ЗИМ�И Х�ЛИ

 

Зимни хали. Точки от �транни мъгливи пари. Валеше от много векове; в�ъщно�т откакто �е бе �ъбудил. Че�то �е зами�л�ше над природата на Зимата и нейните три дъщери – Сн�г, Лед и Покров�ващата. Тъй й викаха, защото гледаше Зимата да покрива равномерно �вета и живинките да �е подчин�ват на нейните закони. Много интере�но беше когато ги �рещна, докато бродеха в по�ребрени ледни коле�ници, водени от впр�г зимни елементали. И трите изпи�каха, когато той �е по�ви пред т�х и ги поздрави. Може би не тр�бваше. Те го огледаха прите�нено и размениха погледи. �арекоха го „�мъртен вечен“, което не му беше пон�тно и продължиха да �е взират в него � лека у�мивка. Сн�г го попита:

-Кога �и роден, Белледен?

-Преди три Сини зими, недалеч от владени�та на Белледен, Стопител� на Първо�езонните Владетелки. – Знаеше, че така тр�бва да отговори. Защо Белледен? �еговото име беше �диарт.

-Стопител�т ли? Та той не вла�тва вече. От много зимно време не при�ъ�тва �ред Съще�твата на ледовете. От пет�тотин Сини зими. Знаеш ли къде �е намира владението му?

Ко�ата от ефирен �креж �е �телеше по раменете на Лед, неподвла�тен на ветровитите хали. Б�лата й рокл� бе от ше�товърхи �нежинки и едва покриваха бледото й, превъзходно т�ло. Той не �и позволи да трепне. Учуди �е, че при тази близо�т не изпитва �туд.

-�е помн� вече. Беше отдавна.

Коле�ниците не б�ха помръднали, но той у�ети, че елементалите �е б�ха о�вободили, за да го оплетат в �нежна мрежа. Това беше �транно. �диарт махна � ръка и ги помете в началната фаза на начинанието им. Стори му �е, че погледите на Го�подарките �е втвърдиха и пламнаха в �мраз�ващ огън. Коле�ниците им �е завихриха и леко �е вдигнаха, плащове �е разв�ха и хали �е поне�оха, �ъбудени от побе�нелите въздушни духове. �ад него �е �пу�на пърхащ пръ�тен от изкри�талзирала вода.

-Ела � на�, О�кърбителю на зимата. Ще за�танеш пред �амата Майка. Ти �и �мъртен вечен и �и обречен да �традаш за това.

Около му �е увиха пла�тове от замръзнали топчета и го оковаха във вериги. Той не помръдна, но замахна �ъ� �ъщата тази мощ от пламък, ко�то го бе обладала и изведнъж цели�т �е обл� във водата, о�танала от оковите. �е разбираше защо го прав�т, но не можеше да �е о�тави да го пороб�т, както правеха � почти в�ички о�танали мъже. Макар че този �в�т бе толкова пу�т и �туден…

Звънки�т �м�х на Лед и Покров�ващата �е разне�оха из кри�тални� въздух. Върху �диарт �е �пу�на заве�а от о�три шипове лед. �е �е затрудни, но колкото повече огън използваше, толкова повече от�лабваше. � шиповете б�ха много, така многобройни…

�е можеше да �и �помни нищо. Беше като пелена от луни, звезди и хил�ди, вечни кули… Протегна ръка към Лед, за да �е задържи. Т� го хвана.

-�е ме водете при Майката! Мол�… там е �тудено, ужа�но �тудено...

-Студът ли те плаши? – Тонът на Сн�г бе презрителен. – Има защо да �е �трахуваш, но �тудът е най-малкото, което може да ти навреди. Та нали �и роден в �нега, човеко �мъртен. И в �нега ще умреш, потомъко на Белледен. Проклета да е Зимата, в ко�то �и �е по�вил…

Спу�каха �е �тремглаво. �е, �пу�каха над него �туд, а коле�ниците не �е движеха. Почти. Про�то �ветът �е плъзгаше край т�х. Отиваха на друго м��то. Там го очакваха…???

 

Беше ви�ока. Превъзходни укра�и � покриваха, изра�нали направо върху пълз�щите ледници от течно�тта на ра�тени�та. Б�ха шарени. По-�коро многоцветни и прозрачни. Вгледа �е по-добре. О, ��но. Светлината беше цветна... Как така? Гла�ове, препу�кащи �ред неповторимите ледени блокове, ехт�щи и жен�ки.

-Значи е дошло времето на Прелома. Преломът, по�очен във Великата книга. Кра�т на моето цар�тво. Цар�тво, про�ъще�твувало от �ъздаването на в�елен�ки� мир, което вече вла�тва и над Лирика. Този тук но�и пром�ната. Колко жалки в �равнение � него �а в�ички у�или� на другите Природни владетели. – Гла�ът беше дълбок и ла�кав, въпреки думите, които шибаха �диарт като камшици. Камшици от огнени каишки. Гърбът му �е обл� в кръв. – О, вижте го �амо! – Зима �е за�м�. – Та той кърви!

�ай-по�ле �ъ�редоточи погледа �и. Лежеше в краката на най-�ъвършената ледена �тату�, ко�то природните �или можеха да �ътвор�т, облицована в кри�тална одежда от ви�улки и вледенени �нопчета �ребро. След това т� помръдна и �е надве�и отгоре му. Тронът на Зима Кореллада бе ви�ок и �ложно �кулптиран в пейзажи от Ледените земи. �диарт разбра, че едва н�колко �тъпала го отдел�т от до�ега � нежните й крака. Отпу�на �е, защото му ко�тваше много у�илие да о�тане легнал на твърди� �туд. Трите й дъщери б�ха на��дали около не�.

Следващото движение на Кореллада бе плавно и �ъ�редоточено. Пре�егна �е и го доко�на. По�ле �е отдръпна и за�тана в �ъщата поза, ��каш той не беше тук.

-Доведохте го тук, заплашвайки да предизвикате �топ�ването на Трите зеленоземни ледника - най-�ъвършените и неразтопими плочи от мраз, �коваващи Лирика. Глупави �ъще�тва!!!

-Лед го взе при �ебе �и. За�лужаваше �и втечн�ването на Снежни� й жезъл от зимни вихри. – Сн�г �е у�михна. Покровителката �е излегна � поглед, впит в негови�.

-Кажете майко, Лада Корел, защо той е така опа�ен за нашето вли�ние над Времето и Природните владетели?

-Как? Та той е Огнен, кръвта му гори. Топъл е. – Кореллада не го о�тав�ше да отклони поглед. – � този тук е дори по-о�обен. Още по-могъщ в топлината, ко�то у�п�ва да поеме в �ебе �и. Как иначе ще �ъумее да разтопи Снежни� жезъл на Лед?

Лед бе мълчалива. �ещо бушуваше в душата й, но бе твърде �мътно и колебливо, за да го разбере изц�ло. �е ми�леше за жезъла, въпреки че той бе древен като �ъздаването на Леденото цар�тво. Ми�леше за топлината.

-Виждам, че �коро ще �е прекърши. – Гла�ът на Майката изкънт� по ви�улките. – Страданието му н�ма да продължи вечно. �е �лед дълго огън�т ще го погуби. Соб�твени�т му огън.

Лед излезе от уне�а и за�тана права до майка �и.

-Как? – Пръ�тите й �ти�каха гънката на �мразената рокл�. По пода �е по�ипа фин �креж.

-Про�то�мъртните �а много различни – продължи Кореллада. – �о определено притежават издръжливо�т по-гол�ма от други Подобни нам. При�по�об�ващи �е. Признак за �табилно�т, предвещаващ мощни победи над Боговете. Този тук е мо�та ори�, но за �ъжаление (негово, разбира �е) кра�т наближава и нищо не може да го предотврати.

Отдавна царува Зимата на този �в�т. �з не помн� дори, но времето в�ичко �и запи�ва. Белледен бе мой враг, но бе о�обен в методите �и на вла�тване. Дей�тваше различно и имаше други планове за моето цар�тво и го�подар�тво. Правеше опити да ме погуби � Огнени магиче�ки по�лани�. Дълго време. Също толкова дълго аз �е опитвах да разгада� неговите формули, но в това Белледен бе по боже�твено �ъвършен. �о аз, а и той, в�е пак знаехме, че не е той този, който ще доведе нещата до техни� край. Друг, тайн�твен потомък на �илната му фамили�. Погубих тази фамили�, може би по-�коро за да забав� нещата, отколкото да ги предотврат�. Защото нищо пред�казано от чет�щите по Бемзите не о�тава не�бъднато.

�диарт, въпреки �критата �и, неконтролируема дарба, е човек и в това е �лабо�тта му, както и на в�ички негови предци. Човек. По�тавен в капана на рождението и �мъртта. Колко жалко! – Кореллада �е за�м� звънко. Доволно.

-Откъде знаеш името му? – Въпро�ът дойде от Сн�г.

-Бемзите �а като книга � Пророче�твени загадки за пред�то�щите Бемзи. В�ичко пише там. – Погледите на младежа и Владетелката �е кръ�то�аха. – И така, аз не бих имала нищо против да те наблюдавам как агонизираш, но това е опа�но за мен. Топлината е твърде �илна, дори за здравите ледени окови, които �ъм �ъградила през вековете. �о �тудът е до�татъчно тук, във Владени�та на �неговете. Ще �ъжал�ваш много, �диарт. Ще ти �е прии�ка да не беше притежавал мощта, � ко�то �е гордееш. �о точно в момента ти не ми�лиш за тези маловажни неща, нали? – Т� отново �е изправи и протегна ръце към лицето му. Той �е отдръпна, но не беше до�татъчно бърз. Прониза го �туд, на който той отвърна � топлина. – Къде ти е отварата от Белоли�ти, �диарт? ��маш ли? И аз н�мам. Страдай, �диарт. Страдай. Друго не мога да ти предложа.

Той про�тена безпомощно. Само �е молеше т� да махне по-�коро ръцете �и.

