След бурния рев на вълните
обгърнат от водна стихия
уморен от силни усещания
топло ми стана в студената шир
Застанал гордо под дъгата
спрял часовниковите стрелки
с топъл устрем на душата
уюта на детство ми върна ти
Посребрен от стълбата на времето
приех протегната ти ръка
поставяйки те близо до сърцето
разбрах какво е вечността
Топли ласки на детски спомени
нахлули тихичко във мен
сълзи прикрити нежно отронени
багрят отлитащите дни
Минало и детство преплете в душата ми
сладка носталгия и тихичък вик
прикова и здраво разчувства ме
този твой мъничък лик
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви