***

Събуждам се по средата на деня. Явно предишната вечер съм забравил да завъртя щорите в такова положение, че да закрият целия прозорец и слънцето от няколко часа се процежда през пролуките и се разтапя в стаята ми.
Навън е студено. Виждам го в дъха на минувачите, които разтъркват длани, за да се стоплят и забързано крачат по мокрите тротоари.
Аз не бързам. Времето за мен е спряло и като че ли не иска да тръгне отново. Имам чувството, че винаги е било така и това усещане никога няма да си отиде.
Привечер се качвам в колата и тръгвам нанякъде с идеята да си купя цигари и да убия малко време.
Вали. Капчиците се струпват една върху друга, докато дойде момент, в който се разтичат на тънки улейчета по стъклото.
Пускам си джаз и карам бавно. Чистачките се движат ритмично и в такт с музиката проясняват гледката пред мен. Жълти и оранжеви светлинки се разтичат с потропването на дъжда.
Неусетно се озовавам в заведение, където тъмнината има особен аромат. Музиката е приглушена и я оприличавам на някакъв много приятен блус от осемдесетте.
Поръчвам си голямо уиски с лед и сода и запалвам цигара. В заведението не е нито пълно, нито празно. Изглежда е сравнително рано.
Рядко се вслушвам в чужди разговори, но до мен сяда привлекателна жена, която е около трийсетте. Търси в чантата си огънче и след малко си запалва цигара.
Изглежда, че се познава с персонала на заведението. Говори бързо, гласът й е мелодичен и се смее непринудено. От време на време докосва косата си и тогава усещам парфюма й – лек и ненатрапчив. Устните й са нежни.
В заведението има нещо като подиум, на който са подредени сет барабани, орган и бас китара.
Телефонът й зазвънява и след кратък разговор допива питието си и излиза навън. Няколко минути по-късно се появява преоблечена на подиума и сяда зад органа. Другите членове на групата са възрастен бас китарист – около педесетте и барабанист на около трийсет. И двамата – с дълги коси и наболи бради.
Мелодията докосва като тих летен дъжд. Като приглушена светлина, която попива във всичко. Като топъл дъх, по време на правене на любов...
Поръчвам си ново уиски и го пия на малки глътки – всяка глътка ме докосва като кехлибар.
Човекът на отсрещната маса се е вкопчил в ръба на чашата. Колко вдишвания са необходими, за да откриеш себе си?
Допивам остатъка от питието и си тръгвам.
Времето за мен е спряло. Като мелодия, преди събуждане...