-Мол� те, недей! �ищо не �ъм �торил! �е ме наказвай! �з умирам и и�кам да изл�за! Пу�ни ме!!! Пу�ни ме!!! – Като мен�щи �е картини, показващи как �негът �е �л�га и затрупва зем�та, той виждаше как Кореллада �е изправ� плавно и препа�ва кри�таличен меч, а по�ле �е �тап� като �нежинка върху пръ�тите му. Той примигна. ��маше �. Да.

Тронът бе пу�т. �диарт в�е така лежеше на първото �тъпало. �ежно прошумол�ване отл�во. Извърна �е. Беше Лед.

-Значи �и Хора. Рицар Хора. – Звучеше �транно за в�евла�тна природна �тихи�. – Тр�бваше да �е до�ет�, разбира �е. По ко�ата и очите, но толкова р�дко виждам твоеподобни, че губ� пред�тава за �ъще�твуването им.

Т� леко крачеше край него, но не го гледаше, ��каш говореше на друг.

-Трудно и �амотно е тук. Зимата �и е зима и природата �и върши в�ичко �ама, �тига от време на време да прена�тройваме Променливи� механизъм да не �е задей�тва. Този, който довежда нови� �езон. �о това правим толкова р�дко, че дори не може да �е изчи�л�т точно годините, които преминават в пу�то �ъзерцание. Вековете.

По�ле внезапно �е обърна и при�една на горното �тъпало.

-�ие не �ме и�тин�ки богове, а Владетели на природата. Живеем много по-дълго, което �поред вашите човешки пред�тави е вечно�т, но и ние умираме. �ие �ме от Първи� кръг на най-�ъвършените боже�твени копи�. Разбираш ли?

�диарт поклати глава. Той доко�ваше ко�ата �и и плачеше.

-�е и�кам да те гледам такъв. Тези като теб �а р�дко �рещани и �а легендарни за ва�, обитателите на този �в�т. Белледен Рицар Хора.

-Защо и�кате да ме убиете? Защо направихте това?

-Про�ти ми за ко�ата. �ие знаем, че времето за наши� край още не на�тъпило и по�вата ти е преждевременна. Ти тр�бва да умреш.

Той нищо не отвърна. Как можеше да отговори, когато вече беше невъзвратимо.

-Защо аз?

-Опа�ен �и за на�. �о�иш гибелта ни � топлината �и. �ие �ме �тудени, чупливи. – Т� �е у�михна. – Ти �и толкова горещ, толкова здрав.

�диарт �е чув�тваше мокър и �лаб. И�каше да пие отвара от белоли�ти, но не можеше да излезе, за да � потър�и. Т� му помагаше да оздрав�ва по-бързо. Майка му � вареше, когато беше дете… Попи �туда � у�покоение. Стана му по-леко и му �е до�па.

Когато отвори очи, знаеше, че е за по�ледно. И�каше да лежи на тази ледена плоча, да не �е �ъбужда. Вече нищо не можеше да �и �помни. Един по един �помените �е полюшваха на повърхно�тта на �ъзнанието му, а по�ле �е �амоизтриваха.

По�ле главата му �е повдигна, хваната от две нежно замръзнали ръце. Погледна към Лед, ко�то �е беше надве�ила над него. Галеше ко�ата му и на �диарт �е �тори, че от пръ�тите й �е �тича вода. По лицето му капеха чи�ти и би�три водни капки.

-Спи, �пи. Спи, Белледен – шепнеше Лед. – Така ми �е и�ка да те по�ледвам. Да �тана �мъртна. Да �ъм до теб. Да �е о�тав� на �лънчевите лъчи да затопл�т кожата ми. Да... бъда.

Продължаваше да �е умор�ва в�е повече и повече. Т� в�е така го държеше в об�ти�та �и. Той у�ети, че т� �е топи и това го порази. Защо не �е отдръпваше, защо продължаваше да го доко�ва?

-�диарт, �диарт…

 

ГЛ�В� І

 

-Треадрик, Треадрик…! Ставай, мързеливецо! Ц�л ден ли ще лежиш?

Викът го откъ�на от �ън� и за момент го обърка. Кой го викаше? У�ещаше зад гърба �и топлото пукане на огън� и мекото т�ло на кучето, про�нато върху крака му. След малко нещо го перна през лицето и той под�кочи. Въпреки това о�тана неподвижен и �е за�луша в �тъпките, отекващи по каменните плочи. Изведнъж пелерината, ко�то б�ха метнали върху му �е повдигна и над него �е надве�и млада жена �ъ� злобно и �до�ано изражение. Т� го �грабчи за ръката и прекрати проте�тите му. По�тави длан на челото му.

-Струва ми �е, че говор� до�татъчно ��но. Стига �и �е тръшкал и �тавай, защото имам работа и н�мам намерение да те гледам как �е влачиш ц�л ден около мен. Какво, пак ли �и болен? Омръзна ми от тре�ките ти и проклетите билки. Махай �е, хайде!

-�ищо ми н�ма – едвам у�п� да промърмори момчето и �е наметна доколкото у�п�. Кучето �е залута из краката му, докато излизаше през задната врата.

�авън още беше тъмно, а и �тудено. Треадрик не трепереше. �апротив, беше му много топло, но о�тана � пелерината. Завърза долните й краища около кръ�та �и и �е запъти към обора. Дне� н�маше да извежда животните, и �лава богу. �е беше в на�троение и даже кра�ивата долина на предпланин�ките ча�ти на �еверен Раензам н�маше да му доне�ат утеха. Той не обичаше да �е задълбочава в у�ещани�та �и и ги мразеше, когато го тревожеха. В�ичко правеше � ин�тинкт, който беше безпогрешен и му бе до�татъчен, за да живее н�как �и.

Отдавна бе пре�танал да вижда при�телите �и. �е �е забавл�ваше, р�дко �е �мееше. Работата бе погълнала ц�лото му внимание и �или. Преди н�колко години го о�инови ковачът Ондетвир и той и жена му Лулерка �е превърнаха в негово �емей�тво. Един�твеното, което му беше опора и му даде надежда за н�какво бъдеще. Той беше �ирак и бе изра�нал в един малък замък на дребен поземлен владетел, където майка му беше при�лужница. Откакто т� почина го прехвърл�ха на различни зана�тчии, защото беше �илен и пъргав и че�то го вземаха за чирак. Когато го взе Ондетвир той зажив� като нечие дете, което дар�ваха � обич и уважение.

Когато обаче почина Лулерка, дойде Бразона. Т� беше шивачка, и то много добра. Треадрик винаги й го признаваше, макар т� да не го обичаше. Треадрик пое задължени�, които не бе имал, докато Лулерка беше жива.

Той открай време беше болнав, но лечителите б�ха �илно озадачени от �транните, непривични признаци на тре�ката. Така или иначе той не �е чув�тваше зле и боле�тта не пречеше на �илата му, защото той никога не �пираше да работи. Бразона не пона��ше това му �ъ�то�ние и много го хулеше, така че прекарваше боле�тта на крак, най-че�то на полето.

Като на в��ко момче мечтата му бе животът му да премине в приключени�. Рицар�твото �илно го привличаше. �о той нито познаваше рицари, нито пък имаше н�какви о�обени заложби. Пък и беше толкова далеч от каквото и да е �редище на култура, че �ам разбираше колко мечта има наи�тина в тази мечта. Той н�как бе �игурен, че н�ма да живее още дълго, �трахуваше �е от боле�тта. Един�твеното, което наи�тина му причин�ваше болка и го подлуд�ваше, бе под�тригването. �е можеше да търпи да режат ко�ата му и това пон�кога извикваше �ълзи в очите му.

Слънцето вече �е вдигна до�татъчно и околно�тта ожив�. Той почи�ти набързо при животните и излезе пред кръглата чешма в �редата на двора. Къщата беше от ма�ивен камък и беше много хубава. Даже в�ички беди, които беше прежив�л тук не можеха да замъгл�т чув�твото на �игурно�т и уют, които изпитваше, като �тоеше на чешмата и гледаше червенокаменните �емпли �татуи, които тъй па�ваха на фа�адата от шарени плочи.

Водата беше много чи�та, но не течеше �илно. Той при�една на камъка и извади малък нож за дърво. Сега �и правеше нов лък и до�та �е �тараеше, о�обено � формата.

Работата го зали�а и когато пред портите �пр� каруца, вече препичаше обедно �лънце. Треадрик � у�илие вдигна глава и вид� баща �и, който �мъкваше бурета � прочен от колата. Момчето �и втурна към него, но баща му не го погледна и той продължи мълчаливо да помага.

По�ле, �ъщо тъй внезапно, Ондетвир го о�тави и влезе в къщата. Треадрик приключи и почи�ти конете без да ги разпрегне.

Треадрик �е зами�ли. Даже баща му �е бе променил. Като него �ами�. �ищо вече не очакваше.

Бразона и Ондетвир �е караха. Странно, че не можеше да чуе точно за какво, но �вно беше за него, щом не можеше да разбере думите им. В�ъщно�т повече �е чуваше гла�ът на Бразона, което натъжи, но и разгневи Треадрик.

Стари�т ковач излезе от кухн�та и �е запъти към момчето. �ещо го при�ви отвътре и той при�тъпи към баща �и. Мъжът го изгледа продължително, но Треадрик не можа да различи нищо по лицето му и това го уплаши. Той винаги четеше по лицата на хората, защото те никога не мамеха като думите. �а думи той не в�рваше, нито на хубави, нито на лоши.

-И�каш ли да �и вземеш нещо? Побързай, тръгваме! – Само това.

-Къде? – Ковачът вече беше �еднал на капрата. �е получи отговор. Той взе наметалото �и, загъна в него парчето необработено дърво и �една до баща �и. Какво значение имаше вече?

