи. Той �вно обми�л�ше �ериозно непо�тижимото.

-Ти �и луд. �е мога да пов�рвам, че �и възползвал от мен и �ега имаш наглата �мело�т да ми за�в�ваш, че ето на, каква възможно�т ти �е отвар� да запълниш празнината в живота �и.

-�е можех да ти об��н�, не можех.

-Ти не ми каза, че �и Гладиатор!

-Заради това, което правихме �нощи, дне� аз �е провалих и ме раниха. �з щ�х да умра поради �лабо�т. �е мога да �ъм вече Гладиатор. �апу�нах.

Т� замълча, защото до момента не �и беше дала �метка какво му беше причинила � на�ладата, ко�то изжив�ха. Гладиаторите тр�бваше да �е въздържат от жен�ки ла�ки, защото нищо не биваше да нарушава изключително прецизни� енергичен балан�, от който �е нуждаеха.

-О, Матри�тел! – прошепна той разнежен и т� най-�етне при�една до него.

-След в�ичката радо�т и на�лада, ко�то ми дари �нощи, дне� можеш да ми дариш �амо чув�тво за измама. – �ежното й т�ло бе уморено отпу�нато, � из�тинали длани и замъглени очи.

-�е ми�ли за това. – Огор � прекъ�на. – �апу�нах �рената, Ма�тела. – Т� �е у�михна на ла�кавото му обръщение. – �з никога не �ъм ми�лил, че мога да бъда нещо друго и още по-малко �ъм предполагал, че н�кога н�кой ще ми каже, че имам дарба на Мо�тотворец.

Матри�тел тръ�на глава отриви�то.

-Това е про�то мечта, ти не можеш да бъдеш обучен. �е разбираш колко е къ�но и трудно, колко различни �а природите ни. В�ичко, което �ъм научила…

Ту мълчаха, ту �е опитваха да разберат какво точно �и казват. Той беше объркан и �традаше, т� �е радваше, че е до него, но беше непреклонна. Че�то пъти той бе ми�лил за в�ичко, което е, като ц�ло, без лип�и и излишъци. Той може би н�маше да бъде такъв Мо�тотворец, какъвто Легендната обител �ъздаваше, но може би щеше да направи мо�т, какъвто живаде не б�ха �по�обни да изтъкат дори като вград�т �енките �и.

-Мога да бъда добър, колкото теб. В�ъщно�т не можеш да намериш до�татъчно добре обо�нована причина да не ме научиш. �аправи го, Матри�ел. Длъжна �и.

-Един ден ще �ъжал�ваш за това, защото �лавата ти може да те прокълне.

В този момент той би разбрал думите й по-добре, ако бе у�п�л да �и �помни мъгливи� �ън-видение, който �е наказваше �ъ� �мърт.

***

В прохладната гора р�дко проникваше такова �лънце, което да разпръ�не из въздуха влагата на нощната ро�а. Дълбоки ле�ове и ви�оки пол�ни �е редуваха �лед неравните завои на черни� път, който водеше към Камъка на �дава.

Огор вървеше �ам. Вече втора година той вървеше по �ъщи� път, опознал в�еки шум, кривулица, �ветло��нка. Раменете �и беше наметнал � черен плащ, а ко�ата �и, права и потъмн�ла, но�еше дълга отдавна. Той така и не можеше да разбере защо ко�ата му ту потъмн�ваше, ту из�ветл�ваше до б�ло.

Веро�тно защото обучението му беше много по-леко от борбата за него. �епре�танната битка � Матри�тел �е беше оказала �ъв�ем неприемлива за таланта и разбирани�та му. Т� �е противеше, т� крещеше, т� го учеше, пон�кога го и обичаше, но го о�тави да �е �прав� � потре�а на пътуващите, а по�ле и � този на Легендната обител �ам. Той не �греши нито веднъж.

�еверо�тно �покой�твие и �амообладание го обзе �лед първи� мо�т, който по�трои. Беше �лаб и по-�коро имаше �табилно�тта на въжена пътека, отколкото на реален виадукт, какъвто зидаше Матри�тел от едини� край на каньона до други�.

Той вървеше в�е така �покойно. Замъкът, в който живееше Матри�тел бе на около дваде�ет минути от равните пло�ки �кали, пу�ти и хладни, които бележеха началото на почти бездънната пропа�т; далеч от оживлението и главни� път на Прохода на плачовете, покрит � павета от гледжо�ани камъни.

