Цяла вечер се занимавам с несвойствена за мен дейност - изхвърлям стари неща. Ровя из гардероба и намирам стари снимки, поздравителни картички, вестници, в които съм писал, списания, договори, писма, стар фотоапарат с лента, войнишката ми книжка, войнишкото ми тефтерче с календарчето, на което всеки ден зачерквах отминалите часове, дори една снимка от уволнението, на която позираме с муле Величка. Бях забравил, че имам снимка от онези времена.
Гледах вестниците и списанията. Пожълтели, прашасали. Статии, статии. Имало е броеве в които съм изписвал по 3 страници на седмица. Поколебах се малко и ги изхвърлих. Писмата грижливо събрах - те са спомен, статиите, които съм писал едва ли някога ще седна да си ги препрочитам отново и отново.
Толкова много неща изхвърлих, а остана още толкова много. И си помислих - Това са толкова години, в които съм трупал споменче по споменче. Кутийка по кутийка, дребна ненужна вещ, стар оловен войник, старият бележник. За малко да метна в коша и свидетелството за раждане, добре че го видях навреме.
Та разчиствам си аз, а очите ми блестят. Радвам се, защото това, което правя е да загърбя това минало, което съм имал досега и да се посветя на ново бъдеще. Оттървах се от всички ненужни свидетелства от миналото, за да посрещна бъдещето. Заедно с моята прекрасна годеница за която с радост освобождавам място в моя живот :)
Хей живот, здравей, здравей!