Отивам с мишката и кликам върху един линк...
Вчера бяхме с един френд в мола...
Намерих си едни много фешън дънки...
С моя отиваме на спа...
Не
ви ли омръзна от тези изрази? "Кликам върху един линк" преспокойно може
да бъде изречено като "щракам върху една връзка". Само дето тогава не е
"фешън". Забравихме дори милата "кльомба", която си беше чисто наше
творение и я заменихме с "ет".
Интернет адресите вече не са разделени с "точка" а с "дот". А какво стана с българския?
Ако
се замислим реално, много малко са чисто българските думи, характерни
само за нашия език. Повечето са с корени в старославянския, руския,
гръцкия, турския, а някои -- от латински. Това е нормално. В крайна
сметка, кой ли от тези народи не е вършал по нашите земи, кой ли не се
е опитал да ни приобщи към своята велика империя. И на коя ли империя
не сложихме край. Сега наред е Европейския съюз, който бездруго се
крепи на боята, така че едва ли ще ни е трудно. Това обаче е встрани от
темата.
"Език свещен на моите деди". Език, който разпродаваме и
унищожаваме при всяка възможност. Докато е нормално да имаме думи със
славянски или гръцки корен, то навлизането на английски думи 1:1 няма
никакво оправдание. Каква обща история имаме с
англоговорящи
народи, като изключим гъзоблизачеството към "най-великата нация на
света"? След като кирилицата бе призната за официална азбука на ЕС, ние
правим всичко възможно да я затрием. Същото отношение имаме и към езика
си.
В някои случаи използването на английски е оправдано. Пример
-- компютрите. Докато за "софтуер" можем да изпобзваме "програма", то
за "хардуер" е много по-сложно да се намери превод. Буквално означава
"железария", но това звучи пренебрежително. Същото важи и за компютър
(ЕИМ беше добър опит). Да не говорим за "тулбар" или -- не дай си Боже
-- за "дебъгване". Но "кликам"? Или "линк"? Стига де!
Та да се
върнем на горните примери. "Френд". Ако не употребиш тази дума не си
фешън. "Приятел" е тъпа дума със славянски произход, нищо общо с
братските Съединени щати. Ако не употребяваш английски думи няма да си
популярен в даскалото (за това не съм чувал да се употребява
заместител... явно защото "даскало носи пренебрежителни конотации,
които се губят при превод), и не можеш да си намериш гадже. Същото важи
и за "търговски център".
Хлапетиите, които използват (понякога криворазбрани) английски думички са едната страна на монетата. Другата са нашите
политици
и бизнесмени, възрастни и сериозни люде, които с готовност употребяват
изрази от рода на "стенд-бай споразумение" или "овърдрафт". Понякога
причината е в простия мързел и умствена невъзможност да се намери
подходящият израз на български. В други е много по-страшно -- дълбокото
убеждение, че едно изявление пред пресата (сори, мас-медиите) на
нормален български език звучи непрофесионално и прекалено лесно
разбираемо. Колкото по-завързано и англоезично е едно изявление,
толкова по-трудно е за простия човек да го проумее и да схване що за
глупост е изказана в него. И изобщо, както е казал Лий Йакока -- ако
сте разбрали какво съм казал, значи съм се изразил неправилно.
Какъв
е ефектът от цялата работа? На първо място -- унищожаването ни като
народ. От българи се превръщаме в някакви си хорица без определена
националност, които бръщолевят за молове и спа процедури докато си
нагъват мастика с таратор. Наред с това вестниците, телевизията и
изобщо целият живот стават все по-неразбираеми за обикновения човек.
Пример -- майка ми. Онзи ден пред нас на светофара имаше едно такси с
лепенка "денонощен каско асистанс". Женицата бе много учудена като й
обясних, че става въпрос за застрахователна пътна помощ. Да не говорим
за "пуешки тримингс", продавани в една голяма верига супермаркети в
София. Така де, кой ще купи пуешки обрезки? Виж, "пуешки тримингс"
звучи апетитно, истински деликатес.
И знаете ли кое е
най-лошото? Че няма как да се приобщим към Европа освен с бръщолевене
на развален английски. Не можем да го направим с характерните си
български черти. Ако ги проявим пред света ще бъдем изхвърлени начаса.
Не можем да го направим и с качествени стоки, защото просто нищо не
произвеждаме. Знаете ли какво е "тежко, скъпо и не рита"? Това е
българска машина за ритане. Единственото, което ни остава е да забравим
езика си и да започнем да употребяваме колкото може повече чуждици, че
да
ни разберат, па белки дадат някой лев. Също като просяка във Варна, който беше хванал едно помиярче и закачил на врата му
картон с надпис "Prodava se ku4e" с надеждата да привлече някой от англоговорящите туристи за клиент.