По о�обени причини, които той не узна, т� изведнъж пре�тана да �е интере�ува от обучението му и да го �ледва плътно. Преди т� минаваше лично по в�еки мо�т, който Огор �пу�каше. От�ъ�тваше че�то, по�ле почти не �е завръщаше, а преди година, в една точно такава утрин т� му беше напи�ала: “Тр�бва да тръгна.�

Когато излезе от вековната дъбрава на откритата тера�а от �кални плочи, погледът му пак обхвана до болка познатите хълмове и режещи върхове на Дракке�. Връх Дракке� както винаги бе забулен в облаци и обителта на драконите о�таваше незрима за човешки� поглед. �о замъкът на дракозащитниците, � множе�тво кули и бойници, опа�ващ плътно неронливите ледени �кали на по-ни�ки� връх, беше ��но и о�тро откроен на фона на б�ла мъгла и кобалтово �иньо небе.

Тук долитаха в�ички аромати, а �ъщо и цветове, такива, които Огор използваше, за да оцвети в �рко и �и�ещо мо�товете �и. Сега той погледна към път�, откъдето �е виеше дългата колона на Триомен�ки� орден.

Беше �тудено и ветровито. Скоро времето щеше да �е развали, но той не �е обезпокои. Огор за�тана на една от тера�ите и зачака търпеливо.

Триомен приближиха бързо, защото не б�ха толкова много, колкото му �е вид�ха в началото. Около петде�ет.

Мо�тотворче�ки�т по�т на Огор беше �еверо-южен. Той о�игур�ваше връзка между двете ча�ти на континента за в�ички, пътуващи от �евер към юг, минаващи главно през Прохода на плачовете. По-далеч на изток беше контактната точка юг-�евер, където Мо�тотворец беше Халад�.

Към Огор идваше млада жена � черно-б�лата ко�а на дарбата �и. Имаше три Триоменки от три различни храма, които Огор вече познаваше при пътувани�. �е познаваше тази.

Т� �е поклони. Беше почти момиче, хубава, �ъ� �троги черти. Сериозно�тта малко промен�ше първоначалната пред�тава за дей�твителната й възра�т. Той не �е у�михна, макар че вътрешно �е забавл�ваше.

-Радвам �е, че �те получили палетрата ни. – Палетра наричаха по�ланието � прошение за мо�тен път през каньона.

-Веднага ли бихте и�кали да преминете?

Т� кимна.

Димогор извърна глава към небето над главите им, натежало и в�е още �ухо. Притъмн�ването беше о�езаемо при затворени� кръг на ви�оките планин�ки зъбери.

-Добро решение. Тр�бва да излезете от ви�оката верига по-�коро. �а около ча� и половина оттатък е град �ода. Добре ще е да �тигнете преди �нега.

Младата девойка повдигна вежда в изненада. Т� �е обърна да �е върне при групата, но �и �помни нещо и пак го погледна.

-�едалеч �лед на� идва търгов�ка колона на Мугадай. Пращат ви палетра за �лед два дни. – Разгърна робата �и и извади папиро�а от виолетова кожа, подпечатан � б�л печат. Огор го пое като � гледаше в очите. Т� �е прите�ни и когато �и тръгна по бузите й б�ха избили червени петна.

Димогор �е изкачи по ви�оката �кала, надве�ена видимо по-навътре в каньонната ивица. �а �ами� й връх бе монтиран Камъкът на �дава – кръгла гладка плоча от черно-б�л ка�дий, увит в �пирален водовъртеж. Огор махна наметалото и го �гъна в�трани. О�тана по �ива риза �ъ� запретнати ръкави. Той �една �ъ� �кръ�тени крака на Камъка и пак обходи � поглед, по-�коро, за да �е �ъ�редоточи.

В�търът �тана режещ. Почти нетърпим, ако Огор не умееше да го изолира до поно�имо хладно течение. Той внимателно наме�ти Черната гривна. Т� бе о�новен елемент от веригата, ко�то �е затвар�ше щом той допреше двете ча�ти, прикрепени на ръцете му. Те пред�тавл�ваха точно копие на Камъкът на �дава – две отделни �пирали, черна и б�ла, които �е �вързваха чрез допир на взаимно �ъвпадащите ча�ти.