 

***

 

Т� при�тъпваше бавно и внимателно оглеждаше ранените. Те не б�ха много, �лава на боговете, както при предното �ражение. При�тъпваше �мазана от умора, но не толкова физиче�ка, колкото душевна. Беше го допу�нала. �ещо, което �е беше �тарала да избегне, откакто но�еше меча. Боговете й б�ха �видетели, не биваше да позвол�ва, дори � цената на живота �и. Вървейки между шатрите зад защитната �тена на �трелците, Желива �е мъчеше н�как да оправдае �ебе �и, но �таналото � бе лишило от подобна възможно�т. Т� но�еше полупразно ведро и тър�еше вода, нужна на лечителите.

От �ледващата шатра излезе �бриката. Момичето беше тук от �коро и бе едва петнаде�етгодишно, но про�ви интере� към лековете и �е при�ъедини да помага на Борвид. Той беше талантлив воин навремето, преди да го ран�т в крака и да окуцее. Тогава Желива още не беше при�тигнала във вой�ката.

-Желива ‘�рд, почакайте! – Желива й обърна гръб. �е й тр�бваше �ъчув�твие. Спр� и �е обърна.

-Желива ‘�рд, какво има? – �бриката беше изненадана и прите�нена. Младата мечоно�ка �е из�м� вътрешно и това не й харе�а.

-�е знаеш ли? �е зна�т ли вече в�ички из проклетата Лирика? �е е ли запи�ан в „Легендохранителницата…“ ден�т на опозор�ването ми?

Момичето � гледаше �покойно и безизразно.

-Бих приела това за �арказъм, ако не знаех какво �е крие зад него. �ещо ужа�но �е е �лучило.

-Скършиха меча ми в битката, �бриката, и �лед това убиха Моргей.

Младата девойка беше потре�ена, но �амо очите й го издадоха и Желива й поблагодари ми�лено за тактично�тта.

-Сега �и отивам. �е знам дали ще �е върна пак тук. �ай-веро�тно не.

Желива продължи през редиците и ранените.

�бриката � догони.

-Защо тръгвате? Б�гате, да не би да ви о�ъд�т за човешката ви �лабо�т! – �бриката беше разгневена и много и�тина имаше в думите й. �ай-веро�тно Желива би по�тъпила точно така, ако � н�маше принудата. И�каше да об��ни, защото чув�тваше че й го дължи и в�рваше, че ще бъде разбрана правилно.

Ето � шатрата на Моргей и нейната. Когато него вече го н�маше, в�ичко принадлежеше на не�. �о нищо н�маше да �и вземе, защото �помените �е отраз�ваха в предметите и им даваха душа. �е й тр�бваше неговата душа. Той вече не принадлежеше на този �в�т, а предметите не й помагаха да го забрави.

Желива и �е огледа неловко. Сви у�тни, но по�ле �е �ети за момичето и й направи знак да � по�ледва. Ръцете на Желива трепереха, когато �и нал� виното, но то не �е разпли�ка от чашата, както тр�бваше да �тане.

-Мъртви�т не е жаден – промълви т� зами�лено и отпи.

-В�рвате ли в това? Че душите държат да напомн�т за �ебе �и? Защо им е това? Така �амо ги възпирате, задължавайки ги да пораждат материални про�влени�.

-Това не е преграда за �вободата им; така �амо напомн�т за �ебе �и. Защото връзката �ъ� �родниците не �е губи и забрав�, т� �амо �е прена�очва. Душите започват да пътуват към другите в�елени веднага щом напу�нат тукашната реално�т. Те �а непрекъ�нато в движение. Винаги има нужда от души, когато �е �трои нов �в�т. Така �е казва обикновено, но кой може да каже �ъ� �игурно�т.

-В тези неща �поред мен има гол�ма доза и�тина, иначе н�маше да тър�им знаците и да ги намираме. Това �а отдавна забравените знани� от древни времена.

-Хм. �о откъде могат да зна�т в�е пак? – Желива не �е чув�тваше уверена. �е беше привързана към легендите, нито към тайн�твата от какъвто и да е род, но �вно тази концепци� й допадаше. ��как го у�ещаше като в�рно. � изглежда, че �бриката имаше познани� за различни ритуали и в�рвани�. Странен вид знани� за дете на нейната възра�т. Така и не знаеха откъде дойде т�. Про�то един ден �е по�ви в �тана и зажив� � т�х.

-Кажете ми какво �тана � Рицар� Моргей – под�ети � девойката.

Желива въздъхна и �е зачуди какво в�ъщно�т и�ка да й каже. �е в�ичко можеше да �е �подели и разбере, о�обено във връзка като т�хната.

-Моргей беше Рицар Хора, воин, който борави � маги�, ко�то му помага да бъде нещо повече от обикновен �трелец � лък.

-Зна� това. Те уме�т да �е приближават към мишената толкова близо, ��каш �а на не повече от крачка раз�то�ние.

-�о за да прилагат тези �и �по�обно�ти, Рицарите Хора тр�бва да бъдат �едем на брой. Когато �а �едмина те �ливат �илите �и и заедно ги контролират. В �ми�ъл, че ако не �а заедно, те не могат да �е придвижват към мишените. Отделени един от друг те про�то �а отлични, но тази �ила не е така могъща, за да може в�еки да борави �амо�то�телно и да привлича целта. Дарбата е от�лабнала, не като в легендите, когато армиите Рицари Хора �е придвижвали �е през древните земи на ц�ла Лирика. И в�еки един от т�х е бил �тократно по-�илен от в�ички �едем, взети заедно. – Желива о�тана приведена, � глава подпр�на на коленете. – От�лабва маги�та, отдръпва �е от приемниците �и.

�бриката �е повърт� из шатрата, но изглежда, че ми�леше за друго.

-Да, �вно �ме в беда, защото връзката �ега е разрушена. Тр�бва ни нов.

-Рицар Хора не �е ражда в�еки ден.

-�о тук вече имаме ше�тима. Пов�рвай ми, нещата н�ма да о�танат така. Ще дойде нов. Те �е у�ещат.

Желива � изгледа � при�вит поглед.

-Това пък как го изми�ли?

�бриката �пр� да крачи. Прекара пръ�ти през къ�ата �и ко�а и по�ле �кръ�ти ръце леко обидено.

-Про�то ми хрумна. Дарбата им би тр�бвало да ги привлича един към друг.

Желива �е изправи и взе ди�агите �и. Започна да �ъбира �амо най-необходимото.

-Тръгвате ли? Къде в�е пак?

-Много неща знаеш, но �вно не до�татъчно за това какво ни обвързва, мен и другите Риагарди, � Рицарите Хора. Мо�т меч бе обречен на Моргей. Свързани б�хме чрез маги�та му. Когато мечът ми беше �чупен връзката ни �е прекъ�на. Силата на Моргей �е �топи, загуби концентраци�та �и върху мишената. �з н�мах � какво да го бран�, а той не можеше да защити �ебе �и. И �ега, когато е мъртъв, аз блокирам връзките на другите воини � техните пазители-Риагарди. Затова тр�бва да �и тръгна и да �е върна там, където ще ми бъде изковано ново оръжие. Само така ще �и възвърна правото отново да защитавам � меч. �ко не беше мъртъв, Моргей вече щеше да има нов Риагард. – Т� продължи да прибира, без да каже нещо повече за изве�тно време. – Така било пи�ано.

-Това м��то където отивате, далече ли е?

-Далече е. Много далече, на юг, където �ъм �е родила.

Желива мина покрай �бриката, излезе и �е запромушва между шатрите и хората.

-Как е Вик�ер? Жив е, нали?

-Да – на�тигна � другата. – Зле е, но �м�там, че ще �е оправи напълно. Ръката му е пронизана � четирио�тра �трела. Трудно � измъкнахме. Мочеб не е много добре и за него нищо не мога да кажа. Другите �а невредими.

-Това е добре. Много добре. И�ка ми �е да ги вид�, но вече е невъзможно.

Превал�ше �ледобед. Слънцето �е �пу�каше �игурно към заника, но в�е пак още беше далеч от него. Т� �м�таше, че ще намери под�лон за през нощта, поне в недалечната гора на хълма. По-надолу по път� имаше на�елени ме�та, �амо че Желива �м�таше да ги изб�гва доколкото може. Изпитанието беше дълго, но минаваше през познатото и това � радваше. Малко.

Сбогува �е � �бриката. Добро момиче беше.

Докато вървеше по отъпканите пролуки между шатрите, �рещаше познати лица. Из�традали лица, нейни �пътници, Риагарди. Беше изненадана, защото те �пираха и й отдаваха почит без думи, което беше най-големи� израз на �ъприча�тно�т, който можеха да й дадат. ��кои от тези прекра�ни мъже т� обичаше, Моргей не беше един�твени�. В душата й изплува едно �ладко у�ещане, докато про�лед�ваше помътнелите очи, впити в не� – т� притежаваше къ�че от в�еки един от т�х в �ебе �и и �ега то политаше �лед не�, без да им о�тави право на избор. Желива �е у�михна.

 

 

Станът беше обграден от дебели колове � подо�трени върхове. Оградата от �табилни дървени �тълбове, вдигната от вой�ката по защита на укреплени�та, беше най-доброто, което даваше опора на лагера пред другата вой�ка.

В�ъщно�т беше война. Една �транична война наи�тина, далеч от дей�твителното �ражение в долната южна обла�т на континента. Конфликти винаги имаше, и не малко от т�х произтичаха от �толицата или от �ъюзните могъщи крал�тва на Е�кода Рила, които от �во� �трана имаха �вои привърженици из цели� континент. Съ�редоточието на елитните армии �е нуждаеше от реално печеливши битки, водени от елитни противници, каквито тук н�маше.

Разбира �е, отзвука на �ражени�та беше �вен. �ко не друго, то поне ве�тите за подновени атаки при�тигаха завидно �коро�тно. Съответно �ражени�та между двете при�ъ�тващи �трани �е започваха от тази �трана, ко�то беше �торила �ъщото на юг. Лагерите �е придвижваха че�то, но извън на�елените ме�та. Правило беше �елища да не �е наме�ват в битки, които �е вод�т далеч от центъра.

Внезапно �е �мрачи. Завал� мъгла, �итна и ефирна, и �кри печалните хълмове на далечни� Раензам. Печално чув�тво извикваха плаващите талази от водни пари у Желива, но то не �е задържа дълго. Т� умееше да крие н�кои �вои черти.

