Автостопът се заражда като начин за придвижване някъде през 40-те години на миналия век в САЩ. Преди това, въпреки вече развитата система от шосета, за която свидетелстват редица чужди пътешественици*, пътуващите на автостоп са изключения. Практика е било и стопаджията да заплати някаква сума на водача, да го сменя при шофирането и други подобни услуги, непознати сега при пътуване на автостоп. Джек Керуак (автор на романа "По пътя", един от най-ярките представители на битничеството) дава още няколко сведения за първите стопаджии - това са скитници, заменили нелегалното пътуване в товарни вагони с автостоп. Самият Керуак е обиколил по този начин, автостопа, цялата територия на САЩ, както и близките до границата части от Мексико и Канада.

В България автостопът е засвидетелстван за първи път в няколко разказа на Ивайло Петров (лека му пръст). Разказите се отнасят някъде към края на 60-те и началото на 70-те. Предвид това, че авторът им не се впуска в обяснения на явлението "автостоп", ние може да направим косвеното заключение, че автостоп в България има от по-рано.

Няколко са групите стопаджии, съществували до неотдавна. В момента автостопът е крайно рисковано занимание както за самия стопаджия, така и за шофьора. Поради тази причина е все по-рядко срещан в пределите на страната.

Случайни стопаджии
Това бяха най-често хора, изпуснали по някаква причина влака си (или автобуса си). Тук може да причислим и тези, които към момента на пътуването си са изпитвали известни финансови трудности, но нямат практика да пътуват на автостоп. Тази група пътуваше на кратки разстояния, най-често до съседното село. Бяха притеснителни, като без повод започваха да се оправдават, че пътуват така. Най-често бяха задръстени провинциалисти, които не познаваха неписаните правила за пътуване на автостоп (вдига се палец, а не се маха с ръка; не се застава пред друг стопаджия, а след него; не се чака на завой, или в населено място). При опит да им бъде любезно обяснено къде грешат, ставаха агресивни.

Униформени стопаджии
Най-често войници, матроси и курсанти, ползващи домашен отпуск. Гарантирано не чакаха повече от 15-20 минути. Обикновено шофьорите им се извиняваха с жестове за липсата на място, докато същите (шофьорите) показваха среден пръст на останалите стопаджии, или открито ги псуваха. Униформените стопаджии махаха с фуражка в ръка. Така подчертаваха своето "униформено" положение. По подобен начин бременните жени се държат без повод за корема. Да, всички забелязват униформата (нали за това е създадена, дявол да го вземе), както и всички забелязват бременна жена (то пък може ли и да не я забележиш?). Униформените стопаджии са в голямата си част подвид на случайните стопаджии, макар че някои от тях са били редовни спопаджии преди да облекат униформа.

Редовни стопаджии
Голяма група младежи, принадлежащи към тъй наречените "неформални движения"**. Пътуваха навсякъде. Пътуваха заради самото пътуване. Не бяха туристи, не бяха организирани, не бяха мотивирани. Правеха го заради удоволствието от пътуване, или поради липса на средства. Имаха си своя митология, кумири, жаргон, условен кодекс на поведение. Възприемаха се един друг като хора с еднакви интереси и характери, макар нерядко да грешаха. Но всички бяха обединени от едно общо - любовта към автостопа.

Класификацията е лично моя, но няма претенции за изчерпателност и точност.
Някои от разпространените легенди сред стопаджиите:

- тировете на "Сомат" (голямо държавно обединение за автомобилен товарен транспорт) не качват стопаджии. Лично аз съм пътувал поне три пъти с тир на "Сомат".
- сама жена-шофьор не качва стопаджии. Всъщност е самата истина, но съм бил пряк свидетел на изключение - луда мацка с детето си, която управляваше един от първите гъзарски и частни "Мерцедеси". Летяхме с невероятната за онези години скорост от 175 км/ч по магистрала "Тракия".Изпреварвахме раздрънканите "Лада" и "Москвич" (тук таме и някой полски "Фиат"), подскачахме по дупките и другите неравности и все пак стигнахме безаварийно!
- на "петолъчката" е смърт за стопаджията. Почти вярно. Условията там не са много благоприятни за автостоп - силен вятър, никаква сянка и подслон, никакви крайпътни заведения (в разглеждания период от време). Все пак, там няма загинали стопаджии, а само шофьори.

По всяка вероятност ще има продължение...
__________
* - например Илф и Петров в своя пътепис "Двуетажна Америка", разказващ за тяхното пътешествие с кола из САЩ. Сведенията са обилни, при това някои влизат в противоречие с комунистическата пропаганда, твърдяща, че Западът загнива. Илф и Петров с нескрито възхищение описват редуващите се през 6-8 мили бензиностанции и крайпътни заведения.

** - "неформални движения" се наричаха почитателите на рок музиката, тъй като не беше трудно да ги различиш, поради специфичния начин на обличане. От там и "движение". Неформални, тъй като не бяха дирижирани от Комсомола и Партията, а се появяваха съвсем спонтанно (и въпреки репресиите срещу тях).