Камъкът на �дава бе ма�ивен ка�дий и имаше о�обена функци�, тъй като не можеше да дей�тва без гривната. Той не из�мукваше енерги� веднага при допира, като плочите на �рената и това зави�еше от начина на шлифоване. Ка�дий�т имаше твърде много о�обено�ти, и те изц�ло зави�еха от д�лането при обработката; дали резеца отнемаше от хоринзонталната кри�тална �труктура, или от вертикалната. Първи�т път, когато Огор вид� кръглата плоча �е изненада да разбере как �лънчевата �ветлина и гледната точка преливат цветовете от черен в б�л и от б�л в черен.

Огор затвори очи и пак ги отвори. С отмерено движение хвана ръцете �и една в друга и двете �пирали от вътрешната �трана на китките му �е �ключиха в подобен въртоп. Камъкът на �дава поглъщаше енерги�.

За да материализира мо�т един Мо�тотворец черпеше �ила от в�ичко окръжаващо го, без вода. Бели�т пла�т на Камъка му помагаше да уде�етори �коро�тта и ма�ата на количе�твото енерги�, ко�то из�мукваше, за да използва в плетенето. Черни�т � попиваше от т�лото, защото н�маше организъм, който може да преживее поглъщането на подобен поток енерги� и едновремено да � запази в �ебе �и. В затворени� кръг черно-б�л ка�дий �е о�ъще�тв�ваше балан�иран обмен на ц�лата приета �ила, без ри�к за живота на Мо�тотвореца.

Огор беше �покоен, но пак въздъхна вътрешно, когато �е затвори вътре в кръговрата, “оглеждайки� количе�твото и приблизителното време. Енерги�та �е “въртеше� �ъв�ем задоволително. ��маше да му отнеме повече от пет минути.

Първо �ъздаваше мо�т-матрица в ума �и, а по�ле го прехвърл�ше на �ве. Огледа �е добре, про�ледил � изо�трените �и �етива наново в��ка неравно�т и вдлъбнатина по двата ръба на каньона, върху които �м�таше да прикрепи мо�та. Започна да плете петорна мрежа и разположи �келето от плътно допрени нишки в двата кра� на пропа�тта, заключено �ъ� �връзки от �поени равни ча�ти �кала и нежива енерги�.

По�ледва уплътн�ване на �амата �труктура на мо�та, който по�тепенно започна да добива реален вид. Той използва втвърден въздух и го покри � багри на камък, които извлече от околните цветове. В�ъщно�т той не ги оцвет�ваше наи�тина, а �амо подбираше �ветлинни лъчи � подход�щата дължина на желани� тон. Пон�кога �и правеше шеги � колорита като о�тав�ше неоцветени дупки между “камъните�, които ужа��ваха пътниците не на шега. Те е�те�твено не можеха да надмогнат зрителната илюзи�, ко�то ги увер�ваше, че отдолу е зинала бездната на безкрайната пропа�т.

Здравината беше по-�табилна и от каменно �ъграден мо�т, у�то�л на вековете и хил�долетните брулещи течени�. Покри път� � по�ледователна аркада от жълтокапителни колони. След като изчакаха н�калко мига, през които тран�формациите �е �табилизираха и мо�тът пре�тана да �е промен�, групата на Триомен тръгна напред, предвождана от младата девойка. Огор бе отворил очи и ги гледаше през ц�лото време, докато не �тъпиха оттатък. Жената �е обърна и заедно � в�ички жрици направи почтителен поклон.

Огор �е у�михна радо�тно. По�ле �е на�или да �веде очи и да �равни �ъ� �ъзнанието �и точната картина и мо�тът-матрица � “прекопирани�� реали�тичен образ. Полека приведе в ред по�ледователните етапи на �троеж, през които беше преминал в началото и чи�то поредно�т му бе необходима, за да го разплете. Беше като да разнищваш плетка – нишките прежда �е отдел�ха една от друга и оформ�ха хао� от жици, цветове и форми, раздухани от в�търа в�трани от о�новната кон�трукци�. Беше �веткавично бързо – като да протегнеш ръце, да пле�неш и � р�зко движение да ги разделиш.

Димогор Мо�тотворецът �е размърда, прите�нен от вкочанените �и крайници и отлепи китките �и една от друга. Енерги�та �е разпръ�на в про�тран�твото така, както беше �ъбрана. В�търът �и беше в�е така �илен, но небето бе притъмн�ло повече.

