avatar

Към село и към птиците.

от Cagona на 30.10.2014 21:09 6 коментара , 1695 прочита
Облаците се носеха като черни крила по небето, приемаха странни форми, потеглили на лов. Луната светеше зад тях и от време на време посребряваше част от някой облак, но самата тя не можеше да се види. Вятърът беснееше из дърветата и нахлуваше в дрехите, измиташе купища изсъхнала шума, а шибащата лицето дъждовна мъгла пареше като огън. Тя натисна педалите и се наведе над кормилото, за да вземе сила да тласне велосипеда напред по (о)тъпкания път. Понякога вятърът изглеждаше, че иска да я прекатури, а от бурята се носеше шум, сякаш викаха гладните духове на облаците - дивите гъски се връщаха отново на юг.
 - Ох, спомени, спомени!
 - Ох, спомени, вие благословени духове на доброто, което си отиде! Ох, спомени, защо ме мъчите така?
Разпечатване