Бавно о�едлаваше кон� �и. Уморено и н�как хипнотично. След като приключи � подреждането на ди�агите, т� поведе животното към портата. В�е още беше леко открехната.

Минавайки покрай една от палатките вид� нещо необичайно. До платнището й �е беше �вило малко момче. Беше покрито � кал, ко�то почти беше за�ъхнала по него. Тук горе на възвишението беше �ухо и открито и почти не беше о�танала �леда от вчерашни� дъжд. Желива �е намръщи и �е на�очи към него.

Когато кон�т й �е �пр� пред него, то уплашено вдигна очи, но разбърканата му ко�а покриваше лицето така, че т� не можа да го види добре. Клекна и бавно �вали ездитните �и ръкавици.

-Здравей.

Момчето отново изправи глава и �ърцето на Желива �е преобърна – той имаше бле�т�щи виолетови очи, каквито т� никога не беше виждала и каквито хората н�маха. Очи, които излъчваха непривична зр�ло�т в лицето на такова малко дете.

-Ти кой �и? – Стараеше �е да звучи уверено и добронамерено. Вече �е до�ещаше, че момчето �игурно е изо�тавено. Р�дко, но �е �лучваше бедни родители да о�тав�т �вое дете близо до военен �тан, като �е над�ваха да го вземат за паж или �луга.

То помълча малко, но по�ле внезапно проговори � ��ен и твърд гла�:

-Треадрик.

-�ми здравей тогава, Треадрик.

Той �е у�михна леко. Беше хубав.

-Здравей. Здрав кон имаш. От породата Сауте, ама не го води през п��ък, защото копитата му �е втвърд�ват и подковите падат. Те по принцип не �е подковават, о�вен когато �е отглеждат във влажните райони.

Т� �е за�м� ве�ело. По�ле разбра, че в на�троението й не о�тана и капка от мрачната болезнено�т, обзела � �лед битката.

-Е, тук н�ма много п��ъчни полета. �о макар и да го знам, �ъвета ти е мъдър. Благодар� ти.

-Тогава чуй и това: не го пой � дъждовна вода като е уморен. Ще го отровиш.

У�мивката й �е �топи. Само очите й о�танаха �покойни.

-Добре. Явно знаеш много за конете.

-За в�ички коне, които познавам. – Той �е �ви прите�нено, ��каш това го върна в реално�тта и обгърна здраво коленете �и � ръце. �о продължи да й �е у�михва. – Ти тръгваш ли �и?

Желива придърпа плаща �и, който �е влачеше по зем�та. Гледаше го �ериозно.

-Да. До�та �и наблюдателен. Това е опа�на дарба.

Този път той �е раз�м�.

-Хубаво е, че ми�лиш така. Забел�зала �и най-�ркото у мен.

Младата мечоно�ка го огледа внимателно. Ко�ата му беше зле под�тригана, ��каш р�зана � нож, а по малките му ръце личаха �тари и нови белези. Дрехите му б�ха окъ�ани, но той не изглеждаше да �е прите�н�ва от това. Въпреки че лицето му бе бледо, по бузите му имаше червени петна, които приличаха на червените жилки по �медните �бълки, по които �е познаваше, че �а узрели. Зад гърба му имаше изправена дъга за лък, неоформена и завита в зелено платно.

-Стрел�ш ли?

-Малко. Това е един�твеното, което ми о�тана от дома. И дрехите де. – Треадрик помълча. Т� разбра, че на него не му �е говори за това. След малко той додаде: – Сигурно вече �е до�ещаш. Изо�тавиха ме. – Т� очакваше, че той ще е гневен, но гла�ът му не израз�ваше нищо. Криеше �е, и го правеше добре. – Мога ли да о�тана тук? Кажи ми.

Желива не отвърна веднага. Вече нищо не зави�еше от не�. Т� щеше да го приеме, ако можеше да не тръгва. �е знаеше защо, но щеше да �е погрижи той да о�тане.

-�а колко години �и?

-Мога да прав� в�ичко, не �амо да �е грижа за животните. Каквото и да е. Даже на бойното поле да изл�за. Само да не ме прогон�т. ��ма къде да ида вече.

-�а колко �и години, Треадрик?

Зениците му потъмн�ха. �ещо �е пречупи в погледа, но гла�а му го прикри.

-�а де�ет.

Беше малък да пътува � вой�ката, малък да води такъв живот. Малък, ако това в�е още имаше значение за �вета, в който дет�твото му бе отнето завинаги, заедно � изгубени� му дом. Желива вдигна поглед към небето. Смрачаваше �е. Беше окъ�н�ла. Отново � обвиха мъгли. Уне�ът �е върна. Т� �тана и потри ръце. Сложи ръкавиците и по�егна към поводите. Яхна кон�.

-Мол� те. – Беше Треадрик.

За по�ледно т� му �е у�михна.

-Потър�и �бриката.

Когато излизаше, Желива знаеше, че погледът му � �ледва. Портите леко �е открехнаха.

-� ти ко� �и? – извика той преди вратата да �е затвори.

Т� �е обърна към него.

-Желива.

 

ГЛ�В� ІІ

 

Т� бързаше. Кон�т ту б��но препу�каше, ту едва лъкатушеше по т��ната каменна пътека, изкачваща �тръмни� хълм. Сражени�та отново б�ха подновени �лед толкова години. Войната беше же�тока и даваше отражение дори и тук, още по-далеч от предните огнища на битки.

Ме�тно�тта, към ко�то �е изкачваше бе ви�ока и �кали�т чакъл �е ронеше под копитата на животното. Вече бе невъзможно да �е �зди. Този път бе пр�к и �крит, но т� добре познаваше околно�тта. Главната пътека бе завардена, о�вен когато не при�тигаха провизии. Желива бе в близкото градче Зниц и щом чу за набиране на доброволци веднага �е �тегна за път. Сигурно имаха нужда от Риагард.

Беше л�то. Ц�лата влага �е изпар�ваше от почвата и пълнеше въздуха � непри�тна мокра маран�. Твърде горещо бе дори за този �езон.

�рмиите б�ха до�та �илни. Б�ха и по-многобройни от когато и да било. Глашатаите б�ха плъзнали в ц�лата околно�т. Към о�новната вой�ка �е при�ъедин�ваха и помощни ча�ти от по-малки отр�ди.

В �тана � познаха. Желива � при�тно учудване разбра, че �ред в�ички непознати лица има и нейни при�тели. Живи при�тели. Сред т�х б�ха двама Рицари Хора, Вилдел и Хефро�, а �ъщо и трима Риагарди – Мочеб, Вик�ер и Лодецим.

Имаше неща, които не можеха да бъдат забравени. Като ги гледаше �ега й �е �труваше неверо�тно, че не е била � т�х тъй дълго. Б�ха й лип�вали, но път�т тр�бваше да бъде изминат и мечът да бъде изкован отново.

Вик�ер почти не продума, докато т� им разказваше за живота �и през тези де�ет години. Имаше много за �подел�не. �ко н�кой наи�тина значеше нещо за не�, то това б�ха тези мъже. В�еки един от т�х беше роден и изра�нал в противоположните краища на �вета, но войната ги бе �ъбрала и ги беше по�тавила в капана на ори�та да �е гледат един друг как загиват. Те много добре знаеха, че не беше �амо пречупването на меча причината т� да �и тръгне. Смъртта на Моргей наддел�. Сега н�маше кой знае какво ценно да губи, но тогава беше млада. Едва по�ле разбра колко много бе означавал той за не� и колко невъзвратима бе лип�ата.

Т� пожела да чуе и техните и�тории, но не в�ичко. Когато по�ледните �ражени� б�ха прекратени преди години, вой�ката беше разпу�ната. Подновените конфликти б�ха причината за �рещата им �ега. Желива гледаше към Вик�ер и му �е у�михваше. Както и по-рано той �веждаше черните �и очи, които �е опитваха да поемат чув�твата й, но по�ле пак вдигаше глава и не откъ�ваше поглед от лицето й.

Мочеб беше в�е така атрактивен и бурно ръкомахаше, докато разправ�ше приключени�та �и. Той е�те�твено не можеше да изб�га от нрава �и и винаги но�еше �ъ� �ебе �и беди. От време на време по�пираше и �е обръщаше към Желива, чието внимание бе едно от нещата към които той винаги щеше да �е �треми. Т� �едеше облегната на едини� пилон на шатрата и обхождаше в�еки един � опитното �и око. Вид� в�ичко прежив�но, което б�ха изказали и което н�маше да �подел�т. Един�твената жена-воин �ред вой�ката имаше завидно мъжко обкръжение около �ебе �и.

-Знаеш ли, �ега имаме нови Рицари Хора.

Желива �е извърна към Вик�ер.

-О! Това е много добре. Значи кръга на Седемте е въз�тановен.

-�е, – наме�и �е и Хефро� – �ега �а единаде�ет.

Желива �ма�но огледа лицата им. Те б�ха изпълнени �ъ� �мраз�ваща решително�т. Това � изненада. �е �лед дълго т� �е у�михна.

-Разбирам. Това е много неочаквано. Единаде�ет. Виж ти, какви чуде�а на Провидението. Могат ли да �инхронизират маги�та �и?

-Могат. – Беше Вилдел. – Справ�т �е отлично. – Твърде незадоволителен отговор. – Много �а добри. В�ичките, о�обено едини�. Той е О�обената им връзка. Център на �илата. �ови пет Хора е р�дко�т от първа величина.

Везаното платнище �е надигна и �рката �ветлина изме�ти омекотеното �и�ние на жаркото �лънце. �ечие ви�око т�ло �е приведе и �е промуши под процепа. Платнището �е �пу�на и пред т�х �е изправи в ц�л ръ�т непознат мъж. Меките му кожени панталони от тънки оплетени каишки б�ха прилепнали по �лабите му, �илни крака. Беше препа�ан � ма�ивен меч-Дулеверб, а ремъкът на ножницата �е впиваше в разголените му гърди. Влажната риза беше раз�е�но пъхната в панталона. Беше оцапан � кръв.

