И двете вървят ръка за ръка, макар често да изглеждат отделени до враждебност. Не, те са неразривно взаимопроникнати, свързани в зародиша на основата си.
Често свободата е видима погрешно като неясни пориви на егото, изблици на комплексите, атавистичните подтици за власт, притежание или налагане на собствената воля, но свободата далеч не е, не се изразява и не се проявява в това.
Истината е някъде там, обикновено е толкова отчетлива, но и толкова смирено тиха, че е мъгливо неосезаема, смирено стаена, чакаща някой да я забележи.
Харесвам една мисъл на Джон Ленън, че животът е това, което се случва, докато кроим планове ( за определено нещо друго ). Именно планирането, очакванията и настройването на животите ни към набелязани цели е истинския източник и горчивия извор на разочарования и неосъществени, объркани стремежи. Свободата да действаш спонтанно, необезпокоено от тегобата на планове и очаквания носи щастието на осъзнатото живеене в мига, присъствието в динамично и озарено настояще. Това не означава липсата на целенасоченост, стремежи и воля, развитие в материален или духовен план, или каквото и да е друго от истинска стойност. Напротив, това е просто освободеност от болката на разбити в скалите на дисхармонията невзрачни егоцентрични вълнения.
Еволюцията, съотнесена към свободата носи именно щастието на съзряването, осъзнатостта и хармонията, съпровождащи истинските ни, скрити от мъглата на ежедневната илюзия върхове на постиженията.
Отдавна вече като биологичен вид сме изпълнили ролите, които природата е поставила пред нас като физическо усъвършенстване. Отдавна сме изпълзяли от пещерите, изправили сме гръбначния си стълб и ни е окапала ненужната козина; оптимизирали сме битовите си условия и сме надраснали борбата за просто просъществуване. Останала ни е следващата част: да развием, освободим и реализираме потенциала на духа и ума си. Да повдигнем поглед от калта на материята и да отправим взор към сияйните небеса.
Еволюцията обаче не винаги е нежна. Помитащите и вълни безпощадно отнасят тези, които и се съпротивляват. Именно това е част от свободата, която тя ни предлага. Възможни са основно три потока - да се противопоставяш, набивайки спирачки, искайки "спокойствие" и статичност, което неминуемо води до безмилостно отсяване; да се оставиш да "се случва" - пасивно и неосъзнато; и разбира се - най-свободния от трите варианти - да участваш активно, в съгласие с движещите еволюционни сили и енергии, осъзнато, освободено и целеустремено. Именно освобождаването на потенциала, заложен в глъбините на ума, ъгълчетата на генома и дебрите на душите ни носи щастието, волността и покоя на съзвучието с неумолимите приказни сили на Всемира и творението. Свободата да не се съпротивляваш на подема!