Огор �е облече и за�лиза от ви�оката издатина на тера�ата. Приближи �е до ръба, погледна долу и както в�еки път до�ега �е удиви на дълбоката непрогледно�т. Дори �лънчеви лъчи не можеха да проникнат в най-ни�ките у�ои на пропа�тта. По�ле в ушите му отекна звън, много характерен и дълъг. Дори не у�п� да вдигне очи, когато до пръ�тите му �е плъзна гладката повърхно�т на мо�т � леко полирана и полупрозрачна повърхнина.

По пътеката му вече вървеше уверено една мъжка фигура. Огор никога не беше виждал този мъж в живота �и, но изпита нещо, което можеше да нарече �амо �трах.

Само н�колко �екунди и непознати�т �тъпи пред него. Той �е отдръпна крачка назад и �е втренчи в Черната гривна. Мъжът отдели ръце и контактът прекъ�на. Огор залитна, зашеметен от изтеклата �ила, �ъбрана в двете ча�ти на Черната гривна.

Двамата �е взр�ха един в друг. Огор разгледа бегло черните му дрехи, �лабо т�ло, дългата гладко �ре�ана черна ко�а и бледо лице, още по-�ветло на фона на тъмните очи. Огор вид� ръцете му преди да ги �крие в ръкавите на дългата роба – б�ха хубави и поддържани. Определено имаше до�толепен и кра�ив вид, за разлика от Огор, който не можеше да �крие едрото �и т�ло, � големи груби длани и �тегнати му�кули, които �рената бе развила у него.

-Очаквам ти да проговориш пръв – произне�е други�т неочаквано и Огор трепна, откъ�нат от ми�лите �и.

-С какво да започна? – Ð�е получи отговор, а Ñ�амо Ñ�виване на рамене. – Ð�е знам. ПроÑ�то…  Би ли ми обÑ�Ñ�нил как точно го направи?

-Това по-къ�но. Знаеш ли кой �ъм аз?

-Давам ли вид, че зна�?

-�е даваш. Иначе до�ега щеше да �и коленичил пред мен.

Огор при�ви очи �кептично.

-�з �ъм по-невпечатлителен, отколкото можеш да �и пред�тавиш.

�ебето оттекна, предвещаващо кошмарна нощ на бур� и на �нежна виелица.

-Задава �е бур�.

Огор го погледна изпитателно, но не възрази. �епознати�т у�п� да задържи интере�а му.

-Запов�дай в замъка ми. – Мо�тотворецът �е обърна към път� и поведе, но не направил и три крачки внезапно �е закова на м��то и погледна �пътника �и.

-Кой �и ти?

-Чувал ли �и за Даловардази�н Малбрей�ки?

Димогор Гладиатор�ки про�тена от потре�.

-Боже в�емило�тиви! – И падна на колене.

Даловардази�н беше �еднал �покойно в кре�лото на замъка Оорбе, в който живееха години наред Мо�тотворците на точка �евер-юг. Залата беше обл�та в �ветлина, благодарение на ви�оките и широки прозорци, добре уплътнени � дебело луповидно �тъкло.

Погледът на Огор още блуждаеше и �е взираше в невидимата за човешкото око ви�ина на Замъкът на Дракозащитниците, чиито Мо�тотворец беше Даловардази�н Малбрей�ки. Име, древно и превъзп�то, име на един от най-великите Мо�тотворци, дълголетен и � познание за природата на Мо�товете, каквато никой жив и нежив не можеше да притежава и не бе притежавал. Мо�тотворец мъж. Това, което най-много шокираше Огор бе по�вата му, ��каш бе най-нормалното нещо на �вета, ��каш не о�ъзнаваше, че за него, �мъртни�, обикновени� човек е възкръ�нала една легенда. Та ако той винаги бе жив�л там горе, в недо�тъпни� замък на Дракозащитниците, то каква ли беше дей�твителната му възра�т?

Даловардази�н не беше прекъ�нал �мущението и вцепенението на други� мъж до този момент. Почти можеше да у�ети какви чув�тва изпълваха душата му в този миг, и �е радваше, че… Е, и�тината е, че той н�маше начин да не е чувал за него, най-малко от приказките. Откакто б�ха влезли в �та�та, Огор нищо не беше казал и Даловардази�н имаше възможно�т да поми�ли и внезапно �е учуди на по�тъпката �и.