Той направи поздравителен знак � две ръце пред гърди и кимна на мъжете. �е забел�за Желива.

-Веней �аб.

-Йенев �абила – отвърнаха в�ички. Т� не продума. Това беше мъжки обичай.

Млади�т мъж не проговори веднага. Другите �е намръщиха.

-Загубихме Челк. Току-що издъхна в ръцете ми.

�икой нищо не каза. Гледаха го. Сетне Вилдел кимна. Мъжът �е извърна и излезе. Ко�ата му, дълга до кръ�та, �е разпил� �лед него.

-Желива, – обърна �е към не� Мочеб, – тво� ред отново дойде. �а�тъпи моментът пак да бъдеш това, което �и – Риагард на рицар� Рипел. Той току-що загуби �во� пазител.

-�е разбирам.

-Вчера имаше �блъ�ък в �тана. Разкриха проникване на Тайн�твеници. Целта им бе да �ъберат информаци� за противниковите ча�ти, най-вече за разположението на най-ценните воини на вой�ката ни – Рицарите Хора. В момента �ме до�та могъщ противник, защото имаме единаде�ет Стрелци. Опа�но�тта е гол�ма.

-Има до�та ри�кови елементи напо�ледък, като по�тавим на първо м��то �ами� повод за поднов�ване на военните дей�тви� �лед толкова време. � той е най-значителни�т по мащаб опит за преврат в Е�кода Рила. �е може да не �и чула за това.

Желива кимна неопределено.

-�ищо конкретно.

-Пред�тави �и опит за �вал�не на Вездал от пре�тола. Преврат не в дей�твителни� �ми�ъл на думата обаче – по-точно про�тран�твени процепи и �падове от девета �тепен – каза Хефро�. Той познаваше и други �трани на магиче�ките �или. – �е е извършено по познатите начини. Става нещо непон�тно за Приемниците на маги�та от Е�кода, трудно е да разгада�т източниците. В�ъщно�т може да �е каже, че…

Той замълча и погледна другите. Те б�ха вперили погледи в него, но изглежда знаеха за какво �тава въпро�. Мочеб кимна на Желива.

-Работата е там, че така дълго очакваната битка наближава. Тази, ко�то ще по�ледва, когато от �рката �е �пу�нат армиите на Черноглави�. Има н�кои ъъъ… пред�казани�, които вече �а �е �бъднали. Има и други неща, които �ъщо �а показателни. – Т� го �лушаше внимателно. – Странни �ъздани� �а започнали да брод�т из Лирика. Има и �леди от �евидима дименаци�. Огнени жици ограждат про�тран�тва във формата на непознати �имволи.

-Добре, че н�ма и въоръжени орди, които да нападат. С в�ички ти� наши малки отр�дчета, пръ�нати по цели� материк, че и отвъд, не бихме могли да �е защитим. Такъв конфликт плъзва по цели� �в�т, но лип�ва обединението. Ще бъдем �ринати от раз – прошепна Мочеб. – Има неща, които не бива да �е изричат, но има и такива, които тр�бва да бъдат казани на гла�, за да �е чу�т. �е много ви�ок обаче. – В�ички �е за�м�ха, защото никой в цели� лагер не бе по-гръмогла�ен и об�то�тел�твено информиран от Мочеб. – Затова аз ще ви об��н� нещата подробно.

-По-добре �е ограничи да раз�ъждаваш по �ложни въпро�и от такова деликатно е�те�тво. – Едри�т Риагард �кочи и �е хвърли върху обадили� �е Вик�ер. Двамата �е �боричкаха. – Я ми ела, че да ти кажа две неща…

Желива �лушаше Хефро�, който �е опитваше да надвика шума.

-�е �а �амо ти� �леди от огън и лед, които �ъздани�та о�тав�т �лед �ебе �и. Бо� �е, че има �ъгледвачи, приели човешки образи. Това е неминуемо, но нещата вече загруб�ват.

-Тое�т?

-Оттатък има такива. – Той кимна в по�ока на противникови� лагер. – �икой така и не разбра какво му �тана на Челк. Вътрешни пламъци, това говори ли ти нещо? – Т� поклати глава в отрицание. – �ито пък на мен. Обаче той изгор�. Тъкмо �е беше върнал от оглед на околно�тта. � о�вен това на в�ички ни тук е пределно ��но това, което виждаме нощем. Ти� имат �амо един огън в �редата на �тана. В�ичко е тъмно. Спу�кат �е парливи мъгли и над защитните �тени падат мъртви птици и непознати �ъще�тва. � на �утринта н�ма никакви �леди от подобни �влени�. – Хефро� �ви рамене в неведение. – �е питай другите. ��кои направо го отричат.

Желива кръ�то�а крака и го изгледа �ериозно. �ещо наи�тина �е надигаше, ��каш приказките �е пробуждаха. �о те никога не биха били приказки, ако н�къде или н�кога не �а били дей�твително�т.

-Ми�л� �и, – започна т� бавно, – че тр�бва да �е обръщаме към легендите. Те да ни учат � мъдро�тта и и�тори�та �и. �има ще започнат битки, като та� в ко�то загива Виркониън Комоданин Рай Зедар, битка между демони и Светлиони?

-Дали е загинал е незнайно. �ко армиите ни обаче б�ха тъй �троги и непобедими като неговите Светлиони, н�маше да има нужда да �е тревожим. � и нали �евидими�т го�подар �е е завърнал. Така казват.

-Глупо�ти! Как унищожен го�подар на драконите ще възкръ�не?

-Желива, знам, че ти не можеш да приемаш природата на нещата по друг начин, о�вен по този, по който � виждаш в момента. �о ние �ме �в�т на магиче�ки потоци, и то мощни. Гол�ма ча�т от на� �а адепти на маги�та. Твърде дълго обаче тра� затишието и отвикнахме да приемаме Другата �трана, чието владение �е изви��ва в �редата на океана и е видимо отв��къде, незави�имо в ко� ча�т на Лирика �е намираш. Легендите не �а �амо приказки. За много от т�х �е знае, че �а били реално�т, защото �а запи�ани �ъв�ем �коро. Още не е избледн�ло ма�тилото, � което �а отбел�зани.

-Ти дори не знаеш дали въобще �е запи�ват, Хефро�. – Желива �е у�михна у�поко�ващо. – Страшни неща ми казваш. �ай-�трашното обаче е, че чув�твам и�тинно�тта им.

-Те �е бо�т от на�. �о преградите �лужат, за да разпалват желанието да бъдат разкъ�вани. Разбира �е, много е веро�тно Цар�твото на мрака да е �амо вход към друга, реална и пропорционална В�елена на Хао�а, разположена в �ъв�ем различно кътче на В�елената.

Желива �е почув�тва уморена. �е беше �амо жегата убий�твена. И�тината беше още по-категорична. �е за пръв път �и каза, че ща�тието принадлежи на они�, които �ъще�твуват в неведение.

-Ми�л�, че вече имам нов дълг. Кой е Рипел?

-Един от Рицарите Хора. Дойде �лед като ти �и тръгна и о�тана до кра�. Челк бе негов Риагард. – Междувременно глъчката бе �екнала и двамата мъже вече �покойно оглеждаха мечовете �и и полираха о�триетата им � нама�лена кожа. – �ие не можем да те принудим да �е обвържеш отново � Рицар. Може би желаеш про�то да воюваш в редиците ни.

-Първоначално – да. Сега обаче на�тъпи пром�на �ъ� �мъртта на Риагарда. Виждам, че на Провидението �ъм му нужна повече като нечи� пазителка.

Т� �е изправи и заобиколи ве�елата групичка.

-� онзи, непознати�т? – запита т� Хефро�, докато излизаше.

-Това е �ндроним. Риагард е на Треадрик.

Желива �е обърна и �рещна при�тел�ките му очи, които излъчваха �покой�твие.

-�а кой?

-�а Треадрик, разбира �е. Той е най-�илни� Хора от в�ички единаде�ет. Тр�бва да го видиш.

Желива �е �богува кратко и �е отправи да тър�и шатрата на Рипел.

 

 

Вече �едмица откак �подел�ше под�лона на Рипел. Ко�ата по �лепоочи�та му бе почнала на по�ребр�ва, но той в�е още бе хубав мъж. Бе � около пет години по-възра�тен от не�, но т� �е у�покои, защото бързо �и па�наха. Това беше важно за Желива, точно колкото и желанието й да �е �рещне момчето. Попита Рипел за него и той �е за�м� на въпро�а й:

-Хваща окото, нали? Странна птица е, дума да н�ма. �о тр�бва да ти кажа, че го обичат. Това е, защото дарбата му �па��ва много животи. О�обен е, но неверо�тно даровит. ��къде �е беше запил�л преди три години, когато дойде мирът, заедно � онова момиче, �бриката, и никой не в�рваше, че пак ще го видим. Е, проклети зимни елементали! Кой пък ти ми�леше, че отново ще �е бием? Скапано �ъще�твувание…!

Желива поклати глава. Рицар значи. Значи �трел�ше, и то така, както не бе предполагал, че ще може. � може би не… Странни плетеници на �ъдбите.

-Тежко прежив� �мъртта на първи� �и Риагард, Леонб. Изведнъж �тана един такъв �покоен, а това не му беше при�ъщо. Преди не �къпеше живота �и за нищо, в�е изчезваше н�къде и �е връщаше цели� в рани и дра�котини. По�ле обаче… Той, Леонб, беше и�тин�ка опора на Треадрик. Той му беше като баща, научи го на в�ичко, което знаеше, но другото (�трелбата имам предвид) �и беше в него, и то ��каш напълно развита. Леонб беше цели� изтъкан от легенди и пророче�тва, които много допадаха на Треадрик. �ищо чудно, че б�ха толкова близки. Пълнеше му главата � разни и�тории за зими, �негове и н�какви царкини, които до�та вълнуваха момчето.

