Разтвориха се небесата над обсипаният със звезди път, сияен във придиханната нощ.
Потекоха реките, някога заприщени в скалистата гръд на планината, събрали напора на титанични тектонични сили, стаени от векове в безбрежната вечност.
Изсипаха се диамантени искри и росата заблещука с аромата на изгрева. Надеждата ехтеше и ласката и се носеше във въздуха.
Настана утро.
Разпериха криле и отлитнаха към Слънцето, запалило омайните далнини.