Преди година той вид� от недо�тъпната изви�ено�т на �во�та кула, че Мо�тотворката, ко�то �е наричаше Матри�тел доведе �ъ� �ебе �и мъж, когото твърде неочаквано започна да обучава в �троенето на мо�тове. Даловардази�н беше безкрайно изненадан да види това. Още повече, че дарбата на мъжа беше много �илна, което пролича при почти мигновеното изпълнение на наученото без нито едно повторение или грешка. Той, разбира �е можеше да е �амо Гладиатор, а по�ле разбра, че това е �ами� Димогор от Школата на Чивзеда. Едно определено не�лучайно �ъвпадение.

� Пророче�твата (нали такава бе рол�та им) б�ха започнали да проникват твърде отдавна и надълбоко в нишките на �ъдбите.

-�е знаеш защо дойдох, нали?

Той вече беше преценил �по�обно�тите на Огор. Изненада �е, когато разбра, че Матри�тел беше изчезнала и бе о�тавила Огор на лини�та на едно бъдеще, чието течение можеше да го погуби, защото тук той беше �ам. Този обрат обаче му доне�е уверено�тта и май�тор�твото, чиито �об�твеник вече беше.

-Толкова �и млад! – Димогор пак го гледаше и възхита бле�теше в очите му.

-Има начини, а аз тр�бва да ги знам. �али в�е пак за мене �а пи�ани легенди. Виж, дойдох, за да поговорим. Ти �и ми нужен и и�кам да ме из�лушаш.

Когато н�кой чете Пророче�твата, той узнава, че от него ще зави�и нещо. Той не бива да �и задава въпро�а “какво�, защото времето �ъдържа в�ички възможни отговори; зави�и �амо колко далеч �а те от конкретни� момент. Сега аз знам, че ти �и един от тези, които ще бъдат � мен, когато в�ички армии на Лирика �е �ъберат против Границата. Бо� �е, че този миг идва и е �ъв�ем близо от гледна точка на в�елен�кото безвремие и за�тинало�т.

“Ще бъдат трима тези, които �тро�т въздушни пътеки и те ще бран�т Вечни�т �в�т от мо�товете на черната Граница.� Ми�л�, че тези б�ха точните думи и нито аз, нито ти, нито трети�т, когото ще тър�им не ще може да върви в друга по�ока. Разбираш ли?

Изразът на лицето на Огор беше мрачен.

-�е мога да приема това.

Даловардази�н изпита �ъчув�твие.

-Защо?

-Как защо? – Тонът на Огор израз�ваше не�кривано учудване. – Та ти �е по�ви буквално преди де�ет минути и на единаде�етата ми за�в�ваш непоколебимо, че �па�ението на Лирика в н�какво неопределено бъдеще, ще легне на плещите на трима ни, герои на �воето време. Ти, най-могъщи�т, и�каш мо�та помощ…

-Иронизираш го прекалено. Ще ти об��н� и друго. В течение на много векове внимателно �а били по��вани �емена от дребни плодове и нищо незначещи �ъбити�, чиито кълнове избу�ват едва в днешните времена. В��ка легенда е преобразувана в такава от дей�твителни �ъбити�, за да не може да бъде забравена рол�та на човешкото �ъзнание във в�еки бъден ден. Лириканианецът е �ъще�тво �ъ� �во� рол� в пред�то�щите �ъбити� и ако е нужно хил�да от най-добрите пълководци ще бъдат пометени от враже�ки армии, за да оцелее едно болнаво �ел�ко момче, в което �е е преродил загинал преди хил�долети� могъщ воин. В�ички ще бъдем равнопо�тавени пред колелото на �ъдбата, но един�твената разлика ще бъде, че �амо малцина ще узна�т рол�та �и.

Битката е започнала неу�етно, още � обръщането на Виркониън Рай Зедар към Границата и превръщането му във Викомодар. Едно от първите �ъздани� на злото, природната владетелка Кореллада, �ковала във вековен лед млада Лирика, е погубена от ръката на един обикновен Рицар Хора, в който �е �ъбужда ча�тица от отдавна загинали� �мъртен враг на Кореллада, �топител� на �тудовете Белледен. Двама брат� прав�т проход към Портата Минало чрез неверо�тно подреждане на тринаде�етте луни и връщат в на�то�щето �евидими�т го�подар, мой повелител и велико магиче�ко �ъще�тво.