Желива �е поу�михна и нищо не каза. Думите на Рипел предизвикваха интере� у не�, но т� по�тепенно о�ъзна, че не и�ка да й разказват за него, а да го види. Странно �е �ъизмерваше времето �пр�мо нещо толкова обикновено като �реща � отдавна невиждан човек. С�каш беше вчера. Т� помнеше у�ещането �и за него и не �е �ъмн�ваше, че той “хваща окото�, както й казваха.

Беше около де�ети� ден, когато т� научи, че Треадрик �е е върнал от поредното �и зачезване. Сега обаче беше зали�ана � други задачи, а и задължени�та едва ли щ�ха да й позвол�т да �е отклони дори за момент.

Сигурно�тта беше нещо, в което т� обичаше да вниква. Винаги при�ъ�тваше на рапортите на Тайн�твениците и �лед това по�очваше н�кои от �лабите �трани на защитата или �труктурата на противникови� �трой. �е винаги имаше такива.

Излизаше от про�торната шатра на Хефро�, където �е �ъбираха. �е в�ички Риагарди или Рицари идваха, но тези като не�, дългогодишни по опит и знание, б�ха необходими. Преди години т� �е учеше, а �ега бе неин ред да решава и да дава �ъвети. Вървейки � Хефро�, т� дори не забел�за малката тълпа, �ъбрала �е в центъра. Глъчката беше ве�ела и �илни�т �м�х подхождаше повече на панаир�ко уве�еление, отколкото на военен �тан. Т� �е опита да �и пробие път до �ърцевината на тълпата, където �вно �е вършеше нещо нередно. Внезапно н�кой � �грабчи за ръката и � повлече навътре. По�ле т� �е озова до така недо�тижимото пред�тавление, но попадна на нежелано зрител�ко м��то. Този, който � издърпа така ловко беше �ндроним, а в далечината, на около петнаде�ет крачки от него, �тоеше мъж � лък в ръце. �ндроним � по�тави в �трани от �ебе �и и вдигна � две ръце меча, който държеше. Т� �е втренчи в него шокирана и дори не можа да помръдне.

-О, до�та �мел ход, �ндроним! – подвикна мъжът, за�танал �рещу му. Отдалеч изглеждаше едър и не много млад. Ви�окото му т�ло моментално �е изви като на танцьор, готов за първите �тъпки, а по�ле опъна здраво тетивата на дълги� лък. – Уважаема лейди, мол� не ме корете за �трелата, ко�то �ъм на�очил към �ърцето ви! �ко т� пропу�не целта �и, в което �илно �е �ъмн�вам… и в�е пак, нека душата ви пре�ледва и мо�та �кромна лично�т - един�твеното, което бих поделил � този безраз�ъден ненормалник!

-Мол�…? – прошепна едва чуто Желива, докато времето из�трелваше �трелата �и в не�. По�ледва �илен полъх от не�ъще�твуващ в�тър непо�ред�твено пред лицето й и по�ле звън на метал в метал. Изви �е такъв аплауз и �виркане, че Желива излезе от уне�а, в който беше потънала. Озърна �е наоколо и наведе поглед към краката �и, където лежеше �трелата. Светкавичната бързина на �ндроним � бе отбила преди т� да мигне. Стрелецът �е приближаваше у�михнат, преметнал лъка на ръката �и. Обзе � за�леп�ваща �ро�т и преди той да �е озове до не�, подкреп�н и поздрав�ван от възторжените войници, Желива мигновено �кочи и го �ъбори � изваден меч. О�трието потъна в меката му плът.

Да, по�ле дойде и изненадата. �е удивление, а обикновена изненада, приме�ена и � малко потре�. Под не� лежеше Треадрик. Гледаше � �ериозен. Т� беше поразена от него, от ц�лото му �ъще�тво и излъчването му на необикновено надарен май�тор. Преди да у�пее и�крено да му �е възхити и преди чув�твата й да до�тигнат до �ъзнанието, т� из�ъ�ка:

-�ко още веднъж �ториш това, ще ти отнема живота!

В �ъщи� миг о нейни� врат �е допр� друго о�трие. Т� не беше забравила за �ндроним, който щеше да даде живота �и за този на Треадрик. Той � �грабчи за ко�ата и � накара да вдигне глава, докато очите им �е �рещнат. �ито нейното, нито негово о�трие от�лаби нати�ка �и.

-Пу�ни го, защото инак ще �е про�тиш � главата �и! ��ма и да у�етиш как ще прекърша хубавото ти вратле!

От множе�твото, което бе замлъкнало о�тро, �е втурнаха Вик�ер и Хефро�. Те �е опитаха да от�тран�т Риагарда от Желива, но той не � пу�каше. Т� �е изправи от Треадрик и отблъ�на �ндроним до�татъчно ловко, че да �е о�вободи от хватката му и да преме�ти меча към лицето му. Ярко би�трите му очи гледаха безпощадно. Сега гневът му бе пораз�ващ, под�илен от нейни�, който т� не прикриваше. Желива �мътно, но недву�ми�лено о�ъзна източника му и реши да �е бори заради про�ташкото му забавление и унижението, на което � беше подложил. Той при�тъпи към не� � интелигентен финт, но т� �ъум� да вложи много по-о�тра �ро�т и да го накара да отговори подобаващо. Т� и�каше да �е бие � него, и�каше да му отнеме меча, и�каше да го рани, и�каше той да � намрази и да о�тане � белези от този �блъ�ък, и�каше да го прекърши и да му покаже �лабо�тите на тактиката му… и�каше…

 

 

Беше ранна утрин. Т� едва �ега �е надигаше, а тр�бваше да �тане преди изгрев �лънце. Беше н�как �ломена и нерадо�тна. Ми�лите й �е лутаха и не �е �пираха на нищо определено. Разкърши �е и умората �е изцеди � движени�та й. Облече �е бавно и внимателно. �ещо �е бе променило.

Платнището �е повдигна и влезе Рипел. Той � огледа и �е у�михна.

-Как �и?

Т� изръмжа неопределено.

-Разбирам �амо ше�т чужди наречи�. �ко и�каш пробвай на н�кое от т�х.

-О�тави ме намира. �ищо н�ма да ти кажа – повтори т�.

Той поклати глава и взе лъка �и, опр�н на по�тел�та му.

-Отвън те чакат. – И излезе.

Желива най-по�ле приключи и препа�а меча �и. Когато �е озова под парещото, тежко �лънце обилната �ветлина � о�лепи, но �илуета на чакащи� �е откро�ваше �ъв�ем ��но вл�во от шатрата й. Обърна �е да влезе обратно и �пр�. Треадрик взе раз�то�нието за миг и препречи път� й. Т� го избута и �е шмугна, а той � по�ледва.

Т� �е �до�а, но по�ле разбра, че той продължава да �тои подпр�н на едини� кол, така че най-по�ле го погледна.

Малко недо�татъци можеха да бъдат открити в него. �а пръв поглед. Беше изпипан като добре полирана �къпоценно�т. �е беше прекра�но хубав, а �ъ� �илни мъжки черти и натрапчиво излъчване. Той не помръдваше – нито мигаше, нито отме�тваше поглед от нейни�. Т� о�ъзна, че не й �е и�ка да �е втренчва така в него. �о как можеше н�кой да има такива очи, � най-невъзможни� виолетов цв�т, като че нещо в него беше объркано или бе откраднал очите на н�ко� фе�. Лицето му бе обрамчено в буен венец от къдрави кичури, още по-�ветло виолетови от очите. Когато той �е помръдна, ко�ата му �е люшна и Желива о�тана поразена – т� �тигаше до коленете му.

-Да, наи�тина ми �е и�каше �трелата ми да беше намерила целта �и.

Т� �е опита да каже нещо, но не можа веднага да формулира думите.

-�ми аз… Какво да ти кажа? Дори не подозирах, че можеш да бъдеш тук. �е ми�лех, че ще те вид� пак �лед толкова време. �е ми�лех, че може да �и жив.

Треадрик �е завърт� около не�. Само лека у�мивка трепкаше на у�тните му.

-Радвам �е, че �и тук. Че пазиш редиците ни, както в ден�, когато те вид�х да �и тръгваш. Чаках да �е върнеш в�е н�кога.

Т� �е пре�егна и погали учудващо б�лото му лице. Само бузите му пламт�ха. Беше толкова горещ!

-Разкажи ми в�ичко за �ебе �и. В�ичко, което �ъм пропу�нала. В�ичко.

-Има време за това, нека �викна � ми�ълта, че �и тук. И�ках про�то да те вид� и да ти благодар� за вчера. О�тави празнотата �ъ� заминаването �и. Което е �транно, имайки предвид, че едва те познавам.

-�е те нараних, нали?

-�е, но нарани �ндроним. Той е дълбоко потре�ен.

Желива замълча.

-Хубаво е, че не �и била край мене. Иначе животът ми щеше да придобие други по�оки. С теб ни �вързват толкова малко неща, а можеше да ни �вързва любов. �ко ти тогава… – Той пу�на ко�ата й и за�тана до входа. – Много �ъм ми�лил за теб. Годините минаваха, ти така и не �е по�ви отново, а �ега �и тук и аз отново �е връщам назад. �бриката бе край мен през тези години, т� беше тази, ко�то лекуваше в��ко �традание, и многото рани, които го �ъпът�тваха. � те б�ха много. Обичам �. И�кам да го знаеш.

 

 

Следващите дни б�ха напрегнати и хаотични. Много хора �е м�ркаха пред очите й, но т� почти не ги заговар�ше. О�вен горещината, бедите идваха и от враже�ките ча�ти. Имаше н�колко незначителни битки, които не по�тигнаха нищо, �амо у�илиха объркването и неразбориите. Лагерът изо�тави �табилните защитни укреплени� и �е придвижи на �евер, по�ледван от другите. ��колко пъти �е ме�тиха, докато най-накра� вл�зоха в мека, прохладна гора в близо�т до �амотно древно �ело. По�тавиха по�тови и отново вдигнаха за�лоните. Полупре�ъхнал приток раздел�ше двата лагера един от друг.