-�има той живее в замъка на Радензам?

-Да, той �е върна преди век. Има още �траници, които пишат и разкриват тайн�тва на тези, които уме�т да четат �критите им �ми�ли. Мога �амо да те у�поко�, че имаме още малко време, преди белите �траници.

-Какво? Какви бели �траници? �епи�ани �траници?

-Да, за �ъжаление. Изглежда, че има много пътища, които не могат да ни бъдат под�казани, защото пътеката тр�бва да бъде измината, а не предварително определена. Знаеш, че пон�кога прекомерното об��нение или намек за изход може да бъде по-пагубен от лип�ата на какъвто и да било ориентир.

-�ми ако про�то н�ма да има какво да �е пише? Отчел ли �и, че Лирика може да пре�тане да �ъще�твува?

Далорвадази�н поклати глава � у�мивка:

-Малко веро�тно. Про�то защото празните �траници не �а малко. Значи в�е нещо ще има за пи�ане.

-Може да бъде бъдещето на една �ъв�ем нова Лирика – ц�л �в�т, влад�н от �ъще�тва на Границата. Св�т на мрак, в който в�ички ние ще бъдем черни роби, държани живи заради могъще�твото ни, което вече н�ма да ни принадлежи.

Велики�т Мо�тотворец �ви рамене.

-��ма как да знаем.

След това Огор отново замълча за дълго. Раз�ъждаваше, макар да виждаше че н�ма никаква възможно�т за избор.

Съв�ем �е беше �тъмнило. В залата влезе младата жена, ко�то �е грижеше преди за Матри�тел и ко�то �ега наблюдаваше Димогор.

Кагатна запали �ветлини и �е обърна към Огор, който така �и и �тоеше � гръб към не�, извърнат към прозореца. Т� не можеше да �е определи като кра�ива, както и Матри�ел не беше �ъвършена, но и у двете имаше много внушителен и завлада�ващ чар, който ги праваше по нече�то �рещан начин хубави. Беше до�та по-млада от Димогор, приблизително � де�ет години, но откакто той дойде в замъка и Матри�ел го повери на не�, � беше обзело у�ърдие и заинтере�овано�т, каквато можеше да произтича �амо от желанието й да го има от онзи момент, в който му подаде чаша да пие.

Т� но�еше вода на Огор, защото винаги �лед мо�то�троенето той изпитваше неутолима жажда. Водата га�еше излишната енерги�, о�танала в т�лото му.

Жената не познаваше го�та на Гладиатора и го обходи � поглед, който не пропу�на нищо – нито в погледа, нито във фините му одежди. Забел�за, че той �ъщо � гледа и т� пренебрежително върна вниманието �и на Огор.

Огор �ъ� закъ�нение чу влизането на Кагатна и най-по�ле благоволи да �е обърне. О�вободи � � едно-един�твено кимване.

-Благодар� ти, Кагатна.

След като вратата �е затвори, Огор каза на Далорвадази�н:

-Ще бъда � теб.

-Знам. Про�то изчаках �ам да обми�лиш каквото ти казах. Ще те науча на неща, които никой, дори и Мо�тотворките не зна�т. – Огор отвори у�та да каже нещо, но Даловардази�н го превари: - �е �е прите�н�вай, ще ти бъде ле�но. � �ега бих желал да почина, преди да �и тръгна рано �утринта. �з ще те намер�, ти не ме тър�и.

Огор не го тър�еше, защото не знаеше къде и как да го намери. Даловардази�н �ам идваше. Прекарваха заедно дни, а друг път не �е виждаха � ме�еци. През ц�лото време Димогор �е у�ъвършен�тваше във в�ичко ново, което научаваше. И в�е пак �е изненада като разбра, че дей�твително у�во�ваше � лекота. Стараеше �е да попълва �кор�тно пропу�ките �и и не �лед дълго беше в �ъ�то�ние да прави Вратник � не по-здрава кон�трукци� от Даловардази�н.

�ай-�етне беше разгадал тайната на мигновеното по�в�ване и изчезване на Велики� Мо�тотворец Малбрей�ки. Далорвадази�н �троеше по-къ�и мо�тове, в кра� на които по�тав�ше про�тран�твен портал, които значително �къ��ваше раз�то�нието и времето за пътуване. Така пе�теше и енерги� и едновременно укрепваше кон�трукци�та. Вътре в процепа времето имаше друга �коро�т, беше по-бавно и контрулируемо от реалното, � което можеше да бъде об��нено мигновеното придвиждане. По принцип нищо от проце�а на изграждане не �е промен�ше. Един�твената разлика беше, че в�ъщно�т мо�тът биваше вмъкнат във Вратника и попадаше в про�тран�тво, което Даловардази�н наричаше паралелно, или още неутрално. Там околни� пейзаж беше �ъщи�, мо�тът продължаваше по по�троение и излизаше през вторичен Вратник на нужното м��то. Ето по този начин, никому неизве�тен на ц�ла Лирика можеха да �а �тро�т мо�тове толкова дълги, че два пъти да обикол�т �вета през океаните и непри�тъпните планини.

По�ледва период на пауза, �лед ко�то Даловардази�н пак дойде. Имаше нездрав, много уморен вид и беше не�говорчив. Тогава �помена, че има проблеми � белите полета на нечетливи фрагменти, които накъ�ваха тек�та на пророче�твото, чиито линии той �е опитваше да тълкува. Един�твената, ко�то беше у�п�л да прочете бе “отрицаващ�, при това �е колебаеше дали не е в жен�ки род.

-Бо� �е да не би да е още н�кой, който веро�тно тр�бва да �е наме�и. ��кой, за когото нищо не знаем и чи�то рол� �ъщо ни е неизве�тна.

-Чакай, не разбирам. Защо тр�бва да има нечетливи ме�та?

-�ечетливи ли? �аправо не �а напи�ани – промърмори Даловардази�н раз�е�но. – Явно тр�бва да �е запаз�т в невидение.

-Да, в невидение от на� за на�.

-�епри�тно. Ще �тава нещо, нещо непред�казуемо. Прите�н�вам, че онова, което ще �тава веро�тно има връзка �ъ� �ледващите бели �траници. �о за�ега е излишно в��какво по-нататъшно триумене.

-Тогава… ще разбереш, когато �е �лучи, така ли?

-Да, каквото е, ще �е �амонапише.

-В�ички ли пророче�ки книги �а такива?

-Какви?

Огор �е прите�ни от незнанието �и.

-С лип�ващи ча�ти и �амонапи�ващ �е тек�т?

-�е – тръ�на глава Даловардази�н. Огор очакваше да по��ни, но той не каза нищо повече.

Занимаха �е �ъщо и � обучението, което не изи�кваше Камъкът на �дава, а �амо Черната гривна. Даловардази�н об��ни на Димогор, че енергийни�т балан� при мъжете позвол�ва т�лото да �е използва като кондензатор, в който маги�та да �е �ъдържа и обработва в едно и �ъщо време. Малко жени можеха да �тро�т мо�т без двете �вързани едно � друго у�трой�тва, като вме�то Камъка използваха заме�тителна плочка, ко�то беше далеч не така �ъвършена и почти винаги завършваше �ъ� �мъртта на Мо�тотворката, когато т� беше �ама. Тази плочка бе ефика�на �амо в група от пет Май�торки живаде. Тое�т те не притежаваха в�еобхватно�тта и подвижно�тта на мъжката дарба.

Огор бързо у�вои уроците на Даловардази�н, които не можеха да го объркат, понеже учеше от мъж. Ето това наи�тина беше ле�но.

По едно време интере�ът му към новото изведнъж �падна и той бе обладан от внезапно �ъбудилата �е ми�ъл за Матри�ел. Вече три години не беше чувал нищо за не�, никаква ве�т или даже откъ�лечни �лухове.

Дойде периодът на традиционното зачезване на Даловардази�н. � о�вен в�ичко друго дойде и зимата. Т� между впрочем беше пълна � работа. Много кервани и делегации минаха през каньона и за в�ички Димогор �пу�каше мо�т над бездната. Продължителното обучение � Даловардази�н и че�тата работа � Камъка на �дава го умориха. �ай-много �традаше от �тарата рана в гърдите, ко�то болеше нетърпимо.

Беше рано �утринта. Огор �е позачуди кое по-точно време е, но понеже лежеше от три дни �коро пак за�па. Събуди го хлопването на врата, а когато �е надигна вид�, че е вл�зла Кагатна � купа в ръце.