Повечето мъже по�етиха �елото и го отцепиха чрез път�, който преградиха близо до гората. �а�елението беше защитено от други непри�тно�ти, заче�тили � поднов�ването на битките. След като приключиха � у�танов�ването, воините �е запътиха към ме�тната малка кръчма.

Желива прекарваше много време � �бриката. Момичето �е беше превърнало в кра�ива жена, ко�то изпитваше �илна привързано�т към Треадрик. Т� продължаваше да �е грижи за лечението в лагера и твърдеше, че нищо друго н�ма значение за не�. Говореше й за Треадрик.

-Леонб беше �транна натура. Знаеше в��ка �ъще�твуваща легенда, и�тории за минали и пред�то�щи пророче�тва. �е знам защо, но това �трашно допадаше на Треадрик, а и Леонб имаше �транни методи да го лекува, когато не �е чув�тваше добре. В�е още не разбирам напълно кога �е �ъбужда �траданието му, но в�е по-че�то у�п�вам да предчув�твам пред�то�ща криза. Когато е болен �тава друг, знам ли. Трудно ми е да ти об��н�.

Желива обаче разбираше, че т� не казва в�ичко. Виждаше, че �бриката знае повече за Треадрик отколкото твърди, а и т� винаги беше тълкувала чудато�тите по-мъдро от не�. Така, че по-къ�но � заговори откровено:

-Още когато вид�х Треадрик прозр�х необикновено�тта му и �и�нието, което излъчва. В�ичко, което почув�твах тогава виждам �бъднато дне� и бих и�кала да �поделиш � мен, защото �ъм �вързана � него точно толкова, колкото и ти, макар и � по-различна �ила. Предопределих �ъдбата му, повер�вайки го на теб. Кажи ми за Треадрик, �бриката.

Двете �то�ха пред неговата шатра. Той не �е чув�тваше добре. �бриката �ви у�тни в нерешително�т, но кимна и влезе вътре. Желива � по�ледва.

Треадрик пълзеше, паднал на колене. Разкошната му ко�а беше разделена на кичури, чиито върхове б�ха вързани. Той говореше на неразбираем език и трепереше като �мъртно болен. Видът му �мути Желива. Т� не проум�ваше какво го мъчи, а видът на дра�котините, покрили ц�лото му т�ло � шокираха. Как ги беше получил? В �ъщото време �бриката запази пълно �покой�твие. Т� коленичи и му зашепна нещо. Той извика и �е дръпна, не и�каше да �луша. С у�илие избута един от меките, топли килими и легна направо на твърдата пръ�т. Отпу�на �е и повече не издаде звук. �бриката направи знак на Желива да �е приближи. Желива �е примъкна до него и при�една �ъ� �вити крака, �лед което �ъбра ко�ата му в �кута �и, както бе направила младата жена и започна да развързва в�еки �ноп един по един. �бриката проговори тихо:

 â€“ ТрÑ�бва да Ñ� разплетем, за да му олекне. Ð’Ñ�еки път е различно, но отдавна не е Ñ�е е наранÑ�вал така. БоÑ� Ñ�е, че този път ще оÑ�тана по-дълго.

 

 

Желива ги о�тави �лед н�колко ча�а. Пожела да пийне н�какво вино, което в повечето �лучаи пред�тавл�ваше чи�то и про�то ферментирала каша от зеленчуци. Т� не �е и �ъмн�ваше, че тук н�ма да пие и�тин�ко вино, но въпреки това по�ети кръчмата.

Т� беше пълна и ма�ите б�ха заети до една. Един�твени�т �вободен �тол беше до малък плот, по�тавен до прозореца. �а други� �тол �едеше �ндроним. Гледаше навън � глава, подпр�на на �витата му в юмрук ръка.

Желива �и взе кана вино и отиде при него. Той не �е обърна.

Мечът-Дулеверб бе на гърба му. Изглежда теже�тта на древното оръжие не прите�н�ваше млади� Риагард. Той �ъщо имаше издайниче�ки наран�вани� по ръцете и лицето. Изве�тно време той не реагираше, но �лед това � погледна. За�ичали �е б�ха до�та пъти �лед �биването �и, но винаги но�еха оръжие. В по�ледвалите битки един�твената важна задача за не� беше да защитава живота на Рипел от оръжи�та на врага, а неговата – да брани концентраци�та на Треадрик. В тези �ро�тни мигове т� едва �е беше въздържала да не �е нахвърли върху него. Имаше моменти, в които би о�тавила на драго �ърце Рипел, за да нападне �ндроним. Сега, като го гледаше не изпитваше такива �тремежи. �е изпитваше нищо о�обено.

Той продължаваше да � гледа и т� вид� как задиша уче�тено.

�ндроним беше о�обен. �ай-�етне � заговори и т� не разбираше дали прикрива гнева �и към не� или бе прежив�л отмъ�тителни� �и �тремеж. Разговорът бе хаотичен, но �покоен. Пон�кога т� му говореше, по�ле той продължаваше. Т� �лушаше. Беше по-възра�тен от Треадрик и по-млад от не�. Много от прежив�вани�та му б�ха неразривно �вързани � Рицар�. Три години негов пазител бил Леонб, който го направил такъв воин, какъвто той винаги бе желал да бъде. По�ле рана в гърдите бе довела при него �ндроним, който бе поел длъжно�тта �лед излекуването �и.

-Мирът дойде. Тръгнахме �и. Станахме наемни воини, �бриката беше неотлъчно до на�, през в�ичко, което прежив�хме. Беше време на други премежди�. В�ичко беше като малка, наша война от ко�то не можехме да �е откажем и � ко�то дишахме. Само това умеехме, а убий�тва �таваха много. Поръчките б�ха профе�ионални, парите до�та. Треадрик �е бореше �ъ� �ебе �и, и�каше да �пре, но не можеше. Знаеш ли какво е да но�иш �ъзнанието на умъртвител? Бих предпочел хил�ди пъти да бъда Тайн�твеник и да умра разкрит, отколкото да продължавам да бъда воин в мирни дни.

Т� лежеше на ръката �и, опъната на ма�ата.

-Ми�лех, че Моргей е живот. От ше�тнаде�етгодишна го защитавах и даже �лед �мъртта му и�ках да продължа да го прав�. Много любов имаше у него, въпреки же�токо�тта. �з значех в�ичко за него и колко ме радваше това! Как шепнеше името ми в миговете на ек�таз! По�ле, когато го убиха, аз… хм… почти нищо не помн� оттогава. Сега �бриката твърди, че �ъм й разказала за него, че �ме �е �богували, но аз не помн� нищо такова. Помн� �амо болка. След това вид�х Треадрик. Беше изо�тавен и пои�ка помощта ми. Дадох му �. Упътих го към �бриката. Пи�ано му е било да намери опора в не�. �з �е върнах в родни� �и край, далеч на юг, да изкова оръжието, което вече проклинах. Пътуването беше дълго. Много неща вид�х, но пак не открих �ми�ъла на делото, което �ъм започнала. Пътувах и пак �е върнах тук. Където ми е отредено да бъда. И�кам да имам н�кой, за когото да �е грижа. И заради когото да �и тръгна.

�ндроним помълча изве�тно време.

-Ми�л�, че той е къ�метли�. �з винаги �ъм върт�л меча за �ебе �и. Май�тор �ъм в това изку�тво, защото �ъм родом от даровита фамили�. Фехтуването е не �амо в кръвта ми, а и в душата ми. �з �ъм же�ток по природа, изпитвам нужда да раздавам правда. Обичам же�токо и же�токо мраз�. Игра� комар и пи�. О, да! Толкова пъти �ъм �е взирал в очите на �мъртта. Умирал �ъм за прашинки време, по-малки от най-о�къдни� живот, който Създател�т е изтъкал. В�еки път гледаш �мъртта и т� те гледа, �леди, не те изпу�ка от поглед, но не те и�ка. Отново и отново. Това, по което �и приличаме аз и Треадрик, е че Вечно�тта е в�ичко, към което �е �тремим. �о в никакъв �лучай към без�мъртие. Може би, ако живота ни беше друг.

Знаеш ли легендата за… Т� е до�та �тара. Млад човек � необикновени �по�обно�ти, воин, �е родил �ред ледовете � ми�и�. Било по времето, когато вла�твала Природната �тихи� Кореллада и дъщерите й. Това �а древните векове, първите �лед Създаването, в които �ъще�твувала битка за надмощие �ред Природните владетели. Малко били оцелелите хора, щом ледовете обхванали Лирика. �о Ледни� период продължил толкова дълго, че те �е при�по�обили. Започнали да �е бор�т, дори �рещу нещо така недо�тижимо като тези �ъздани�. Те кръ�то�вали земите, наблюдавали. И ето, че �е по�вил момък, който бил потомък на отдавна загинало, но �вно не напълно заличено родо�ловно дърво на един от могъщите, убити Природни владетели – Белледен. Този младеж притежавал в �ебе �и в�ички каче�тва и черти на �во� прароднина – имал приказна виолетова ко�а и очи �ъ� �ъщи� цв�т. Имал и гореща кръв, защото бил роден �ред ледовете. Той �трел�л � лък май�тор�ки – дарба, ко�то придобил при �китани�та �и �ред �тудените земи. Той бил роден човек и не можел да живее вечно, но бил опа�ен за Кореллада. Бил потомък на Белледен, Стопител� на Студовете. Т� го заловила, но отказала да му даде билето, което лекувало и у�поко�вало огън� на кръвта му. Отр�зала ко�ата му и �илата му уга�нала. Той умр�л и в �мъртта му го по�ледвала Лед, една от дъщерите на Кореллада. Тогава могъщата �тихи� �е заклела да отмъ�ти и да пре�ледва в��ко зрънце от разпръ�натото �ъзнание на Белледен до по�ледно. В�еки млад мъж � такива �по�обно�ти бил убиван. Знаеш ли, Треадрик е един от т�х. Белледените про�то �е раждат без в �емей�твото н�кога да е имало такъв. Белледен Рицар Хора.

Защо дойде при мен?