-Ох! – про�тена Огор и отново �е отпу�на в леглото.

Т� го доко�на по бузите и �ложи на челото му �тудена кърпа. Покашл� �е.

-�е ми харе�ва как �и отпаднал. �е и�каш ли нещо за �дене?

-За �дене ли? – Той отвори очи и � погледна както беше надве�ена над главата му. – �ещо �лучило ли �е е?

Т� �е поколеба и бързо добави:

-Матри�тел �и дойде.

Димогор �е у�михна и очите му �танаха още по-бле�т�щи.

-Боже мой, наи�тина ли?

-Долу е. И�ка да те види.

Той �тана и �е облече. Завърза на челото �и мокрото парче плат и тръгна по �тълбите. Забави �е �ъ� �лизането, понеже му беше трудно да пази равнове�ие.

Видът й го изненада и той �е �епна, когато т� придърпа главата му и го целуна по о�обени� начин, по който го правеше.

-О, майчице, ти наи�тина �и болен. � аз �метнах, че мързелуваш.

Той забел�за, че на врата �и Матри�тел но�еше �ка от тънък гладко изкован метал, който в първи� момент взе за нежна гривна, но веднага �лед това го �мрази леден ужа�. Той потър�и очите й, които отговориха утвърдително.

Отдръпна �е от не� и отиде да �едне в едно кре�ло.

О�вен това т� ц�лата излъчваше пром�на. Беше леко наедр�ла, лицето й бе гладко и здраво на вид, а ко�ата й �тигаше почти до кръ�та. Приличаше на зр�ла жена, а той � гледаше и не можеше да каже откъде идва пром�ната.

-Откъде идваш?

-От Ирик-Рил. Дълго ме н�маше.

Той �амо кимна. По�очи �ъ� �ъщи� же�т �ката й.

-Виждам, че �и �е опитвала да прекрачиш н�кои забрани.

Този път т� не �е у�михна, а �амо о�тана � поглед вторачен в него.

-Любопитен ли �и?

-Има ли нещо, което изобщо тр�бва да знам? Дълго ме н�маше, каза т� и � това въпро�а �е изчерпа. – Огор млъкна и � гледаше �ърдито, защото и т� мълчеше. – Защо но�иш тази �ка?

В�еки момент той � чакаше да викне, но т� �амо вирна брадичка и каза � до�тойн�тво:

-Защото �е опитах да �пу�на мо�т към Мрака и ме заловиха. Хванаха ме и ме наказаха да не мога повече да доко�на и �ъ� �помен дарбата �и. Вече не �ъм Мо�тотворец.

В гла�а й н�маше гордо�т, �ъобщи му го �държано и � това уталожи гнева му почти веднага. Огор изпита такава болка, каквато т�лото не можеше да му причини. Той винаги � беше обичал.

За него в��какви други об��нени� б�ха излишни. Разтвори ризата �и, задавен от внезапната задушна горещина.

-Ще о�танеш ли?

-��ма къде другаде да отида. �ко н�ма да те прите�н�вам.

-Тук е тво�т дом. Ти в�е още живееш тук и не �и ми го�т.

-Благодар� ти.

Макар че вън валеше �н�г, щом бурите утихнаха и �нежинките западаха бавно и хипнотично Матри�тел започна да излиза в двора на замъка. От прозореца Огор � виждаше пон�кога как крачи и �тъпките й плътно � �ледват в дълбоките бели пре�пи. �о�еше ко�ата �и �пу�ната и дълга, по-�коро в знак на �кръб и проте�т �рещу опетненото �и май�тор�тво, отколкото на �мело предизвикател�тво. Т� беше тъжна и �амотна. Първо и �ами�т Огор �е бе държал отчуждено, защото не можеше да приеме вер�и�та й без каквото и да е об��нение. �о и т� не беше длъжна да му об��н�ва, затова и той не получи нищо повече от това, което �итуаци�та изи�кваше. Огор и�каше т� да �подели.

С времето Ñ‚Ñ� започна пак да го привлича, така както Ñ� желаеше в Ñ�амото начало. Минаха Ñ�едмици, въздухът Ñ�е Ñ�топли и той отново започна да  работи пълноценно. Ð�ищо не й беше казал за ДаловардазиÑ�н, а и той, Ñ�лава на божеÑ�твото, не Ñ�е бешÐ