-Изпитвах �илна жажда. Виното трудно би � утолило, но... ти �и тук...

-Къде е той?

-�бриката е при него. Топлината отново го мъчи. Тази билката…?

-��ма �. Само Леонб имаше от не�. До�ега Треадрик не е у�п�л да намери. �о продължава да тър�и. Макар да у�еща, че н�ма да � намери.

 

 

Той � �ънуваше. Как го пре�ледва и �ече � огромното парче кри�тал въздуха �лед него. През отча�ни� �и б�г той у�ещаше как въпреки топлината замръзва. Как у�п�ваше в�еки път да предизвика едни и �ъщи тръпки у него? Паника и �лабо�т. Боже�твеното �ъздание �ега не беше призрачно и неплътно, както когато �е �в�ваше в битки и �е въртеше край него. Сега т� беше ц�ла лед и вихър от �нежинки и крещеше името му, но�ейки �е над зем�та по-бързо, отколкото той можеше да тича. Той и�каше да �е �ражава, но н�маше меч, нито �трела. Как можеше да �е противопо�тави на този неин меч от лед?

Обърна �е. �акъде да б�га? М��тото беше за�нежено и пред него �е про�тираха �амо планин�ки вериги. Беше му непознато. Сами�т той газеше в �н�г, дълбок до колене, а ко�ата �е �телеше �лед него. �е можеше да разбере защо не е �плетена на плитка, както винаги, когато течеше битка. Той � обхвана � две ръце и �е опита да � �ъбере, когато Кореллада �е изви�и отгоре като и�полин и го издърпа. Сграбчи �ъ� �ила ко�ата му и замахна…

… Треадрик �кочи � вик. Сти�каше гъ�т кичур в юмрука �и. У�ети задушлива миризма, а �бриката тъкмо �е измъкваше от шатрата.

-�бриката, къде…? – про�тена той объркан. В�е още гореше.

-�ападение, Треадрик. Проникнали �а през по�товите. Бързай…

Той залитна не�табилно и �е опита в движение да напъха �трелите в колчана. Разне�оха �е пи�ъци, пожарища обхванаха платнените домове на войниците. Чуваше �е �ъ�кане и удар на метал о метал. Платнището �е дигна като духнато от в�тър. Беше �ндроним. Желива вече тичаше към �тро� на Рицарите.

-Хайде, Треадрик. Започна �е. Или �ега или край н�ма да на�тъпи.

�ебето беше необичайно притъмн�ло. Жегата �е �телеше още по-плътно, ��каш талазите �е редуваха � пла�тове зимно �туден въздух. Б�ха �е по�вили облаци, неочаквани в този �ледобед. Изви �е бур�. Пи�ъците на ранените �танаха по-пронизителни. Резки движени� раз�ичаха прозрачно�тта. Реката не �е виждаше. Пръ�каха капки вода и зеленикава пушеща течно�т. Треадрик �е опита да �е придвижи колкото �е може близко към другите Рицари, но битката бе �илно напреднала, ��каш �е водеше от ча�ове. Край лицето му �е �трелкаха призрачни шумол�щи �илуети, а около т�лото му ��каш �е увиваха клони и втечнени �татуи. У�ети �е �кован. По�ле долови режещи� звук от оръжието на �ндроним. Той го бранеше аб�олютно безмълвен, � точно�тта, � ко�то винаги го правеше.

Сега Треадрик не ми�леше за него. �икога не го правеше. Беше за�танал зад обърната полуразцепена каруца, � ко�то преди превозваха провизии, които �ега б�ха разпилени и утъпкани. Знаеше, че другите �а зад импровизираното укрепление, вдигнато в най-ви�оката точка на лагера, от което �е �ъздаваше възможно най-идеалната видимо�т към околно�тта. Съзнанието им беше ц�ло�тно на�очено към една и �ъща цел. По-че�то използваха �трели � гор�щи върхове или намазани � отрова, но Треадрик н�маше време за това. Стрелите �е запалваха предварително и �е забиваха в зем�та пред �трелеца откъм перото, където имаше малка издължена о�тра ча�т.

Ко�ата му беше �пу�ната и �е разв�ваше от бурни� в�тър, който но�еше отмор�ващ хлад за пламналото му т�ло. Той работеше не�ъзнателно, � внимание на�очено един�твено към мишената, ко�то �ега �е беше приближила на не повече от една ръка раз�то�ние. Периферното му зрение бе замъглено, но той не �е напр�гаше, защото губеше центъра. Звънът в ушите му беше така на�тойчив и отекващ, че изличаваше �ледата в ума му още преди да �е по�ви. Л�вата му ръка бе �тегната и �илна без болките от предните наран�вани�. Д��ната непрекъ�нато �е пре��гаше към колчана на гърба му и по�тав�ше �трелите � бързина по-гол�ма от нормалните му �по�обно�ти.

У�ети, че �ндорним забав� движението �и. С�каш изпу�каше н�кой елемент от разво� на �ъбити�та. �ещо в битката…

-�ндроним, какво има? – попита без да �е обръща и леко килна глава от на�очената към главата му �трела, ко�то рикошира в меча на Риагарда. – �ндроним, отговори ми!

�е чу нищо, �амо леко ахване. По�ле жегата беше подхваната от на�то�телен ветровит �ноп и доне�е мъгливо ро��ща влага. Съ�кането �е у�или. Пробл��ъците от �веткавици �е изме�тиха от нереални фигури, при�ъ�тващи в битката. Размахваха жезли � топковидни кри�тални кубове, от които идваше �туд и �ини, о�три мълнии. Две от т�х �е �пу�наха към Треадрик. Войници и техни пажници паниче�ки �е �ражаваха � не�рещани до�ега �или. Откъ�лечни шепотни магии �е поне�оха �ред воюващите. Грачене и пи�ъци изригнаха и обл�коха в звук видени� и демони, призовани от нечии магьо�ниче�ки възможно�ти. Сред армиите имаше магьо�ници.

Гор�ха пушливи и задушливи пламъци. Б�ха като факелна �ветлина, хвърл�на от по�тавката й на �тената. Като коридори от течени� и вход към �ветовете на �рката.

-Рил Създателю, кой призова Проклетите в битката на �мъртните! Да �е превърне плътта ти в позорно пепелище!

Кр��ъкът долет� в л�во от Треадрик, но той не обърна внимание. ��маше �ми�ъл от прол�тата кръв. Стрелите не ран�ваха нищо, което не беше реално при�ъ�тващо. Той изкрещ�, над�вайки �е Хефро� да го чуе �ред бур�та от предмети и облаци, завихрени във въздуха.

-Спрете! За Бога, �прете или �е целете �амо в хора! �е по демоните! Хефро�…!

Поредната �трела, ко�то по�тави в тетивата, �е изпрешна и падна на две крачки от него. Другата �е пречупи на две, а мишените �е �трелкаха хаотично и непо�то�нно. Само паникьо�аните воини б�ха замръзнали на едно м��то � оръжие, вдигнато в ръка и погледи, втренчени в падащите от небето птици � рогове по крилата. И черни феични �ъще�тва в коле�ници, които пу�каха �ърпове от луни…

Тетивата в ръцете на Треадрик омекна и изведнъж �е �къ�а, изтън�ла като ко�ъм. Той изруга и � до�къ�а. Концентраци�та на мишените прекъ�на като кипене на чайник. Треадрик беше потен и �кован. Ко�ата му беше подгизнала от мекото шибане на парата. Приклекна зад дървената руина и намери там �ндроним. Той лежеше на една �трана и �е опитваше да пречупи �търчащата от гърдите му �трела. Беше побел�л от болка. Мечът му лежеше до него, потънал в отровно кип�ща локва от ки�елина. Около т�лото му имаше поточета, в които бълбукаше �ъщата течно�т и гореше кожата му. Те извираха от нищото. Мечът бле�теше в черно �и�ние.

Треадрик �е опита да вдигне тежкото т�ло на Риагарда, но в ръцете му вече н�маше �ила. Хвана главата му и му �е у�михна у�покоително.

-��ма да те о�тав� така. Дръж �е.

Заобиколи едната половина на каруцата и �е увери, че дъ�ките �а здрави. По�ле пак �е наведе над мъжа и � у�илие го надигна, полагайки теже�тта му на рамото �и. �аме�ти го върху грапавата дървена повърхно�т, въпреки виковете му. О�тави го да лежи кърв�щ, � пронизващата го �трела, но не можеше да му помогне � друго.

-Ще намер� другите и ще доведа �бриката.

Ръката на �ндроним �е опита да го �ти�не, но падна безпомощно.

-Доведи Желива. Чу ли…

Мечът на �ндроним беше безполезен и Треадрик не го и погледна повече. Тр�бваше му друг. Завал� горещ дъжд. След него и игли. Той притичваше между мъртви и в�е още живи, и между в�е още �ражаващи �е, и между вкаменени тела, и между в�е повече призраци. И�каше да види �амо хора, които �е биеха �ъ� �томанените �и мечове и които падаха в прахта на �ушата, а не духове и демони, чеда на �рката, които плуваха в морета от лава и раз�ждаща вода. Той винаги беше �м�тал, че ще умре от копието на противник, който не може да борави � меч или � лък. Той б�гаше от друга �мърт и не в�рваше, че ще � намери в тази битка, колкото и �транна да беше т�. В�рваше обаче, че други н�ма да намер�т �па�ение.

Смъдеше го навÑ�Ñ�къде. Сигурно имаше рани, които не беше забелÑ�зал. Само Ñ�е молеше да не го е одраÑ�кала отровна Ñ�трела. Беше убил двама Рицари Хора от вражеÑ�ка Ñ�трана и знаеше, че те използват Ñ�илни и бавнодейÑ�тващи отрови. Затича Ñ�е. Ð�е можеше да намери нито един меч Ñ�ред труповете на убитите. Ð�о Ñ‚Ñ€Ñ�бваше да има! Той Ñ�е Ñ�потаи зад пронизан кон, от чиито вени вÑ�е още бликаше топла кръв. ПоÑ�ле край него Ñ�Ð